Знаете ли защо повръщам само като чуя името на Ахмед Доган? Или като видя снимката му? Не бързайте. Ще сгрешите.
Не е защото е бил агент на Държавна сигурност. Не! Нито защото е подготвян от КГБ да бъде шпионин в Турция. Нито защото тръгна срещу първото демократично правителство на България. Не е за депесарските шутове. Най-малкото е за фронталната атака срещу мен през юли 1992 година.
Повръщам заради друго. За мен няма по-голяма низост от тази… да легнеш с едно момиче… и след това да пишеш доноси за нейната вагина. За нейния клитор. За сексуалната игра с едно девствено туркинче.
За разлика от страха от плъха в „1984“ година на Оруел… в този случай дори не става дума за опасност от насилие. Нямаше да падне и косъм от главата на Доган, ако беше спестил на ДС какво е правил с едно девствено момиче. Туркинче. Може би нямаше да се издигне толкова бързо в кариерата. Но нямаше да пострада.
Остарях. Какви ли не глупости съм вършил в моя живот. Но да пишеш сексуални доноси срещу момиче…
Това е по-гадно дори от онзи съветски „герой“, който предаде баща си. По-отвратително е. Едно младо турско момиче ляга с теб. Прегръщате се. Милвате се. И след това пишеш за прегръдките и милувките на Държавна сигурност.
Дори сега, като пиша тези редове… ми се гади. Ще ида в кенефа и ще повърна.
Това е Доган. Това е.
А аз вече повърнах.