16.8 C
София
неделя, 26 май 2024 г.

Косатките имат менопауза. Сега учените смятат, че знаят защо

Видове зъбати китове, единствените с менопауза, решаващ фактор за оцеляване

Само няколко вида от земната фауна освен човека имат менопауза – Зъбатите китове. Данните показват, че менопаузата се е развила, за да позволи на по-възрастните женски китове да помогнат на по-младите поколения да оцелеят. Тези висши бозайници в течение с еволюцията са установили, че възрастните им себеподобни могат да предават опит и „знания“, когато вече не са в репродуктивна възраст и няма съперничество чии гени ще продължат вида. Тъкмо менопаузата дава различна роля в обществата на Зъбатите китове. И както установява това изследване, хората все още не могат да се справят с възрастта, както е било в предписмената епоха от еволюцията на човека.

През 1820 г. френският лекар Шарл-Пиер-Луи дьо Гардан въвежда термина менопауза. През 1899 г. американската фармацевтична компания Merck продава Ovariin, лечение, получено от изсушени и пулверизирани говежди яйчници. В продължение на век и повече опити и лечения медицинското разбиране за менопаузата е напреднало значително (макар и не достатъчно), въпреки че културните нагласи към нея са се променили.

В книгата си The Slow Moon Climbs историкът Сюзън Матерн се опитва да промени възприятието за менопаузата, подчертавайки естествено-селективното предимство на живота далеч след репродуктивните години.

Менопаузата настъпва, когато концентрациите на циркулиращия естроген спадат, менструацията спира и естественото зачеване вече не е възможно, тъй като остават твърде малко яйчникови фоликули. Много жени (около 70% в западните общества) ще изпитат група от симптоми – най-често горещи вълни и затруднения в съня. Някои може да имат вагинална сухота и ниско либидо, наред с други симптоми.

Матерн твърди, че съвременната медицинска дефиниция на менопаузата я очертава като разстройство, дори като болезнено изпитание. Тя се позовава на археологията, епидемиологията, антропологията, репродукцията на животните и геронтологията, за да изложи своята теза.

Матерн се опитва да убеди читателя да види менопаузата просто като преход към жизненоважен етап от живота. От историята и по целия свят, от средновековна Монголия до Гамбия от двадесети век. Чрез тях Матерн тества еволюционни и антропологични теории, като същевременно подчертава различията в културния опит между тези групи.

Заключението е, че горещите вълни са предимно психосоматични, тъй като фиктивно лекарство – плацебо – може да ги намали. Плацебо ефектът обаче е демонстриран в множество изследователски проучвания, независимо от изследваните условия. И мащабът на ефекта изглежда подобен в много проучвания (около 25% подобрение на симптомите на горещи вълни), въпреки разликите в методологиите и изследователските популации.

Освен това както традиционните култури, така и жените от Запада понякога използват билкови лекарства за горещи вълни. Когато тези лекарства се тестват в съвременни клинични изпитвания, е доказано, че не са по-ефективни от плацебото.

Съвременната хормонална заместителна терапия (ХЗТ) намалява горещите вълни с около 80%. Матерн твърди, че медицинските съвети за менопаузата са продиктувани от наличието на печеливши лечения. Препоръките обаче се променят с появата на нова информация и разбиране. Например, проучването на Инициативата за здраве на жените в САЩ беше прекратено в началото на 2002 г. поради опасения от повишен риск от някои видове рак, включително рак на гърдата. След това е имало оттегляне от дългосрочната ХЗТ, за да се предотвратят отрицателните ефекти върху костите и сърцето, които могат да възникнат от загубата на естроген.

Смятам, че нейният възглед за менопаузата като културен феномен, произтичащ от съвременната медицина, рискува да отклони ограничените ресурси далеч от по-нататъшни изследвания. Може дори да подхрани самодоволството, че състоянието е „само менопауза“, вместо да подчертава факта, че по-голямата част от жените изпитват разрушителни симптоми.

Предписмените общества зависят от мъдрите думи на по-старите поколения.
Благодарение на съвременната наука и общественото здраве повечето жени, които четат Nature, ще доживеят до менопаузата. Около половината от читателите на списанието и от двата пола ще преживеят осемдесетия си рожден ден, а мнозина ще достигнат деветдесетте. Но тежки социални проблеми очакват нашите възрастни хора, а също и техните потомци на средна възраст, които трябва да се грижат едновременно за възрастни родители и малки деца. Коренът на тези проблеми е, че съвременното общество няма продуктивна роля за старите хора: те се смятат за безполезни и както те, така и хората, които се грижат за тях, го знаят. Как попаднахме в тази окаяна ситуация?

Често се твърди, че старостта и менопаузата са артефакти на подобрените съвременни условия на живот: че малко жени са достигали възрастта на менопаузата и малко хора от двата пола са оцелели до 60. Вместо това вярвам, че менопаузата и старостта са били отличителни белези на човека за дълго време. Заедно с големия ни мозък и изправената поза, те изиграли решаваща роля в човешката еволюция.

Моите възгледи се основават на моите наблюдения върху десетки човешки общества в Нова Гвинея, с много от тях едва наскоро осъществихме контакт, живеещи до голяма степен традиционен начин на живот и получаващи малко или никакви медицински грижи. Във всяко село срещам много хора на петдесет години (според спомените им за датирани събития), а някои и на седемдесет и осемдесет години. Състоянието на тези възрастни хора се различава значително от това на възрастните западняци в три отношения.

Първо, те остават интегрирани в обществата, в които са израснали. Те живеят в същите колиби като децата си, заобиколени от роднини и приятели. Описанията на домове за възрастни хора и неделните посещения предизвикват учудващо възмущение сред новогвинейците.

Второ, по-млади роднини се грижат за немощните стари хора по изненадващи за нас начини. Например, много стари жители на Нова Гвинея са практически беззъби, така че ядат храна, която децата им са дъвкали, докато омекнат и са изплюли в купа вместо тях.

И накрая, старите хора са хранилищата на знанията в дописмените общества. В моите полеви проучвания на птици от Нова Гвинея събирам най-старите ловци и ги разпитвам. Товап са разкази за 127-те вида птици (и стотици други животински и растителни видове), които са им известни, на всеки от които е дадено някакво име на местния език, с невероятно подробна информация за поведение, диета, местообитание, гнездо и много други наблюдения.

Когато ловците са озадачени от въпроса ми за някоя особено рядка птица, те отговарят: „Не знаем, да попитаме стареца (или старицата). Отиваме в друга хижа, където намираме сляп и беззъб старец, който може да опише рядка птица, видяна за последно преди 50 години.

Част от тази съхранена информация е от съществено значение за оцеляването на цялото село, чиито членове включват повечето живи роднини на стария човек. Информацията включва мъдрост за това как да оцелеем при опасности – като суша, провал на реколтата, циклони и набези – които се случват на дълги интервали, но които могат да убият цялото племе, ако не знае как да реагира. Например, на остров Ренел през 1976 г. разпитвах местните хора за дърветата: за всеки дървесен вид кое животно е яло плодовете му и хората също ли са го яли?

Скоро научих, че дърветата са разделени на три категории: плодове, негодни за консумация от хората, плодове, които обикновено се консумират от хората, и плодове, които се консумират само в гладни времена, като например „хунги кенги“. Никога не бях чувал за хунги кенги и моите информатори на средна възраст не знаеха какви плодове да ядат след него. Вместо това ме заведоха до колиба, в която лежеше крехка възрастна жена, която посочи дузина плодове, които да ядат през това време.
Оказа се, че Хунги Кенги е най-разрушителният циклон в съвременната история на района, датиран около 1910 г. Той е унищожил градини, принуждавайки хората да разчитат на „храни при глад“, които обикновено не се ядат, но които старите оцелели от предишния циклон си спомнят като безопасни и питателни. През 1976 г. тази възрастна жена трябва да е била в началото на осемдесетте, защото каза, че е била дете, което не е достигнало брачна възраст, когато циклонът е ударил. От нейното знание ще зависи оцеляването на селяните, носещи нейните гени, когато следва нов циклон.

За нас, модерните хора, цялата информация, която е важна за оцеляването, се предава в писмен вид. Не можем да си представим абсолютната зависимост на предписменото общество от старите хора като еквивалент на библиотеките. Забравяме, че всички човешки общества са били предписмени през 99,9% от човешката еволюция, от нашето еволюционно разминаване с маймуните преди пет милиона години до първата писменост около 3400 г. пр.н.е. Като вид ние сме уникални по степента, в която нашето оцеляване зависи от подробни знания, предавани културно чрез езика, а не генетично. Освен това сме далеч различни и необичайни дори в сравнение с приматите.

 

Бенджамин Томпсън
Nature

Превод със съкращения: Рени Нешкова

 

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img