20.8 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Космически одисеи – мистерии и трагедии


12 април е избран за световен ден на космонавтиката, но 10 април безспорно е българският такъв. На тази дата преди 45 години, през 1979, нашата страна става шеста космическа сила, която изпраща в околоземна орбита първия си космонавт Георги Иванов. Макар българинът и Николай Рукавишников да изкарват в Космоса почти две денонощия и да им се налага да се справят със сериозни технически проблеми, техният полет се смята за успешен, тъй като е помогнал да бъдат решени редица пропуски при изработването на летателните апарати.

През 1981 в чест на 1300-годишнината от създаване на българската държава страната ни изстрелва два изкуствени спътника, а на 7 юни 1988 изпраща в Космоса и втория си космонавт Александър Александров. На 9 юни 1988 г. корабът „Союз ТМ-5“ се скачва с космическата орбитална станция „Мир“ и Александров успява да изпълни всички 56 планирани експеримента с 9 уникални прибора, създадени изцяло от български учени и специалисти по програма „Шипка“. На 17 юни спускаемият апарат се приземява в Северен Казахстан. Българското участие в съвместния полет с руските космонавти струва около 7 милиона лева, но много от резултатите от космическата програма намират приложение и на Земята. Такъв е случаят с прибора „Плевен 87“, който и до днес се използва за определяне бързината на реакциите и професионалната пригодност на летци, шофьори и оператори в АЕЦ. Дозиметър „Люлин“ пък и сега работи в околоземна орбита на борда на Межуднародната космическа станция.

Освен това България може да се похвали и със създаването на оригинална космическа оранжерия, както и житна нива, която е по идея и е дело на доц. Таня Иванова, както и на космическо меню с високо оценените български лиофилизирани плодове и зеленчуци.

Голямата драма на първия ни космонавт Георги Иванов

 

По време на полета отказва не само основният двигател, увреден е и резервният. Българинът поставя световен рекорд, който и до днес не е подобрен


Датата е 10 април, а годината 1979. България е шестата страна в света, която изпраща в Космоса свой космонавт и това е Георги Иванов. Днес, 45 години по-късно, сякаш всичко за този полет е казано, но голямата драма за екипажа в околоземна орбита не е забравена. Какво точно се случва?

На 10 април 1979 г. в 20 часа и 34 минути московско време от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на днешен Казахстан, космическият кораб „Съюз-33“ е изстрелян в орбита около Земята. На борда му след едногодишни специализирани тренировки са Георги Иванов и командирът на полета летецът космонавт от тогавашния СССР Николай Рукавишников. Така в онзи момент България става шестата космическа страна в света след Русия, САЩ, Чехословакия, Полша и Германия.
За съжаление обаче, поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. Сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател, а скачването се оказва невъзможно. Твърди се, че командирът Рукавишников получава припадък. Българският космонавт обаче опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая – Иванов, поема управлението на мисията.

„След отказа на основния двигател „Космосът ни захапа като куче“ – тази мисъл е на Николай Рукавишников – разкрива след време Георги Иванов. – Не мога да говоря, че е имало някакво чувство за обреченост, но неудовлетвореност – да. Това, което ние изпълнявахме до отказа на двигателя, беше по програмата изцяло. Тук искам да подчертая едно много важно решение, което е взел ръководният състав, основно – генералният конструктор на корабите „Съюз“ Юрий Павлович Симеонов. По негово предложение са изменили инструкцията, която реално ние трябваше да ползваме при включване на резервен двигател. Той взе решение да не се прави проба, тъй като са разбрали, че не само основният двигател е отказал, а е бил увреден и резервният. Самият Юрий Павлович Симеонов е получил масивен инсулт – това е било в резултат на преживяното от него и отговорността, която е поел върху себе си.
След включване на резервния двигател и отброяване на неговата работа постепенно корабът се раздели на три части. Ние оставаме в спускаемия апарат и постепенно претоварването започва да нараства – две, три единици, пет, шест… след шест единици натоварване – ние така сме тренирани и на центрофугата, спираме да дишаме, тъй като мускулатурата на човек не позволява да поеме въздух. Издишаш ли го един път, няма да може да си поемеш. А това е в продължение на две минути-две минути и половина.

И така нареченото кацане е един приличен удар в Земята. Но няма по-голямо щастие от това, че човек се е завърнал. Николай отвори люка, излязохме вън на степите, миришеше на изгоряло, тъй като капсулата цялата гореше по време на пламъците от плазмата.“

Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в Космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

Полетът ще остане в историята и с още нещо – Георги Иванов поставя световен рекорд, който и до днес не е подобрен. През цялото време той е спокоен, пулсът му не повишава нормата дори когато мисията е прекратена и се налага да кацнат аварийно.
След промените в България през 1989 г. космонавтът се захваща с бизнес. Основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“, която започва дейността си с нает от Якутия самолет през октомври 1990 г. След прекратяване на италианското участие Георги Иванов заедно с Лилян Тодоров създават авиокомпанията „Ер София“ през 1991 г., която работи с 6 самолета. Няколко години по-късно „Ер София“ започва да се занимава с изграждането на игрища за голф и хотели.

Георги Иванов е и автор на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987), а по случай 35 години от полета му журналистката и радиоводеща Божана Димитрова издава книгата „Разговор с първия космонавт на България“.

Днес Георги Иванов е на 83 години. Занимава се с пчеларство и казва, че произвежда най-хубавия мед у нас. Обяснява, че за него това не е просто хоби, а занаят, завещан от баща му. От първия си брак с Наталия Русанова той има дъщеря Ани, внучка Редена и правнучка Лея, а от втората си съпруга Лидия, която е доктор по философия – син Иван и две внучета – Джулия и Георги.

Нийл Армстронг – стъпил на Луната или перфектен измамник?

Знаменитата му реплика „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“ е измислена много по-рано от деня, в който е казана, а не е моментна хрумка, както твърди астронавтът

Нийл Армстронг ще остане завинаги в историята като първия човек, оставил следа на Луната, независимо от съществуващите и до днес конспиративни теории за случилото се. Той всъщност лети в космоса още на 16 март 1966 г. на борда на „Джемини 8“. Три години по-късно ръководството на НАСА оповестява и решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11“, а неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света, стъпил на лунната повърхност. Твърди се, че това е фиксидея на тогавашния президент Ричард Никсън. По онова време САЩ води космическа надпревара със своя голям враг в Студената война – СССР, а руснаците са изпратили първи човек в Космоса, с други думи, Америка няма как да остане по-назад. Изтрелването на космическия кораб до Луната е на 16 юли 1969 г, а четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. Историческият момент е на 21 юли. Тогава с думите „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството…“ Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната.

След кацането обаче се случва нещо необичайно. Астронавтите дори разказват в интервюта невероятни неща. На самия край на лунен кратер в редица стояли огромни кораби и наблюдавали жителите на Земята. Изведнъж кратерът бил ударен от ярка светлина, връзката с нашата планета се сринала, но бързо се възстановила. Очевидно е ставало дума за извънземни. По-късно в НАСА въвели кодово название и всеки астронавт, който видел НЛО, трябвало да каже паролата: „Дядо Коледа съществува!“. Самият Армстронг потвърдил, че са заснели НЛО. Всички фотографии обаче били предаден на ЦРУ, което просто искало да предотврати паниката сред обикновените хора.

Нийл Армстронг и колегата му Бъз Олдрин престояват на лунната повърхност общо 2 часа и 31 минути. Повече от 500 милиона души по света наблюдават кацането на „Аполо 11“.

Има и една интересна подробност – репликата „Една малка крачка за човека…“ е била предварително планирана според брата на Армстронг. До своя последен дъх през 2012 г. астронавтът твърди, че изречението е плод на спонтанността на момента. Според документален филм на Би Би Си това не е точно така. В него Дийн Армстронг, брат на Нийл, разкрива друга история. Месеци преди полета Дийн, Нийл и семействата им са заедно на Кейп Код (малък полуостров в югоизточната част на щата Масачузетс). Когато двамата слагат децата да спят, Нийл предизвиква по-малкия си брат на играят на „Риск“ – стратегическа настолна игра, а по време на нея му подава листче хартия:
„На листчето пишеше „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“. Той ме попита какво мисля за това. Казах, че е страхотно, а той добави: „Знаех си, че ще ти хареса, но исках да го прочетеш““

„Аполо 11“ е последната мисия на Армстронг за НАСА. След нея той се оттегля и живее затворено, като от 1971 г. преподава космическо инженерство. Между първата лунна мисия през 1969 г. и последната през 1972 г. на повърхността на Луната са стъпвали общо 12 американски астронавти. Но след това незнайно защо полетите спират. Самият Армстронг не дава отговор на този въпрос. Той умира на 25 август 2012 година в Синсинати, Охайо, заради усложнения след сърдечна операция. До последния си земен дъх е със съпругата си Керъл, за която е омъжен от 1990 г. Една от последните му публични изяви е през май 2012, когато участва в откриването на Националната летателна академия във Флорида, която цели да обучава деца на авиация.

Защо някои смятат, че мисия до земния спътник никога не е имало?

Конспиративните теории не спират и до днес, а документите на НАСА са подправени
Кацане на Луната никога не е имало! В това са убедени 6 на сто от американците и 28 процента от руснаците. Те са категорични, че цялата шашмалогия е холивудски фалшификат, който трябвало да задоволи амбицията за космическо превъзходство на президента Никсън. Излагат се доста солидни аргументи, които се опитват да оборят науката. Някои наричат вояжите до земния спътник „американска измама за 30 милиарда долара“. Освен това всички се питат как изведнъж след падането на Никсън от власт полетите до Луната спират. Нали технологиите постоянно напредват! Как така половин век след Нийл Армстронг и още 12 астронавти никой друг не е стигнал до земния спътник. Въпросите са много, но ето и фактите.

Според най-сериозните скептици Америка по онова време не е имала необходимата технология, за да кацне на Луната, а корабите на „Аполо“ не са стигали по-далеч от околоземна орбита. Освен това всички снимки и матетерали на НАСА са подправени. Не може да се обясни и как няколкотонен апарат каца без следа на лунната повърхност, а човек оставя своя стъпка. И друго – на снимките има съмнителни сенки, които се смята, че са просто върху декор. Скалните образци, донесени от Луната, смятани за нещо различно от всичко земно, са идентични с камъни, събрани от научни експедиции в Антарктида. И сега – черешката на тортата в конспирациите – флагът, забит от астронавтите се вее, въпреки че на Луната няма атмосфера. Но какво казват учените:

1. Развяващият се флаг: Твърди се, че американският флаг, забит на Луната от Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, не е можел да се развява от вятъра, защото на Луната няма атмосфера.
Науката отговаря: Знамето не се е развявало от вятър. То се е движело само когато двамата астронавти са го докосвали и забивали по лунната повърхност. А липсата на атмосфера на Луната запазва движенията на знамето за много по-дълго време, отколкото на Земята. Освен това флагът е бил фиксиран с помощта на напречна спица, която да го показва като развято.
2. На снимките не се виждат никакви звезди: твърди се, че липсата на звезди е доказателство за това, че снимките са били направени в студио.
Науката отговаря: Липсата на атмосфера на Луната действително дава възможност за фантастична гледка към звездното небе. Но по времето, по което американските астронавти са били на лунната повърхност, там е било ден. Освен това повърхността на Луната, спускателният апарат и самите астронавти са били толкова силно осветени от Слънцето, че слабата светлина на звездите не се е забелязвала.
3. Снимките са твърде перфектни: твърди се, че фотоапаратите Hasselblad, които астронавтите носели със себе си, не са имали оптичен визьор. Как тогава са могли да направят толкова перфектни снимки?

Науката отговаря: Не всички снимки са били перфектни. В архивите на НАСА има безброй нефокусирани снимки. Публикувани са били само най-добрите.
И още нещо: общо 400 000 души са работили по подготовката на лунните мисии „Аполо“. Следователно има предостатъчно свидетели, които все някога щяха да се разприказват, ако действително бяха видели нещо съмнително.

Взривяването на „Чалънджър“ се предава на живо

Совалката избухва на 73-тата секунда след изстрелването, в нея за първи път се качва и обикновен гражданин – учителката Криста Маколиф

28 януари 1986 г. – денят на един най-ужасяващите инциденти в историята на космическите полети. Втората американска совалка от програмата „Спейс Шатъл“ – „Чалънджър“, кръстена на британски военен кораб, трябва да извърши десетия си полет. Предходните девет са успешни и нищо не предвещава трагичния развой. Корабът се смята за изключително стабилен и сигурен, а освен това обществото има огромно доверие в НАСА. Хората вярват, че совалките са изключително безопасни – повече и от пътническите самолети.
Десетият полет на „Чалънджър“ има специално значение за космическата агенция и за цялото население. Тази мисия е най-дългоочакваната след славните времена на „Аполо“. Две години по-рано, през август 1984 г., президентът Роналд Рейгън обявява програмата на НАСА „Учител в космоса“. Идеята е забележителна – в някои от космическите полети ще летят и учители – обикновени граждани, които след това ще разказват на учениците за приключението си. Целта е да бъдат вдъхновени децата да се занимават с наука и технологии. Освен това в онези години общественият интерес към дейността на НАСА е спаднал и десетият полет на „Чалънджър“ е като доста добре замислена пиар кампания, защото точно на него се качва първият обикновен гражданин.
Това е учителката Криста Маколиф. Тя е 37-годишна, майка на две деца. Подготвя се за полета пет месеца и е изключително развълнувана от привилегията, която й се предоставя. Превръща се в национална знаменитост.

Заедно с нея на кораба се качват още шест души – командир Френсис Скоби, пилот Майкъл Смит и астронавти специалисти Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър и Грегъри Джарвис.

Но мисията не върви по план. Необичайно студеното време налага изстрелването да бъде отменено с повече от седмица. Целият корпус на совалката е покрит с дебела ледена обвивка и огромни висулки, дълги над 1 метър. До този момент не се е случвало да бъде изстреляна совалка при такива метеорологични условия. На 28 януари 1986 г. полетът е отложен отново, но само с 2 часа – надеждата е, че ледът ще се разтопи. Междувременно на космодрума се събират хиляди хора, за да наблюдават изстрелването на живо. Милиони зрители пък са се настанили удобно пред телевизорите. Дори в училищата излъчват на децата паметното събития. А сред множеството на космодрума са и близките и семействата на седемте астронавта, включително родителите на Криста. В телевизионно интервю впоследствие майка й признава, че в онзи момент са изпитвали вътрешно напрежение и притеснение.
След щателна проверка е дадено окончателно одобрение. В 11 часа и 39 минути „Чалънджър“ е изстреляна. Излитането е успешно и мисията е в ход. Совалката се установява по траектория за навлизане в орбита. Движи се с близо 1600 км/ч. На 10-ия км, 58 секунди след изстрелването, изведнъж корабът е връхлетян от силен вятър, но турбуленцията скоро спира. „Чалънджър“ преодолява и най-критичната част от издигането – Max Q – момента, в който се извежда в орбита и е подложена на огромно аеродинамично натоварване. Космическият апарат навлиза в горния атмосферен слой и контролът на мисията дава нареждане за пълна мощност на двигателите. В 73-тата секунда „Чалънджър“ се взривява пред очите на милиони хора.

Експлозията е не само огромна трагедия в света на космонавтиката, но и едно от най-големите извънредни събития, излъчвани на живо, в историята на телевизията. Журналистът Стийв Несбит коментира изстрелването. Той се намира в командната сграда, но не забелязва взрива веднага, защото трябва да прочете данни за височината и местоположението на совалката. „Височина девет морски мили, разстояние от обхвата на стартовата площадка седем морски мили“, чете той, без да е наясно, че трагедията се е случила. Няколко секунди по-късно е прекъснат от възклицанието на колега „Какво беше това?“. Несбит отмества поглед от данните и поглежда към екрана с видеоизлъчването. Вижда огромно кълбо от дим. Минават цели 15 секунди, преди да успее да измисли какво изобщо да каже на хората. Никой от колегите в контролния център не реагира. Всички са в шок и мълчат. „Контролерите на полета наблюдават много внимателно възникналата ситуация. Очевидно е, че има голяма неизправност“, изрича той. Минават още 39 секунди, преди Несбит да се осмели да каже пред публиката: „Разполагаме с доклад от служителя на полетната динамика, че совалката е експлодирала“.
След взрива от кораба остава само ракетата носител, която е унищожена дистанционно от съображения за безопасност. Кабината на екипажа оцелява, но пада от височина 19 км със скорост над 320 км/ч и се удря във водата. Астронавтите нямат шанс за оцеляване и загиват. Впоследствие специалистите на НАСА установяват, че поне трима от екипажа са оцелели при експлозията и са били живи по време на падането към земята, продължило над 2 минути.

В продължение на пет месеца комисия разследва причините за катастрофата. Неизправен се оказва първият твърдогоривен ускорител, който се състои от четири съединени сегмента. Мястото на съединяването им е запечатано с два гумени пръстена. Процесът на запалване отнема една стотна от секундата и поради претоварването, което възниква, между стоманените сегменти се образува процеп. Гуменият пръстен моментално се разширява и предотвратява изтичането на гориво и газ от ускорителя. Комисията установява, че поради ниските температури в деня на старта пръстените на най-ниското ниво не са се разширили както трябва, нагорещеният газ се е издигнал нагоре и това е станало причина за трагедията.
Но изследователят Джеймс Чайлс смята, че това не е единственият проблем. Той допуска, че совалката не се е взривила веднага при изстрелването, тъй като отворите са били блокирани, вероятно от самото твърдо ракетно гориво. 58,8 секунди след излитането се вижда огън отстрани на десния ускорител. След това датчиците на корпуса отчитат спадане на налягането в ускорителя. Това означава, че отворът се е открил и през него изтича газ. На 60-ата секунда совалката изпитва колосално претоварване и това може да е отстранило струпалите се шлаки, покрили процепа. Причината за усилващите се сътресения, откъснали блокиращите пукнатината шлаки, може да е бил силният страничен вятър.

След трагедията стартовете на совалки са прекъснати за две години и половина и е изцяло преразгледана програмата „Спейс Шатъл“. Инженерите внасят 120 изменения в конструкцията на орбиталния кораб и 100 в компютрите. И все пак трагедията се повтаря. На 1 февруари 2003 г. совалката „Колумбия“ се разпада при повторното си навлизане в атмосферата по време на своята 28-а мисия. Всичките седем членове на екипажа загиват.

Юрий Гагарин покорява Космоса, загива с учебен самолет

След полета, който трае 108 минути, синът на фермери става международна звезда

На 12 април 1961 г. руският космонавт Юрий Гагарин става първият човек, напуснал земната орбита. В 6:07 сутринта местно време корабът „Восток 1“ е изстрелян от космодрума Байконур, днешен Казахстан. Гагарин е избран сред шестима пилоти, готвени за първия полет, държан до последно в тайна от властите.
Достигайки безпрецедентна за времето си скорост, космическият кораб преодолява гравитационното привличане на Земята, обикаля планетата, после отново навлиза в атмосферата, за да се приземи обратно. Мисията на Гагарин продължава само 108 минути, а пътуването отнема по-малко от час и половина.
„Восток“ е сферична капсула, предназначена да елиминира промените в центъра на тежестта. Малцина обаче знаят, че не е проектирана да се приземи с човек на борда. За разлика от следващите поколения руски космически кораби, какъвто е „Союз“, „Восток 1“ не притежава тласкачи да намалят скоростта му, докато се насочва обратно към Земята. Така че пилотът трябва да катапултира, преди да достигне земната повърхност. Руснаците обаче запазват тази подробност в тайна, защото постижението няма да се счита за първа успешна пилотирана мисия в Космоса без пилотирано кацане.
След триумфалното си завръщане на Земята Юрий Гагарин, 27-годишният пилот от съветските военновъздушни сили, се превръща в национално съкровище. Той е толкова ценна реклама на комунистическата власт, че повече никога не е изпращан на опасна мисия. Първоначално дори има забрана да пътува с редовни самолети. След допълнително обучение все пак получава разрешение отново да лети. Славата обаче се оказва твърде тежка за Юрий Гагарин, здравето му се влошава, напълнява, има проблеми и с алкохола. А накрая съдбата поднася жестокия финал. На 27 март 1968 г., само на 34 години, първият космонавт загива, след като управляваният от него учебен самолет се разбива при неизяснени и до днес обстоятелства.
Разследване на КГБ установява, че самолетът се е завъртял от рязка маневра, за да избегне метеорологичен балон. Катастрофата се превръща в част от теорията на конспирацията. Една от версиите е, че смъртта на Гагарин е организирана от съветски служители.
Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино, родителите му работят в местната ферма. Момчето обаче е доста будно и учи в тухникум в Саратов, там се включва в местен авиационен клуб. През 1957 г. завършва Академията на съветските военновъздушни сили и е един от 20-те съветски пилоти изтребители, избрани за космонавти. Негово предимство е ниският му ръст. За да се поберат в малката капсула, космонавтите не може да са по-високи от 1,75 метра, а Гагарин е само 1,57. Младежът е с „висока степен на интелектуално развитие“, особено внимание към детайлите, силно въображение, бързи реакции и може да прави сложни математически изчисления, е заключението на екипа, който го оценява.
Само за една нощ след приземяването си Гагарин се превръща в международна знаменитост, стотици хиляди го посрещат на Червения площад в Москва. Съвсем логично става „Герой на Съветския съюз “, което е най-високото признание в държавата.
В социалистическия лагер успешният космически полет се превръща в мощен лост за пропаганда. Въпреки че му е забранено да посещава Съединените щати, Гагарин прави своеобразна околосветска обиколка, в която са включени най-малко 30 държави. Първата е Чехословакия, а втората – България. У нас е посрещнат с държавни почести: „Вашето име стана близко, родно, скъпо на всяко българско сърце“, обръща се към него лично първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. В програмата са включени срещи с ученици, работнически и научни колективи в София, Плевен, Стара Загора, Варна, Бургас. По-късно се появява непотвърдената до днес информация, че Гагарин е видял НЛО в Космоса и затова е искал да се срещне с българската пророчица Ванга. Може би точно това подхранва и поредната спекулация около смъртта на космонавна. Мнозина привърженици на конспирациите до днес вярват, че всъщност той е взет от извънземни и е погребан празен ковчег.
Няма обаче съмнение около посещенията на Юрий Гагарин в новооткритото 138-о СОУ, което носи неговото име. (След 1989 г. училището е прекръстено на „Проф. Васил Златарски“.) Там се среща с ученици, разписва се в книгата за посетители и засажда бор. Пет години по-късно, през 1966 г., той отново е в България, но този път придружен от съпругата си Валя и заедно с нея отиват на почивка в Созопол. Не пропуска отново да е в 138-о училище, където се оформя Алея на космонавтите, където по-късно засаждат фиданки Павел Попович, Валентина Терешкова, Николай Рукавишников, Георги Иванов.

Преди да се качи на „Восток 6“, Валентина Терешкова шие парашути

Превръща се в една от най-известните жени в света, масово кръщават бебета на нейно име

През 60-те години на миналия век САЩ и Съветският съюз са в ожесточена надпревара, а космическите програми на двете държави са само част от съревнованието. В стремежа си да излязат по-напред на 16 юни 1963 г. руснаците изстрелват първата жена в Космоса. На борда на „Восток 6“ е качена Валентина Терешкова. След два дни в Космоса корабът се връща отново в атмосферата, а Терешкова катапултира и скача с парушут на Земята.
На САЩ са необходими 15 години, през 1978 НАСА одобрява шест жени да бъдат първите астронавти на космическата програма. Една от тях е Сали Райд, доктор по физика, която става част от екипажа на STS-7 на 30 април 1982 г. Тя е и първата американка, която се връща в Космоса за втори път през 1984 година.
Валентина Владимировна Терешкова е родена в Русия през 1937 г., а едва 18-годишна вече работи в текстилна фабрика. Запалена по въздушните спортове, самата тя проектира и шие парашути. След историческия си полет Терешкова получава отличието „Герой на Съветския съюз“. През 1966 г. става член на парламента на СССР, участва в много международни женски организации и събития, но никога повече не е пусната да лети в Космоса.

През септември 1963 г. Терешкова заедно с пилота космонавт Валери Биковски посещават България. Цялата седмица обикалят страната, посещават заводи и селски кооперации, населението ги приветства екзалтирано на митингии, портретите им са на първите страници на всекидневниците. Двамата космонавти получават отличието „Герой на социалистическия труд на НРБ“ и ордена „Георги Димитров“. „В онези дни, когато Валери Биковски и Валентина Терешкова прелетяха планетата, се родиха бебетата, кръстени на космонавтите“, разказват в документалния филм на „Центрнаучфилм“ „Усмивки и цветя за съветските космонавти“.

На 10 септември 1963 г. у нас Валентина Терешкова за пръв път се среща на живо с Веселина Стефанова, приятелката, с която си пише повече от 10 години. В тези години е много популярно български деца да си пишат писма със съветски от различни републики на Съюза. Стефанова пристига на срещата със съпруга си военен и с 4-годишната си дъщеричка.

Има някои причини жените астронавти да се представят по-добре от мъжете. По-голямата тежест на кораба изисква повече гориво, което струва много пари, а жените са по-леки. Имат нужда от по-малко калории и използват по-скромни ресурси.
Тъй като жените са по-дребни от мъжете, произвеждат и по-малко отпадъци, включително CO2, което улеснява системите за рециклиране. Космическите пътувания засягат мъжете и жените по различен начин. Силният пол по-малко страда от космическа болест, но по-бързо губи слуха си. При мъжете има по-висок риск от проблеми със зрението, но пък жените получават повече инфекции на пикочните пътища.

Антон СТЕФАНОВ
Маргарита ДИМИТРОВА
Ивет САВОВА

Последни новини

- Реклама -