Костадин Паскалев е председател на Коалиционния съвет на „Левицата“. Той беше едно от знаковите лица на БСП. Два мандата е кмет на Благоевград. В периода 2001–2002 е вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета „Сакскобургготски“.
– Господин Паскалев, какво се случва в лявото политическо пространство? Хората се объркаха кой с кого ще се явява на изборите.
– Към настоящия момент има подписано коалиционно споразумение на „Коалиция БСП обединена левица“, в която участват 15 политически субекта, като най-големият е БСП. Целта е левицата да се яви единна на изборите и да формулира ясно цели и идеи.
– Корнелия Нинова обаче каза, че Бойко Борисов е закачил скалпа на БСП на колана си. Как ще го коментирате? И каква роля ще има оттук нататък Нинова?
– Корнелия Нинова ще има ролята на бивш лидер. А Бойко Борисов колко скалпове е закачил на своя колан, си е негова работа. Ние няма да ги броим и няма да участваме в обогатяването на колекцията.
– Значи сте категоричен, че Корнелия Нинова по никакъв начин няма да участва във вашата коалиция?
– Ако Нинова участва в коалицията, трябва да е от страната на БСП. Към настоящия момент не виждам такава възможност, тъй като ръководството на партията предприе действия за нейното изключване.
– Ваши са думите, че сме свидетели на криза на държавността у нас. Защо мислите така и защо вие, политиците, го допуснахте?
– Предполагам, че всички сме грешни. Това, което се случва ясно сочи, че има изключително тежка загуба на държавност поради няколко причини. С конституционните промени, които направи предишното парламентарно мнозинство, се стигна до ситуация, в която имаме почти неработещ модел на демокрация в частта служебни правителства. Оказва се, че така стоят нещата и в съдебната система и в регулаторните органи, тъй като и те станаха част от променените текстове на конституцията. Става дума за криза на легитимността. Освен това имаме физически лица, които се явяват политически лидери и имат претенции на Господ да съдят, да определят, да сочат и да взимат решения от името на народа в своя полза. По-голям разпад на държавността от това досега не съм виждал.
– А кой е грешникът вляво – един ли е, повече ли са?
– Когато се прави ляво обединение, не се търси грешник, а се търсят идеите, които да обединят хората заедно да постигнат някакъв резултат. Според мен ключовият въпрос е да има ясни идеи, да се формулират и да бъдат общо приемливи за хората вляво. Тези идеи са свързани с мира, с нова селскостопанска политика, с нова енергийна политика, с ново отношение към комуналните услуги на гражданите, включително с всички драми, които вървят в момента – безводие, управление на отпадъците и прочее. Нужно е друго отношение към образованието и конкретни действия на държавата.
Най-ключовият въпрос според мен е ефективното усвояване на всички държавни ресурси, които са събрани от гражданите чрез техните данъци. През последните години сме свидетели на тотално разхищение и кражба. Няма да коментирам магистралите, петстотинте язовира и всичко останало. Това, което е необходимо, е да се сложи категоричен ред и да се обяви война на корупцията.
Това ще бъде изключително тежък процес и тези избори ще покажат дали държавата ни има шанс, или ще продължи да върви към най-лошите характеристики на латиноамериканска или бананова република.
– Какви резултати очаквате от изборите на 27 октомври?
– Надявам се обединението вляво да постигне удвояване на резултата, но това е възможно само при няколко категорични условия. Едно от тях е ясно прокламиране на идеите. Надявам се, че на своето заседание представителите на БСП обединена левица ще стигнат до ясните послания към българското общество чрез изработването на обща платформа и след това да се представят на гражданите личностите, които изпълняват тези цели. Тук е изключително важно хората да са професионално подготвени, да са реализирани, да имат авторитет в своите среди, да имат необходимия обществен морал и политическа отговорност. Ако те не са такива, а са просто зависими от някаква чужда воля, тогава шансът ще бъде сведен до нула.
– Споменахте изявени личности, може ли да кажете кои знакови имена ще влязат в листите на обединената левица?
– Не мога да кажа, защото ще има заседание, на което ще се обсъждат тези въпроси. Мога да изброя имената на онези, които ние сме предложили на вниманието на БСП. Това са Валери Жаблянов, Цветеслава Гълъбова, Румен Петков, Даниел Георгиев и Лидия Чорбанова от „Движение 21“, Христо Колев, Петър Първанов, Пламена Заячка и Владимир Маринов от АБВ. Те са професионално подготвени и образовани, с доказан обществен морал. Смятаме че около такива хора може да се търси добър резултат на изборите. Както казах, ние съвсем категорично и ясно правим своите предложения. Оттук нататък е въпрос на разговори в коалицията как ще бъдат конструирани съответно листите.
– Говорейки за изборите, вие за каква изборна система сте – пропорционална, смесена или мажоритарна?
– Това е много съществен въпрос и смятам, че обществена дискусия с аргументи може да посочи от какво се нуждаем. Според мен не парламентарната система е проблемът, а превръщането на политиката в технология за печелене на избори чрез непозволени от закона средства.
– В какви евентуални коалиции би влязла обединената левица, защото е ясно, че управление ще има само по този начин?
– В настоящия момент смятам, че първо трябва да обявим своите идеи. Когато сме готови с тях, а аз ви изброих някои, които смятам за ключово важни, и ако има съответната воля и политически субекти, с които ясно да се разпише как ще се решат тези въпроси, тогава бихме могли да коментираме и кои са потенциалните коалиционни партньори.
– Бойко Борисов вече каза кои са естествените партньори за управленска коалиция след изборите. Вие бихте ли се коалирали с ГЕРБ например?
– Бойко Борисов би се коалирал и с дявола, за да стане партията му първа политическа сила. Не смятам, че левицата е готова да играе ролята на дявол.
– Вие се участник и наблюдател на политическите процеси в България от много години. Каква е равносметката ви с днешна дата?
– Пълен провал на българската политическа система и на обществено-политическия морал.
Необходима е смяна на идеите за развитие на обществото и са необходими мотивирани хора, които да реализират подобни идеи. Реално погледнато в момента, ако идеята на един политик е неговото възпроизводство и материално обогатяване, в такъв случай той е тотално излишен за обществото.
– Какво се случва с демонтирания паметник на съветската армия, срещу което левите хора бурно реагираха? Там сега е пълно затишие, мястото е оградено и буренясало.
– За да ви отговоря, ще си послужа с един пример. През далечната 1991 година на 9 декември беше свален паметникът на Димитър Благоев в Благоевград. На 9 декември 1995 година паметникът беше възстановен. И до ден днешен той е в центъра на Благоевград. Не пречи на никого и е символ на част от българската история. Смятам, че такова трябва да бъде отношението и към паметника на съветската армия.
Голяма част от политиците са изключително слаби по история и са оперирани от обществен морал. Поради тази причина би следвало да се търсят хора, които притежават качества, за да не посягат на историческата памет.
– Вие сте бивш кмет на Благоевград. Работата ви е свързана със София, как се управлява столицата от Васил Терзиев?
– От много години управлението на София ми се струва безхаберно и твърде крадливо. Ще дам само един пример. Едно време съм правил сметки, че гражданите на София плащат около 7–8 пъти повече такса смет и данък сгради, а градът в никакъв случай не изглежда такъв, както трябва да бъде. Бих посъветвал всички кметове на райони да се разходят по кварталите и да видят в какво състояние са, включително и новите квартали. Да видят как е организирано сметосъбирането? Какви са улиците? Има ли канализация? Има ли тротоари, детски площадки? И отделно от това да си зададат един въпрос, ако не е бил периодът преди 10 ноември 1989 година, колко зелени площи щеше да има столицата.
– И последно да ви попитам. Вие по-скоро песимист или по-скоро оптимист сте за изборите?
– За изборите съм песимистично настроен, но се надявам левицата да покаже нов тренд на развитието на политическия живот.
Петя БАХАРОВА
