Костантино Падурцо е ръководител на италиaнската музикална група Scialapopolo от Капри, която е създадена през далечната 1925 г. Той застава начело на формацията преди 8 години, след като поема щафетата от баща си. Scialapopolo изпълняват традиционна неаполитанска музика и са изключително популярни не само в родината си, но и по цял свят. На 17 септември те гостуваха за пръв път в България по повод събитието на Елена Кристиано и Code Life Magazine.
– Костантино, за пръв път сте в България. Какъв е поводът за посещението ви и харесва ли ви София?
– Да, за първи път сме в България и сме много ентусиазирани. Посещението ни се случва благодарение на госпожа Елена Кристиано, която изключително много искаше да присъстваме на съвместното й събитие с Code Life Magazine, което бе под надслов „О, соле мио“. Всъщност, когато с нея се запознахме, изпълнявахме точно тази песен и тя веднага се влюби в нашата група. Още на следващия ден се свърза с нас, за да ни покани.
Имахме възможността да направим панорамна обиколка на София – прекрасен град и истинска европейска столица. Успяхме да видим тържествата по повод празника на столицата ви, смяната на караула пред президентството, както и вашия президент, както и патриарха. Бяхме много топло посрещнати! Знаете, че ние, италианците, сме доста взискателни към храната, когато сме в чужбина, но тук ядохме превъзходни ястия. Изключително благодарни сме на госпожа Кристиано за тази прекрасна възможност и се надяваме това да е началото на едно чудесно сътрудничество между Капри и София!
– Част от репертоара ви са традиционни песни. С какво се отличава музиката на Капри?
– Музиката на Капри е и музиката на Неапол, защото разстоянието между тях е само 18 километра. Със сигурност изпълняваме песни, които са характерни за Капри, но по-големият процент от репертоара ни е неаполитански, защото сме част от Неапол. Това, което ни отличава, са някои разлики в музиката и в изпълнението на тарантела (бърз, народен танц, характерен за Южна Италия, бел. а.) Популяризираме Италия, обикаляйки по света – Съединените щати, Австралия, Аржентина, Тайланд, цяла Европа, арабските емирства.
– През 2025 г. Scialapopolo навършва 100 години от създаването си. Каква е историята на групата?
– Чичото на моя баща е бил амбулантен търговец. Преди 100 години на Капри не е имало магазини и той е пътувал до Неапол, купувал е различни стоки и ги е предлагал в Капри. Пътувайки между двата града, се влюбил в музиката, която чувал. А по това време в Капри живеела една дама, известна със своята красота – красивата Кармелина. Тя се грижела за известната вила на император Тиберий, построена преди хиляди години на острова. Вилата е била посещавана още тогава от много туристи и освен че им я е показвала, Кармелина танцувала първоначалната версия на тарантела. Чичото на баща ми е ходил да гледа тази прекрасна жена и така полека-лека се родила идеята да се състави група, която да изпълнява музиката, и с близки я сформирали. Надявам се нашата история да продължи още дълги години.
– Един век е голям период от време. Как се е съхранила групата през годините? Какви трудности сте срещали?
– Всичко се основава на семейството. Преди много години групата изцяло е била изградена от семейство, а сега сме 50% членове на една фамилия. Именно това ни държи толкова сплотени. В момента сме приблизително 30 човека, но в София дойдохме 12. А навремето бандата се е състояла от 60 души.
Имало е трудни моменти през тези сто години – когато някой не се е чувствал вече добре или лидерът на групата е трябвало да се лекува или е починал и се е налагало да бъде сменен. Тогава сме се колебаели кой да поеме лидерството, но сме се справяли.
– Каква е рецептата за успех?
– Създаваме много рядък по рода си спектакъл. Съчетаваме красотата на неаполитанската музика с танца тарантела, като включваме и гостите ни в изпълнението на традиционните ни инструменти и ги каним да танцуват с нас.
– Лесно ли се осъществява приемствеността между поколенията в групата?
– За да може тази приемственост да съществува и да предадеш всичко това от поколение на поколение, трябва да имаш много качества. Но ние го носим в кръвта си, то е в ДНК-то ни и се предава по кръвен път. Моят баща беше лидер на групата, сега съм аз, имам две сестри, които също са част от групата.
– Не сте ли имали желание да поемете друга посока?
– Моята идея винаги е била да продължа по този път. Навремето, когато баща ми беше жив, всички гледаха на мен като на човека, който ще го наследи като лидер на групата. В младежките ми години обаче изоставих за известен период формацията и в продължение на 10 години бях диджей. Но това ми беше необходимо, за да преосмисля нещата. Опитът като диджей ми помогна да се науча да разчитам по лицата на хората какво искат, какво харесват, какво очакват, така че да мога да ги зарадвам. Не работим с готов списък от песни, който да следваме подред. На момента решаваме от 200 песни коя да изпълним, като гледаме реакциите на хората и ги усещаме.
– Свирите в имението на Долче и Габана на остров Капри. Как всъщност попаднахте там?
– Свирим там, защото сме едни от най-добрите. Ние правим семпла, но много чувствена музика, от сърце, която веднага заразява всички около нас.
– С дизайнерите Долче и Габана от колко време се познавате?
– Те имат силна връзка с остров Капри и са организирали много събития там. Дори направиха рекламната кампания на парфюма им Light Blue на острова. Изпитват влечение, любов към това място, към традициите там. Преди години създадоха дамска модна линия, като взеха мотиви от дрехите на момичетата от групата. Ние сме участвали в техен рекламен клип. Когато организират нещо по-специално и различно, се обръщат към нас.
– А предлагали ли са да създават сценичните ви костюми?
– Има такава идея за следващата година, но не е официално. Надяваме се да стане. Би било голямо удоволствие за нас.
– Италия е известна с добрите си дизайнери. Имате ли други почитатели сред тях?
– Свирили сме и за други – Мисони, Емилио Пучи, за Chantecler – много известен бранд бижута.
– През август музиката ви среща и със Самюел Джексън. С него как се случи запознанството ви?
– Ние сме от малкото групи, които свирим и представяме музиката на Капри из ресторантите там. Бяхме в едно от заведенията и на една от масите седеше Самюел Джексън, който накрая пожела да се запознаем и да се снимаме.
– Включи ли се в танците?
– Не, но свири на барабана.
– С кои други популярни личности ви е срещала музиката?
– Толкова са много, че няма как да ги изброя – индустриалци, актьори, политици, режисьори… С футболисти сме се срещали, например Фабио Канаваро, американският рапът Gunna, Пиеро Ферари… Много са.
– Успяват ли повечето от тях да се отпуснат, да станат да танцуват?
– Почти винаги границите се разчупват и стават да танцуват. Е, има и такива, които не се отпускат. Леонардо ди Каприо например е по-сдържан.
Имали сме и трудна публика, но стъпка по стъпка сме ги завладявали (смее се). Може би тези, които най-много се забавляват на спектаклите ни, са американците. Германците също. С времето създадохме интернационален спектакъл и в зависимост от публиката правим леки промени, но и италианските песни са световноизвестни.
– Свирите и на сватби. Колко са горе-долу на година?
– Петдесетина. За някои сватби присъстваме само по време на аперитива, на други – през цялото време. Различно е. Но винаги трябва да се мисли за семейството. То е в основата. Да, аз съм лидер на групата, но без помощта на семейството нищо не може да се случи.
Ивет САВОВА
