Рядко има българска къща без шевна машина, но в последните години тя по-скоро се намира в килера или на тавана. Заради баснословните цени напоследък на услугите, включително и на шивашките, много е вероятно повече жени сега да я извадят, да я избършат от прах и да натиснат педала.
Малцина обаче подозират, че този на вид обикновен домакински уред, някога е бил част от технологичната революция на човечеството. Появата на шевната машина променя начина, по който хората се обличат, работят и дори изкарват прехраната си. От шумните първи механични модели до съвременните компютъризирани системи пътят е дълъг и любопитен. Зад тази привидно проста конструкция стои история на изобретатели, патенти, конкуренция и една от най-големите промени в бита през XIX век.
Преди 175 години, на 12 август 1851 г. американският изобретател и предприемач Айзък Мерит Сингер получава патент № 8294. Това това дава началото на една от най-успешните корпоративни империи в историята и преобръща завинаги текстилната индустрия, бита на милиони семейства и концепцията за масово производство. Неговото откритие, машина със задвижване чрез крачен педал, премахва най-голямото ограничение пред шивашкия занаят, освобождава и двете ръце на работника, за да държи здраво и внимателно плата.
Иначе Айзък Сингер не е изобретателят на самата шевна машина. Преди него редица други техници, сред които най-известен е Елиас Хоу, вече са патентовали различни механизми за механичен шев. Машините обаче били непрактични, чупели се лесно и са се задвижвали с ръчна манивела. Необходимо било шивачът с едната си ръка непрекъснато да върти колелото, а с другата да се опитва да насочва плата под иглата. Резултатът – криви шевове, бавна работа, ниска производителност.
През 1850 г. в Бостън Сингер получава задача да ремонтира една от тези ранни шевни машини. Вместо само да я поправи, за броени дни той преобръща изцяло дизайна ѝ. Заменя въртящата се совалка с права, която се движи напред-назад, поставя иглата да се движи вертикално, а не хоризонтално, и добавя прословутото „притискащо краче“, което държи плата стабилен на работната маса. Най-гениалното му хрумване обаче е пренасянето на енергията от ръцете към краката. Чрез свързването на голям педал под масата с движещия механизъм посредством ремък, Сингер превръща шиенето в плавен, непрекъснат процес. Работникът вече може да седне удобно, да използва тежестта на тялото си за задвижване и да използва и двете си ръце, за да манипулира прецизно дори най-сложните и тежки материи.
Откритието има мигновен и поразителен ефект. Преди 1851 г. ушиването на една мъжка риза на ръка е отнемало 14 часа и 20 минути. С новата машина на Сингер същото количество работа се извършва за малко повече от 1 час. Скоростта на шева нараства от около 30-40 бода в минута до над 900.Тази производителност изважда текстилната индустрия от ерата на занаятчийските ателиета и я вкарва директно в модерните фабрики. Цената на готовите дрехи пада главоломно, което ги прави достъпни за масовия потребител. Обувната индустрия, производството на платна за кораби, тапицериите и кожените изделия също претърпяват пълна трансформация благодарение на здравината на машинния шев.
Но освен иноватор, Айзък Сингер се оказва и изключителен бизнес стратег. Първоначално цената на машината е твърде висока за обикновеното американско семейство, тъй като 100 долара е огромна сума за средата на XIX век. Това е неколкомесечния доход на средния работник. Тогава Сингер и неговият съдружник Едуард Кларк въвеждат революционна за времето си схема за покупка на изплащане (лизинг). Срещу малка първоначална вноска и последващи месечни плащания, всяко семейство или дребен шивач може да вземе машината веднага и да я изплати чрез средствата, които изкарва с нея. Това решение превръща шевната машина в първия масов дълготраен уред в човешката история, проправил пътя за по-късната поетапна разпродажба на перални, хладилници и автомобили.
През 1851 г. Сингер основава I. M. Singer & Co. През 1855 г. компанията започва да продава машините си на международния пазар и през същата година печели първа награда на Световното изложение в Париж. През 1867 г. Сингер открива първото си производство извън Америка и това е една от първите американски мултинационални корпорации. „Singer“ инвестира масирано в реклама, открива бляскави демонстрационни шоурумове, в които наети жени показват колко лесно се работи с уреда, и изгражда глобална дистрибуторска мрежа. До края на XIX век шевната машина по целия свят се идентифицира единствено и само с тази марка. В България черните чугунени машини със златни орнаменти стават ценна семейна реликва и се предават от поколение на поколение, за да се превърнат днес във вещ с антикварна стойност.
Но човекът, който превърна шевната машина в световен бизнес, има не по-малко впечатляващ личен живот. Според различни източници той има два законни брака, но множество любовници. А децата му, 24 на брой, са общо от пет жени. Предприемачът бил известен не само с многобройните си похождения и авантюри, но и с огромната си страст към театъра. Като тинейджър той избягал от семейството си и пътувал из Щатите с театрална трупа. Не успял обаче да се реализира като актьор. Затова пък принципите в патента му – вертикалната игла, притискащото краче и контролът върху плата с две ръце, продължават да са в основата на всяка съвременна шевна машина и доказват, че е бил гениален изобретател и предприемач.