Красимир Вълчев е роден през 1975 г. в София. Завършва Икономически университет във Варна и е магистър по публични финанси. Народен представител в 6 парламента от групата на ГЕРБ, министър на образованието и науката през 2017 – 2021 г. в третото правителство на Бойко Борисов.
– Господин Вълчев, на прага на новата учебна година, се разрази голям скандал с поправката срещу ЛГБТ в училищния закон. Какъв е Вашият коментар?
– Пореден скандал, който ни разделя. Иначе не мисля, че това е най-важната тема в образователната система. Има много други далеч по-значими проблеми. Въпросът беше използван за политическа спекулация и от едната, и от другата страна. По-голямата част от ГЕРБ подкрепихме законопроекта по принцип, защото смятаме, че не трябва да има такава пропаганда в българските училища. Но изразихме бележки към конкретните тестове, че могат да ограничат права, имахме и съмнения, че законопроектът се използва за политическа спекулация, че има за цел повече да разделя. Тези наши подозрения се оправдаха. Както стана ясно и впоследствие, защото никой не бива да преследва учители за това какво мислят. Не трябва да се ограничават правата, но не може да се прокарва и целенасочено пропаганда, свързана със смяна на биологичния пол. Смятам, че трябва да направим много повече, далеч по-последователно да прокараме възпитателната функция в Закона за предучилищното и училищното образование, а след това и в учебните програми. Основна цел на всяка образователна система е не само да направи децата знаещи и можещи, но и добри хора. Затова ще предложим религията да бъде част от учебния план, а който не желае, нека да избере част по етика. Идеята е часът да бъде не толкова по вероучение, колкото час по възпитание в човешки добродетели.
– От доклад на Сметната палата излиза, че с всяка следваща година качеството на образованието се влошава. Неграмотността е не само сериозен проблем, но и риск за икономическото развитие на страната. Съгласен ли сте с тези оценки?
– Запознах се с целия доклад – отначало до край, има неща, които са безспорни и с тях съм съгласен. Но има и други, които са дискусионни, трети – не са съвсем точни. У нас няма единно разбиране за качеството. Имаме национално външно оценяване, а също и международни изследвания, които може би са най-доброто огледало. Външните оценявания показват, че нашата система е сравнително добра до четвърти клас, когато се предоставят базови знания. Българските ученици се справят по-добре от средното за Европа, примерно от Германия и от Австрия. Но много зле са резултатите, когато се мери функционалност на знанията на по-големите ученици. Такъв е случаят с международния тест Пиза, където се оценяват резултатите на 15-годишните. Слаби са резултатите за комуникационните умения – обмисляне, разсъждения. Докато по математика имаме повсеместен проблем, близо 50% от резултатите по шестобалната система са слаби. Изобщо това е положението и с природните науки, най-вече с физиката.
– Коя е причината за тази ситуация?
– Амбициозните учебни програми са направени така, че учениците и учителите да препускат през материала без да има достатъчно време за затвърждаване на знанията и за осмисляне. От друга страна, съществува много фактология в учебниците. Нашата система възпроизвежда културата на заучаване на знания, а днешният свят изисква повече умения, друг начин на учене – по-задълбочено и с осмисляне, да спреш, да свържеш знанията. Бяха направени много и полезни промени, но не беше сменена тази култура на заучаване и учебните програми бяха направени още по-лоши. Защо и за какво изпитваш децата? Ако е да наизустяват, те ще го направят. Но ако изпитваш да решава казузи, ще дадеш сигнал на детето, че трябва да мисли. През начина на оценяване възпроизвеждаме културата на научаване. Това са двете неща, които трябва да оправим, защото сбъркахме с учебните програми и с оценяването. Все едно да качиш едно дете на пътека във фитнеса с 20 км в час. То тича, драпа и накрая изпада. Мислейки си, че ще научат повече с амбициозните програми, постигаме обратен ефект.
– Над 60% от семействата пращат децата си на частни училища, какво Ви говорят тези данни?
– Частните уроци по принцип не са нещо лошо, когато ги използваме за развитие на детето. Проблемът е, че те създават неравенства, особено на изпитите след седми клас, които са свързани с избора на училище.
– Много български младежи, завършили елитни гимназии, се представят повече от добре в западните университети? Но Сметната палата отчита, че неграмотността е сериозен проблем у нас. От къде идва тази разлика?
– Има диференциация още в детската градина. Едни деца са повече подпомагани от родителите си – водят ги на всякакви занимания и обучения. Други семейства обаче нямат отговорност към образованието на децата им. В някои фамилии дори не говорят български език. Тези неравенства се задълбочават в начален и прогимназиален етап, когато детето не ходи редовно на училище. Колкото до елитните гимназии, трябва да имаме предвид, че до голяма степен техните резултати се дължат на селекцията на входа. Там постъпват деца с най-високи входящи резултати и с най-високи когнитивни способности и е обяснимо да са най-добрите ученици. Но не бива да пренебрегваме и усилията на другите учители, защото да работиш с трудни деца, които не знаят български, да ги накараш да ходят всеки ден на училище, да ги мотивираш, е голямо усилие.
– Синдикат „Образование“ иска отмяна на матурите след 4 и след 10 клас, какво мислите?
– От една страна подкрепям идеята, защото тези външни оценявания костват много организационни, пък и финансови ресурси и са стрес за учениците. От друга страна, не се използват като информация за анализ, не водят до по-висока отговорност на училищата. Друг въпрос е да се направи т.нар. оценка на добавената стойност и училищата да бъдат премирани за добрите резултати. Респективно пък по някакъв начин да бъдат санкционирани, когато не са допринесли. Това означа да се измери изхода спрямо входа. Ако тази оценка се направи, ще има смисъл от външно оценяване.
– Парите трябва ли да следват ученика?
– През 2017 година направихме корекция във формулата и финансирането не зависи вече само от броя на учениците, а и от броя на паралелките. Има една сума – разходен стандарт, която е на училище, независимо от големината. По този начин малките училища са по-добре обезпечени. Но няма как финансирането да не зависи от големината на училището. Това, което трябва да се случва е, да се увеличават парите в зависимост от броя на паралелките. Училищата и образователната система не могат да бъдат изключващи – трябва да се опитаме да задържим всяко дете. Но нашата система е избутваща, понякога ги задържа на всяка цена, независимо от слабите резултати. Ако едно дете отпадне, училището не губи автоматично средства, но понякога се конкурират със занижаване на изискванията – слаби ученици отиват там, които се завършва по-лесно. И това е порочното на модела, когато се финансира на брой ученици. Но не мисля, че има доста по-различна алтернатива, по-скоро трябва да се направи модификация на сегашния модел и после да има строг контрол в системата.
-Софийският университет, а и другите ВУЗ-ове постоянно обявяват допълнителни класирания. Не се ли принизява така нивото на българското висше образование? Затова ли децата бягат в чужди университети?
Около 5-6% от завършващите избират да учат в чужбина и не се забелязва увеличение според данните на Министерство на образованието. Последните години, особено между 2017 и 2020-а, когато бях министър, приемът в държавните висши училища беше намален значително – със 70% в направление икономика, с 80% – за администрация и управление, 60% – в професионално направление право, също толкова по-малко за психология. В същото време беше увеличен приемът в природо-математическите, инженерните специалности, там, където се очаква недостиг на специалисти. У нас по-скоро имаме структурен проблем – голямо търсене на лесно висше образование, където с по-малко усилиа се придобива диплома. Търсене на висше образование, където не се учи математика. Обаче икономиката и обществото имат потребност от инженери, медицински сестри. За щастие до голяма степен успяхме да преодолеем очаквания драматичен недостиг на учители. Сега не са достатъчно преподавателите предимно по математика, физика, химия, информационни технологии.
Маргарита ДИМИТРОВА
