Иво ДИМИТРОВ
Северозападът, който е най-бедната територия на Европейския съюз има своята Жана д’Арк, а Кирил Петков (1) си намери нова близалка, която иначе е официален кандидат за депутат на „Промяната“ от Монтана. Фаталната Ванина Вецина (2) е напът да се превърне в национален символ на новите политически нрави, ако успее да се пребори с местната конкуренция. Засега се е доказала като танцьорка в аматьорски видеоклипове и в близането на сладолед. Обещанието й обаче, че Северозападът ще се превърне в приоритет за следващото правителство (не че в миналия парламент нямаше такава възможност), можем да приемем с полагащата му се доза сериозност за такива случаи.
И понеже стана дума за „Промяната“ и либералните ценности, длъжен съм да припомня на уважаемите читатели, че страната ни върви с бързи крачки напред в интегрирането на ромите и приобщаването им към либералното европейско семейство. В столичния квартал „Факултета“ бившият премиер Николай Денков (3) и Киро от „Промяната“ са посетили заведение на шурея на Киро Японеца (4). Това е небезизвестният цигански барон Оси, прочул се като трафикант на хора, дрога и като купувач на гласове, за което вече е бил арестуван. Ако към това прибавим и информацията от миналите избори, че във варненската ромска махала „Максуда“ 52 от пуснатите 55 ромски гласа са за „Продължаваме промяната“, веднага лъсват едрите риби от бизнеса с вот, за които ни говори президентът Румен Радев (5). Междувременно държавният глава би трябвало да помни и онзи четиричасов запис, в който Кирил Петков и Асен Василев обясняват обстойно как са манипулирали изборите. Незабравим остава онзи откъс от въпросния запис, когато двамата харвардски герои ни обясняват, че щели да имат не повече от 7–8 процента, ако не били правили ала-бала с президента Радев. В крайна сметка всичко е ала-бала. Погнусата е за малкото останали мислещи българи, които продължават активно да мърдат и да го раздават ангажирани със законите в страната.
Иначе, който ви каже, че Валерия Велева (6) не е заразна, го подминете с презрение. Голяма част от журналистиката ни дружно трие кирта от политиците предизборно. Мазни прегръдки, неуместни закачки, лицемерни прогнози и коментари. Всичко в името на победата. Независимо кой кого обслужва и срещу колко. Унизителна ситуация, в която се подхвърлят на медиите едни кокали, закупени с откраднати от данъкоплатците пари. А въпросните данъкоплатци обикновено ходят за гъби. Поне за по-голямата част от тях така преминават изборите. Не се съмнявам, че и в неделя ще се случи същото. Манатарки, печурки, сърнели, челадинки, кладници, масловки, пачи крак – колкото щете в края на октомври.
Ще завърша с малко международна политика. На 26 март 1995 година влиза в сила Шенгенският договор. Той е споразумение между европейски държави за премахване на граничния контрол на вътрешните граници на страните от Европейския съюз, както и за единна визова система. Миналата година България и Румъния бяха приети в Шенгенското пространство по въздух и вода. Сега, когато няма как да ни отхвърлят и по суша, страните от ЕС сами въвеждат граничния контрол. След Германия следват Франция, Дания, Белгия, Холандия… Няма как по този повод да не ви припомня един вече брадясал виц.
– Може ли България да влезе в Шенген?
– Не!
– Може ли да получим кредит от Европейската банка?
– Не!
– А може ли да изнасяме електричество?
– Не!
– А какво можем?
– Можете да си направите гей парад.