Тя е щура, екстравагантна, неуморима – съпруга, майка и баба. На 19 юли Кремена Халваджиян навърши 55 години, но макар постоянно да се зарича, че скоро ще се пенсионира и ще си пие коктейла на някой плаж, това все не се случва. По-малко от седмица преди рождения си ден дори откри най-новотото си заведение на къмпинг „Градина“.
– Кремена, неотдавна казахте, че смятате да се пенсионирате, но съвсем наскоро приключихте най-новия си проект – бар и ресторант на къмпинг „Градина“. Май пенсионирането се отлага?
– Даже само преди броени дни пак се зарекох, че ще се пенсионирам на 1 август и то след като новото заведение направо ми взе душата. Изкарах 15 дни на морето преди да отворим. Бях като пълководец, нямах глас, не ми останаха нито мускули, нито сили. Работих по 18 часа, боядисвах, ковах. Досега казвах, че предаването „Маскираният певец“ за мен е крайното изтощение, но това като че ли надмина всичко.
– Мнозина сигурно ще се запитат за какво ви е това заведение. Сезонът на морето у нас е кратък, туристите не са чак толкова много.
– Ако трябва да отговоря патриотично – за да върнем туристите в България. Ние самите отдавна не почиваме на нашето море, но ми се иска да се създават все повече места, които да не разочароват, а да очароват, да предложим по-различно обслужване и изживяване. Много трудности има и един от най-големите проблеми на българския туризъм е липсата на персонал. Не знам дали вече всички си дадоха сметка, че наистина нямаме работна ръка. За съжаление, съсипахме няколко поколения млади хора и сега берем плодовете от това. Те просто не желаят да работят.
Ако обаче трябва да отговоря на въпроса за какво ми е това заведение – истината е, че не знам. Винаги правя неща с чиста емоционална кауза – за да е готино и да слушаме хубава музика. Така създадох и клуб „Библиотека“ в София навремето, което се превърна в най-страхотното място за танцуване.
– Интересното е, че открихте новото място по време на сатурновата ви дупка, само броени дни преди вашия рожден ден на 19 юли. Не се ли притеснявахте?
– То аз съм в сатурнова дупка през последните пет-шест години. В този период всичко при мен се случва с много трудности. Не ми се иска да вярвам в зли очи, но минавам през ада за повечето неща, които правя. 2024 година е изключително тежка за мен. Тя така и тръгна. И майка ми, и свекърва ми ги оперираха почти в един и същи момент, след това се появиха куп други препятствия. Имам чувството, че дъх не мога да си поема. Но нямам време нито да грохна, нито да рева, нито да се откажа. Длъжна съм да поправям нещата и да вървя напред. Истината е, че мислех за пенсиониране, защото отказвам да общувам с идиоти и то на всякакво ниво – от най-ниското до най-високото – управленско и мениджърско. Те идват с претенции за сериозно заплащане, но веднага бързат да ти обясняват какво не могат да правят срещу това високо възнаграждение. Да не говорим, че не минава много време и виждаш, че те нямат капацитет и за една трета от това, което ти говорят. Те са некомпетентни. Не тече мисъл през техните глави.
– Нека да поговорим за нещо по-весело – вашият 55-и рожден ден. Как е на 55?
– Като гледах как работя най-много от всички и то с голям ентусиазъм за заведението на морето – тези 55 са новите 25. Младите бяха сто пъти по-уморени от мен. Учудвам се как така не се уморявам, но трябва и да съм обективна – не мога да кажа, че ми е лесно както преди, когато имахме сила да не спим по три-четири нощи. Като цяло обаче – добре се чувствам.
– Всяка година си подарявате щуро парти и тази не прави изключение.
– Да, така е. Всяка година измислям и тема за рождения ми ден. За този реших да напиша покана на моите приятели във Фейсбук и мислех да бъда на партито с работен гащеризон, но все пак отидох с рокля. Заради ангажимента на морето нямах време за сериозна подготовка, а пък да не отбележа рождения си ден – няма да е в мой стил. Веднага след купона отлетяхме за Италия, където се отдадох на истинска почивка… с телефон в ръка. (Смее се.)
– Цели 34 години сте семейство с Маги Халваджиян. В автобиографията си той разказва много интересна история как сте го проверявали дали не е глупав, като сте го карали да решава кръстословици. Още ли го правите?
– (Смее се.) Отдавна не. Нямаме време. Но тогава, когато го доведоха като абсолютно непознат за мен в компанията ни, все пак реших да проверя какво му е интелигентното равнище. Той обаче така влюбено ме гледаше, че въобще не мислеше за никаква кръстословица. За щастие, не се налага днес да решаваме кръстословици, тъй като отдавна съм разбрала, че живея с много умен мъж.
– Какво е да си съпруга на Маги Халваджиян?
– Каквото е за него да е съпруг на Кремена Халваджиян. Но определено му е трудничко, тъй като аз съм единственият човек, който го приземява и може да каже всичко, което той дори не иска да чуе. В същото време се радвам, че е така.
– За какво се карате?
– Ние както се обичаме, така се и караме. Затова сме и идеалната двойка. Караме се както за най-прозаични неща, така и водим доста сериозни спорове. Имам развито шесто чувство и винаги се оказвам права, когато дадено нещо, или даден човек най-вече, не е най-правилният му избор. Той се убеждава сам, макар и чрез лош опит. По-важното е, че имаме абсолютно еднакво усещане за света, еднакви вярвания и мислене. Ние нямаме кардинални спорове и не сме на двата полюса.
– А защо вдигнахте втора сватба и една от роклите ви беше черна?
– Като влязох в магазина на моята приятелка Анелия Петкова и видях тази черна рокля, казах, че веднага трябва да се омъжа с нея. Естествено, на сватбата имах и бяла за църковния брак, и зелена – за финалното парти. Нямаше как да не направим втора сватба, тъй като първата ни през 1990 година беше пълен идиотизъм. Закъсняхме с два часа за подписването. Кумовете ни чакаха. След това тръгнахме с колата ми, нарисувана със спрей, за което ме и глобиха. Вечерта събрахме 15 човека в малко ресторантче на купон и това беше. То не разполагахме и с финансова възможност за повече. Дълги години страдах, че нямаме сериозна сватба. Само да кажа, че аз мразя сватби, ненавиждам ги направо. Но нашата втора си я обичам, тъй като стана невероятно парти и беше точно като по филмите – с шаферките, със суетенето, с преобличането. А и на първата нямахме църковен брак и все си казвахме, че ще се оженим и втори път, за да имаме такъв. Освен това няма нищо по-хубаво твоят пораснал син да присъства на сватбата ти. Сега се замисляме и за трета, за да може внуците ни да са на нея. Остава само да намерим време.
– Винаги съм се чудил защо останахте само с едно дете – синът ви Бебо?
– И ние сме се чудили, между другото. Просто така се завихри всичко, че докато се обърнем и бяха минали 20 години от нашия работен живот. А и ние никога не сме планували и не сме взимали специални решения кога ще направим това или онова. Развълнува ли ни нещо, просто се мятаме в него.
– А поне искало ли ви се е второ дете?
– Дали ми се е искало – не знам. Хубавото е, че сега имаме две внучета. Знаете, че сме голяма фамилия, която винаги събирам на празници вкъщи. Дори вече не ми стигат нито маси, нито столове. Живеем много задружно. Бебо израсна с племенницата ми – дъщерята на моята сестра. Благодарна съм, че ми е пратен отгоре. Той е най-доброто момче на света.
– Казахте, че сте голяма фамилия, но един човек много липсва и това е вашият баща. В интервю признахте, че сте се разсърдили на Господ, когато ви го е отнел. Сега помирихте ли се вече с Господ?
– Нямаше как да не се разсърдя, защото дори не знаех, че баща ми е болен от рак. Само на мен не ми бяха казали и преживях голям шок. Тогава бях сърдита на целия свят. Баща ми ми липсва всеки ден във всичките ми начинания, но съм и убедена, че ми помага отгоре. Само преди няколко дни ми се случи истинско чудо. А бях изправена пред неразрешима ситуация.
– Какво се случи?
– Изгоних мениджърката на заведението три дни преди да го отворим. Това никой не би го направил. Бях на ръба, даже шокирах Маги, тъй като имах сериозна криза. А той знае, че съм човек, който ще умре на мястото, но ще спази датата и часа, обявен за откриването. Като по чудо, на следващата сутрин, намерих управителя си – човек, който и да бях търсила, нямаше как да открия. Убедена съм, че има намеса свише.
– Имали сте и друг тежък момент – когато ви съобщават, че трябва да се разделите с „На кафе“. Трудно ли го преживяхте?
– Продължавам да съм обидена. Ние бяхме едно ядро, което създаде „На кафе“ и трябва да си достатъчно разсъдлив, за да знаеш кои са ти хората, които ръководят, създават и заразяват останалите да правят същото. Трябва да си даваш сметка точно тези хора какво са направили за цялата телевизия от самото й създаване. Има нужда от уважение! Аз съм човек, който не си мълчи и разбира се, написах до цялото тогавашно ръководство на медията един от любимите ми мейли в живота, което за мен беше достатъчно удовлетворение. Естествено, в онзи момент удобното обяснение беше пандемията и съкратените кадри, въпреки че на мястото на моя екип веднага беше назначен някой си щатен човек. Да, аз получих всички обяснения и извинения на света, но за мен темата беше приключила!
– Вече споменахте, че най-трудният ви телевизионен проект е „Маскираният певец“, но кой е костюмът, който най-много ви измъчи?
– Костюмът на Дара Екимова с чайниците беше много сложна конструкция, но в същото време така трябваше да я направим, че да не е тежка. Циркът на Боби Ваклинов и паунът на Иван Звездев също бяха трудни за изработка. За съжаление обаче се появиха на сцена само по веднъж. Просто така се случи.
– Неотдавна сайтове тиражираха снимка на прекрасна къща на Малдиви с твърдението, че е ваша собственост. Каква е истината за този палат?
– Не е наша, разбира се. Много ми е забавно как работят някои журналисти!
– И още един слух – че имате нова пластична операция. Това вярно ли е?
– Нямам нито една пластична операция. В последните години, разбира се, съм си правила процедури – ботокс, слагала съм си филъри. Но откакто от Германия си дойде моят братовчед, който се занимава с регенеративна медицина, се доверявам единствено на него, защото работи с твоя собствена кръв и плазма. Затова и си махнах всички филъри. Ползвам само плазма.
– След като Маги издаде автобиография, вие смятате ли да напишете ваша?
– Няма да е лошо да представя и моята гледна точка, но ако седна да разказвам, трябва да е не знам колко тома. Сега нямам време за това, но може да я напиша някой ден.
– Накрая – Кремена на 55 е…
– Кремена на 5, на 15, на 25, на 35…все съм си същата. Е, с повече опит, което, за съжаление, прави нещата по-сериозни и по-трудни. Но най-много ме радва, че съм си запазила онази Кремена отпреди.
Антон СТЕФАНОВ