Крис Шарков е сред най-нашумелите млади режисьори в българския театър, неотдавна бе номиниран за „Аскеер“ за спектакъла си „Зимата на червените фенери“. Завършил е режисура в класа на Красимир Спасов, поставял е творби на Уелбек, Иван Вирипаев, Жан Жьоне, Хенрик Ибсен и много други. Има участия в различни международни форуми.
- Как се представяте пред хората?
Крис Шарков.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да, но по един силно интуитивен начин. Без да съдя по видимите белези, понякога дори обратно на тях.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Вярвам, че любовта е дълготърпелива и че се чете повече в последния, не в първия поглед, макар и да не го изключва.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Не. Рядко си го позволявам. Но когато ги допусна, се доверявам прекалено. Тежък случай.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Опитите да ме манипулират.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
С личната ми морална ос. И с вкуса.
- Какво може да ви разплаче?
Нелогични неща понякога.
- На какво най-често се смеете?
На някои филми на Уди Алън.
- Последната книга, която ви впечатли?
Романът „Плът“ на Дейвид Салаи, който получи „Букър“. Председателят на журито, ирландският писател Роди Дойл, нарече книгата „мрачна, но изумително честна, пестелива, но дълбока – за съществуването и за странността на това да си жив“.
- Любим художник?
Мунк, Бейкън, Шиле, Кристо, Хокни, Рихтер…
- Любим писател?
Мишел Уелбек, разбира се.
- Любим поет?
Ще спомена само някои от българските: Ботев, Гео Милев, Далчев, от съвременните Димитър Воев, Елин Рахнев, Георги Борисов, Васил Балев…
- Любим певец?
Харесвам предимно групи. Като солови изпълнители бих отделил Дейвид Боуи, Жак Брел, Лана дел Рей.
- Любим филм?
И 50 ще са малко. Но „Презрението“ на Годар е специално значим за мен филм не само защото съм правил спектакъл по него.
- Любимо тв предаване?
Добре че има „Култура.бг“ по БНТ1.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Търся нови неща напоследък. Предимно по-алтернативни и инди, каквото и да значи това. Обичам електронна или уейв музика на френски език например.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Сигурно за сладолед или нещо подобно.
- Политик, на когото вярвате?
Простете ми типично българския скепсис, но вяра в политик трудно имам. Все пак в различните партии членуват отделни хора, които харесвам и за които мисля, че са водени от правилните подбуди.
- Историческа личност, която презирате?
Не бих съсредоточил вината на историята в една личност. Презирам всеки, който е произвел безсмислие и смърт.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Артистите в различните епохи. По тях разбираме най-добре духа на историята.
- Любим парфюм?
Имам константен Terre D’Hermes повече от 10 години, който вече се превърна в клише. Напоследък са ми интересни по-природни аромати като тези от Acqua di Parma.
- Любимо мъжко име?
Не се сещам.
- Любимо женско име?
Шарлота ми е интересно.
- Какво научихте от родителите си?
Мисля, че всичко – дали косвено или пряко, все едно, предопределено е.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Най-малкото да не повтарят моите грешки.
- Какъв искахте да станете като малък?
Имах момент като малък, когато бях нещо като спортен журналист. Даже в „Меридиан мач“ са публикували мои статии. Но някъде от 15-годишна възраст започна интересът ми към режисурата.
- Кое е любимото ви животно?
Харесвам африканските животни, но разбира се, отстрани. Иначе съм голям почитател на котките.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Теб винаги ще те чуе онзи, към когото се обръщаш, ако се обръщаш точно към онзи, който трябва да те чуе.“ Репликата е от спектакъла ми „Непоносимо дълги прегръдки“ от Иван Вирипаев. Не че следвам тези думи като мото или девиз, но много ми харесват и ми се иска да ги следвам.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Сигурно изглеждам като човек, който не се смее на вицове, но не е така. А сега усилено се опитвам да се сетя за някой, който наистина ми е направил впечатление, и не мога. Вицовете явно са силни в момента на казване и зависят от изпълнителя. Като театъра.
- Думата, която използвате най-често?
„Как си?“ Паразитен въпрос, който е по-скоро поздрав, отколкото реално споделяне с отсрещния.
- Любимо ястие?
Всякакви морски неща.
- Любим цвят?
Харесвам или базисни цветове като черно и бяло, или сложни.
- Любимо питие?
Кафе, вода.
- Пушите ли?
Не. Или много рядко – с маниерно поставена цигара между безимения и средния пръст. Никога не гълтам дима.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Не помня, сигурно някъде в детството. Ако наблюдавате малките деца, които падат, ще разберете, че те се разплакват не толкова от някаква болка, а заради това, че не са успели в хода си.
- Кога сте били най-горд със себе си?
Когато реализирах спектакъла „Серотонин“.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Не трябва да има такава дилема. Самото ѝ наличие е притеснително.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Различни. Нямам приятелски кръг като общност, по-скоро отделни силни връзки с отделни хора.
- От какво най-много се срамувате?
Да се самопредлагам и да се самохваля.
- Кой е най-големият ви страх?
Че няма смисъл от мен.
- Мечтата, която преследвате?
Хармония със себе си.
- Откъде черпите информация?
Ежедневна – от интернет, колкото и да е вредно. Там тя циркулира в порочен кръг, който се самозарежда и самогенерира. За по-сериозна търся други източници – като книги и т.н.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Доверявам се на личната си интуиция. За някои неща обаче няма как да имам информация и гледам да не мисля в опорки.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Повече, отколкото ми се иска, за съжаление. Предимно го правя в празното ми време, предназначено за блеене или за разсейване.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не. Изкуственият интелект е кризата в средната възраст на дигиталната епоха – излишни страхове и излишни илюзии.
- Искате ли да летите в Космоса?
Защо ме питате? Предлагате ли?
- Вярвате ли в извънземни?
Вярвам в извънземните способности на хората на Земята.
- Имате ли пророчески сънища?
Не, сънищата ми най-често са проекция на вече съществуващо.
- Кое е любимото ви цвете?
Фикус.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Не, макар винаги да съм искал.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Способността на човек да различава.
- Кога предпочитате самотата?
Като почивка след хубав споделен момент.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Тъпотата, лицемерието… Те въобще порок ли са?
- Борили ли сте се със зависимости?
Не.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Клишето предполага да отговоря „Със себе си“. И това е вярно. Но също така е вярно, че също толкова тежка битка съм водил още с лошия вкус и недоверието на другите.
- Имате ли хоби?
Гледам футбол.
- Бихте ли се определили като бохем?
Не, мисля, че вече няма бохеми в този смисъл на думата.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
В чужбина се зареждам, но почивка в същинския смисъл – в България.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Несправедливата.
- Вярвате ли в късмета?
Мисля, че съществува късмет, за добро или за лошо.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Има, разбира се, но надявам се, че засега няма нищо завинаги пропуснато.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
41.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Често ми се случва неволно да не поздравя някого на улицата, но не заради друго, просто понякога съм другаде и гледам през хората.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Не мисля, че бих могъл да живея в друга епоха освен в сегашната. Някои епохи обаче са ми много любопитни – както особено популярните Античност и Ренесанс, така и началото на XX век. Но бих живял в тях за кратко, по-скоро като турист.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Някое медицинско сигурно, свързано с удължаване на човешкия живот.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Не точно те са му най-голямото предизвикателство.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Като цяло – не. Но също така знам, че определянето на коя теория е конспиративна и коя не е, може да бъде голямо средство за манипулация.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Консерватор. Но ми харесва твърдението, че днешните консерватори всъщност пазят класическите либерални ценности.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не.
- Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да.
- Интересувате ли се от спорт?
От футбол предимно.
- За или против пластичните операции?
Зависи от ситуацията. По медицински причини – по-скоро да. Бютификация – по-скоро не, но не осъждам генерално.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не, не ми е толкова важно.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Умерено меко. И широко.
- Доволен ли сте от заплатата, която получавате?
Не.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не, напротив. Само от партията.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Тази, чиято основна политика е човекът. И по възможност да има море или океан наоколо.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Забравям често.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Не съм имал толкова тежки периоди, слава богу. Ковид периодът, разбира се, беше труден с всичките му цивилизационни обстоятелства.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Да ме крепи надежда звучи като вече изгубена надежда.
- Как си представяте света след 100 години?
Това е въпрос, на който биха отговорили героите на Чехов. И когато след 100 години някой друг прочете отговора им, би отговорил същото за следващите 100 години.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Не знам, но със сигурност ще е от женски пол.
- Можете ли да простите изневяра?
Измяна – не, със сигурност.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Щом са бивши, могат ли да бъдат половинки?
- Привърженик ли сте на брака?
Да, но само ако е личен избор.
- Романтичен ли сте?
Определено.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Сутринта. По-скоро късната утрин, към 11. Тогава много неща изглеждат възможни.
- На кой народ симпатизирате?
Не бих харесвал хората според народност. Симпатизирам на европейската култура, независимо дали западна, или източна.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
„Докога?“
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Аристотел и Хайнер Мюлер едновременно.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че има време за всичко.
- Кога свършва детството?
Когато престанеш да попълваш лексикони.
- С какво никога не искате да се разделите?
С вярата. И с някои конкретни хора.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Да не се влияя от мнението на другите. Което всъщност, дадено като съвет, си е пак мнение на другите.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Не ми се иска да вярвам. Това е тема и на спектакъла „Елементарните частици“.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не, но не ги отричам. Приятни са ми теориите им, вслушвам се, но никога не съм ги взимал присърце.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Серотонин, придобит от връзката с друг човек.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Без болка.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С нещата, които все още не съм направил.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg