Иво ДИМИТРОВ
Уважаеми приятели, започвам с нещо лично, защото никога не съм бил безразличен към изкуството и неговите различни проявления. Нещо повече – голяма част от съзнателния ми живот премина в галериите, антиквариатите и в библиотеките покрай дебелите книги за художници и сред грижливо събираните колекции със скромните ми домашни съкровища изкуство. Ах, тези книги. Както казваше Богомил Райнов, царство му небесно, книгите през целия ми живот са били мое щастие и мое проклятие.
И наистина е така. Като по-млади си въобразявахме, че колкото повече книги четем, толкова по-силни и умни ставаме. Когато започнахме да остаряваме, осъзнахме, че знанията ни са нищожно малки в ужасяващо огромния свят на познанието. И още нещо, убедихме се, че обемът от наученото съвсем не е най-определящ при разпределението на земните благини. А най-трагично стана, когато се уверихме, че познанието носи само тъга. С други думи казано, колкото си по льохман, хаймана и най-вече непукист, толкова по-лесно и весело ще си живееш. Като в оня виц, дето попитали една университетска преподавателка на какво се дължи свежият й вид и приповдигнато настроение, а тя отговорила: „Три дена бяхме на яхтата на двойкаджията от нашия клас!“.
На мен обаче продължава да ми пука и си късам копчетата на ризата от яд, когато прочета, примерно, че художникът Павел Митков влязъл в колекцията на Ватикана. От всички думи в тази информация единственото вярно е името Павел Митков. Неговите „произведения“, които не бих могъл да наричам творби, никога не са влизали в колекциите на Ватикана, а са стигали до някой склад, но не музеен, и то под формата на глупав протоколен подарък от още по-глупав български политик към главата на Римокатолическата църква. Професията „художник“, прикрепена към Павел Митков, също звучи не по-малко шокиращо, отколкото например съчетанието „човеколюбецът д-р Йозеф Менгеле“. Защото духовните убийства са не по-малко застрашаващи човечеството от смъртоносните експерименти на нацисткия доктор с малки деца.
През последните години с изкуството ни правят унищожителни опити всякакви нехранимайковци. Едни, за да си отъркат самочувствието в творците, втори, защото са овластени да се занимават именно с това, а трети – просто защото няма какво друго да правят. Спомняте ли си как, когато стана убийствената катастрофа край Своге, отнела 20 човешки живота, фирмата, виновник за калпавото строителство на пътя „Трейс Груп Холд“, веднага извади на първа линия културата като щит за своя собственик Николай Михайлов. Услужливи медии изпълниха пространството с лигави репортажи за благотворителността на „Трейс за хората“ – едно своеобразно министерство на културата в сянка, което хвърля трохи и раздава награди на твърде спорни представители на българската арт общност, за да си измие греховете. И като стана дума за Министерството на културата, да ви припомня, че одиозни фигури като Боил Банов и Велислав Минеков са оглавявали институцията. Въпросният художник Павел Митков и разни самозванци олигарси с претенции за културност са от третия тип експериментатори в изкуството.
След всичко, което щрихирах накратко по-горе, съвсем естествено идва известието, че в столична галерия изложба, озаглавена „Равновесие“, щял да прави Евгени Минчев. Да, това е онзи същият тротоарен, пардон, паркетен досадник, който наподобява пиян мексиканец, но обича да го наричат лорд. Един вестник дори посвети две страници на „значимото арт събитие“. Навремето един чешки скулптор, Давид Черни, в подготвена за откриване изложба пред сградата на Съвета на Европейския съюз бе изобразил страната ни като турски клозет. След скандала паното бе премахнато. 16 години по-късно дали сме си изчистили кенефа в изкуството?
