До момента се знае, че от 8 август всички цени в магазините трябва да бъдат в двете валути – в лева и в евро. При това ще бъдат изписани четливо и недвусмислено, с еднакъв размер на шрифта, за да не въвеждат потребителите в заблуждение и да няма объркване. Преизчислението ще бъде по фиксирания курс 1 EUR: 1,95583 BGN, при който от 1 януари следващата година ще бъдат обърнати левовете в евро. На касовия бон ще бъде посочена цена в лева, евро и валутен курс до 31 декември 2025 година. През януари 2026 г. ще плащаме вече не само в лева, но и в евро, а от февруари – само в европейски пари.
Първият проблем е, че не всички търговци са готови – по данни на БСК в момента само 35% от близо 500 000 касови апарати в страната са настроени да работят и в евро, тъй като е отпускарско време и операторите трудно насмогват с тази задача. От туристическия бранш вече поискаха началната дата на двойното обозначение да е 8 септември. По-вероятно е контролните органи просто да си затварят очите през първия месец.
По-големият проблем обаче е, че през следващите дни някои търговци ще се опитат да надуят цените толкова, колкото успеят. Според действащия в момента Закон за въвеждане на еврото те няма да могат да вдигат цените по време на двойното обръщение, което ще продължи един месец – през януари 2026 година. Парламентът обаче прие на първо четене, а вече започна и окончателното гласуване на промени, според които тази забрана ще действа по-дълго, до края на следващата година. Цените ще могат да се променят само при обективни обстоятелства – поскъпване на суровини и материали, на ток, при повишаване на минималната работна заплата и при форсмажор. Много търговци и бизнеси скочиха срещу тази идея и особено срещу допълнителните правомощия за контрол, които ще получи властта. КЗП и НАП ще имат право да изискат информация, която засяга ценообразуването, за да се определи дали оскъпяването е обосновано, или не.
Освен това големите търговци с оборот над 10 милиона лева ще трябва всяка седмица да публикуват онлайн цените на основни стоки от потребителската кошница. КЗП ще поддържа интернет портал с информация за хранителните продукти. За необосновано вдигане на цените могат да бъдат наложени глоби от 200 хиляди лева. При отказ за съдействие на контролните органи санкциите ще са от 5 хил. до 100 хил. лева, а при повторно нарушение – до 200 хил.
„За близо 17 месеца е ясно, че въпросните „обективни икономически фактори“ ще се променят – в икономиката има постоянна динамика, търсенето и предлагането на милиони стоки, услуги, ресурси и т.н. са постоянно изложени на пазарния натиск, цените растат и падат в някои случаи в рамките на деня. Какво излиза – всяко предприятие или трябва да замрази цените на всичките си стоки за близо година и половина, или да очаква в пълна неизвестност дали КЗП ще приеме „обосновката“ за всяка промяна“, смята икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него управляващите искат да превърнат Комисията за защита на потребителите в истински „Комитет по цените“. Комисията ще получи два опасни инструмента – право на достъп до практически цялата бизнес и търговска информация от всеки, от когото реши да поиска, и право да налага санкции до 2% от оборота. „Такава намеса в икономиката нямаше и при Жан Виденов – когато все пак имаше група на стоки и услуги с регулирани цени и дори тогава правната норма приемаше, че извън списъка цените се договарят свободно“, смята икономистът от ИПИ.
„В Хърватия се случи точно същото, което в момента се случва тук. На държавен регулатор бяха дадени изключително широки правомощия да „регулира“ търговците по свое усмотрение, натоварен със задачата да пази от „необосновано покачване“ на цените. Ние влизаме именно в този сценарий. Нищо ново под слънцето. Нямате оправдание да сте изненадани. Ако искрено сте смятали, че може да стане иначе, и то в България, при все че имате пресния пример на Хърватия, това вече минава отвъд обикновеното невежество и граничи с идиотията“, написа икономистът от ЕКИП Георги Вулджев.
„Този закон много набързо се внесе в НС, без обществено обсъждане и породи много въпроси, на които досега няма ясни отговори. Бизнесът е притеснен от липсата на ясни критерии при определяне на това кога цената на една стока е повишена обективно или необосновано. Това дава възможност на контролните органи да тълкуват избирателно закона и предвидените много големи глоби може да доведат до фалит на някои фирми. Безспорно трябва да има механизъм за предотвратяване на спекулата, но затова трябва да се приемат механизми, които да не допускат в същото време административен произвол“, коментира бившият вицепремиер и социален министър Лидия Шулева. (Интервю с нея четете на стр. 16–17).
Твърди законови мерки, като налагането на ценови таван за някои стоки, са използвани единствено в Хърватия при присъединяването на страната към еврозоната. От друга страна, по-меките мерки, представляващи доброволни или репутационни ограничения, съчетани с интензивен мониторинг, санкции и двойно показване на цените, са прилагани много по-често от останалите страни като Франция, Литва и Латвия. Това сочи анализ на Фискалния съвет на България, който изследва какви политики относно цените са приложили отделните държави при приемане на еврото. Според анализа много по-често се прилагат доброволните споразумения за справедливо ценообразуване, подкрепени от интензивен мониторинг, двойно показване на цени и реални санкции при злоупотреби. Но ефектът върху инфлацията е бил не повече от няколко десети от процентен пункт, а понякога и нулев.
В крайна сметка каквито и да са крайните решения, по обективни или недотам причини, поскъпването ще се случи поне в началото на валутната промяна, която е на прага ни. Затова най-сигурният отпор може да направят самите потребители. Премиерът Димитър Попов, който беше начело на правителство, управлявало от 22 декември 1990 до 8 ноември 1991 година, беше запомнен с култовия си призив: „За бога, братя, не купувайте!“. На 1 февруари 1991 г. кабинетът освобождава широк кръг от държавно регулирани цени, което води до рязкото им повишаване, тъй като има стокови дефицити. Малцина тогава го послушаха и се завърта инфлационна въртележка.
Сега времената са по-различни. Но паническото пазаруване винаги действа по един и същи начин, защото, както се знае, цената се определя от търсенето и предлагането. Като има бясно търсене, и цените полудяват. Сега добрият съвет е: купувайте само в краен случай и така търговците сами ще балансират цените, на които предлагат стоките и услугите си. Иначе няма да продават и ще трябва да фалират.
Франция пуска „черен списък“ на нарушителите
Литва въвежда стикер „справедливо ценообразуване“, Хърватия ограничава цените
Във Франция, която стана член на еврозоната от 2002 г., големите вериги за храни сами замразяват цени от средата на септември 2001 г. до 31 март 2002 година. Паралелно с това френското правителство публикува „черен списък“ на нарушителите. Мерките, приложени в Латвия, член на еврозоната от 2014 г., и Литва, която приема еврото от 2015 г., са по-скоро меки ограничения. В Латвия се прилага комбинацията от кампания „Справедлив въвеждач на еврото“, гореща линия и мониторинг на цените, като над 3000 фирми се присъединяват към инициативата. Счита се, че кампанията е комуникационен успех, поради което е възприета и от Литва. В страната се прилага Меморандум за добри бизнес практики (стикер „справедливо ценообразуване“), а банки и търговци поемат ангажимент да не злоупотребяват с цените, докато държавни инспектори осъществяват проверки.
Само Хърватия през 2023 г. прибягва до твърди ценови ограничения, които са проработили частично. В резултат на тази политика някои домакинства са предпазени от скокове в цените на енергията и храните, но общата инфлация не се променя, а много фирми успяват да заобиколят ограниченията. Страната се готви две години за присъединяването – през декември 2020 г. е приет Национален план за заместване на хърватската куна с евро. Датата на приемане на еврото е 1 януари 2023 г. На 5 септември 2022 г. започва двойното ценообразуване, а от септември всички търговци са задължени да показват цени както в хърватски куни, така и в евро поне шест месеца преди и след въвеждането на еврото. На 16 август е приет „Кодекс за бизнес етика при въвеждане на еврото“, който налага точна конверсия на цените без неоправдани увеличения. Над 80% от търговските обекти се ангажират с него. След самото въвеждане властите провеждат засилени проверки и установяват, че близо 40% от фирмите са с неправомерно повишени цени. За две седмици са глобени с общо около 234 000 евро.
В допълнение са направени временни фискални отстъпки – намаление на ДДС за газ, електричество и основни хранителни продукти, замразяване на маржове при горива и таван на цени на най-важни услуги и стоки. Тези мерки помагат да се омекоти ценовият шок по време на самия преход. Потребителите и регулаторните органи се оплакват от закръгляване на цените. Президентът на Хърватската земеделска камара Младен Якопович твърди, че големите чуждестранни магазини за търговия на дребно са основно виновни за злоупотреби с повишаване на цените. Много се оправдават, че поскъпването се дължи на увеличените разходи, а не на въвеждането на европейската валута.
Клиенти с лошо зрение и особено възрастни хора съобщават, че имат затруднения, защото не разпознават монетите. Инспектори установяват, че една четвърт от магазините са се възползвали от преминаването на страната към еврото, за да повишат несправедливо цените. Има твърдения, че магазини закръгляват цените, деноминирани в евро, или внезапно ги увеличават с до 50 процента, вместо просто да конвертират по обменен курс от 7,53 куни за 1 евро. Цените на почти всичко се повишават през по-голямата част от 2022 г., през декември поскъпването е 13,1%. Това се приписва на нарастващите разходи за енергия и прекъсванията във веригата за доставки, причинени от войната в Украйна.
Минималната заплата ще мине 1200 лева
Увеличението ще е 12,3%, изчислиха в КНСБ
Ако се приеме, че минималната работна заплата е обективен фактор за увеличение на цените, от 1 януари по всяка вероятност тя ще е по-висока, отколкото днес. По действащото законодателство и по-конкретно чл. 244 от Кодекса на труда, тя е половината от средната работна заплата и ще се определи най-късно до 1 септември, като се вземат предвид третото и четвъртото тримесечие на 2024 и първото и второто – на 2025 година.
Ако се спазят действащите разпоредби, минималната работна заплата за 2026 г. ще бъде между 1210 и 1212 лева, което е нарастване с 12,3%, пресметна президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. Размерът й ще бъде определен с Постановление на Министерския съвет съгласно разпоредбите в Кодекса на труда, като не се очаква промяна в сегашния автоматичен механизъм. Основна цел на синдиката е 1700 лева минимална работна заплата през 2027 година и тя ще е 55% от средната, която се очаква да достигне 3100 лева.
2748 лв. са необходими за месечна издръжка на тричленно семейство и това е повече с 0,4% на тримесечна база и с 5,1% на годишна база, сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. От 1526 лв. чисто на месец има нужда един работещ, който живее сам. B cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa минaлaтa гoдинa, пpeз 2025 г. зa издpъжĸa зa тpичлeннo ceмeйcтвo тpябвaт 133 лв. пoвeчe, a зa caм paбoтeщ ca нeoбxoдими 73 лв. пoвeчe. В средствата за издръжка са включени основни хранителни и нехранителни стоки, поддържане на жилище, електроенергия, топлоенергия, разходи за образование, за здравеопазване, за транспорт. Страната ни продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС. У нас трябва да се работи от началото на годината до 24 май, за да се изкара минималната заплата, която на месец получават работещите в Люксембург, и четири месеца и половина, за да се получи месечният минимален доход в Германия.
Маргарита Димитрова