„Малък остров, големи мечти“ – девизът, който обиколи света през последните месеци, е свързан с историческото участие на националния отбор на Кюрасао на Световното първенство по футбол. И макар присъствието на тима да приключи още в груповата фаза, самото класиране на Мондиала е достатъчен повод мнозина вече да проявяват интерес към малката страна.
Кюрасао е автономна част от Кралство Нидерландия и точно този факт определя до голяма степен развитието на местния футбол в карибската държава, която има площ от само 444 квадратни километра и около 160 хиляди души население. Но също така е истина, че страната притежава всички качества да бъде сред желаните карибски дестинации. Островът е разположен едва на около 65 километра северно от бреговете на Венецуела, през цялата година е огрян от слънце, морето е кристално чисто, архитектурата твърде колоритна, а природата впечатлява със своята неподправеност. Температурите рядко падат под 27 градуса и слънцето никога не се скрива. Но и в големите горещини тук се живее добре, защото постоянният морски бриз прави климата много приятен.
Първите жители са индианците араваки. През 1499 година испанската експедиция на Алонсо де Охеда достига бреговете, а местното население постепенно е унищожено или преселено. През 1634 година територията е завладяна от Нидерландия и е превърната в ключов търговски център в Карибите. По-късно става главен пункт в търговията с роби в региона. Нидерландски търговци доставят чернокожи от Африка съгласно сключено с Испания търговско споразумение, според което робите са изпращани с кораби до Южна Америка и Карибите. Това болезнено историческо наследство може да се види в музеи и мемориални обекти, напомнящи за една от най-мрачните страници в историята на Карибите.
Столицата Вилемстад е сред най-красивите градове в Карибския басейн. Разположен е около естественото пристанище Шотегат и впечатлява с живописните си фасади, боядисани в ярки жълти, сини, зелени и розови цветове. Архитектурата носи типичния дух на старите нидерландски градове, но под жаркото карибско слънце придобива приказно излъчване. Историческият център е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, защото е сред най-добре съхранените колониални градове в региона. Разходката из кварталите Пунда и Отробанда е истинско пътешествие във времето, а тесните улички са изпълнени с уютни кафенета, художествени галерии, бутици. Там във всеки от малките ресторанти сервират вкусни местни специалитети.
Една от емблемите на столицата е плаващият мост “Кралица Ема”, известен още като “Люлеещата се стара дама”. Построен е през 1888 година и свързва двата най-оживени квартала на града. Когато в пристанището навлизат големи кораби, мостът бавно се отваря като гигантска врата и позволява свободното им преминаване, а тази гледка привлича като магнит туристите.
През 1954 година Кюрасао влиза в Нидерландските антилски острови – автономно обединение в рамките на кралството. През 2010-а получава автономен статут, управлява собствените си вътрешни работи, има свое правителство и валута, а централната власт в Нидерландия се занимава с отбраната и външната политика. Жителите на Кюрасао имат холандски паспорти, туристи от САЩ, Канада, ЕС и Обединеното кралство могат да влизат в страната без виза.
Днес малката държава предлага отлични условия за ваканция. Повече от 35 плажа обграждат острова, някои от тях са идеални за семейства с деца заради плитките и спокойни води. Дестинацията е харесвана и от любителите на подводните спортове. Кораловите рифове започват само на няколко метра от брега и това е рай за начинаещите любители на шнорхелинга – те лесно могат да наблюдават цветни тропически риби, морски костенурки, корали, морски звезди и десетки други обитатели на морския свят. Националният парк “Кристофел” заема значителна част от северозападната част на острова, където са запазени десетки редки растителни и животински видове. Изкачването до най-високата точка връх Кристофел разкрива впечатляващи панорамни гледки към Карибско море.
Населението е своеобразна смесица от европейски, африкански, карибски и латиноамерикански традиции. Папиаменту е креолският език, който говорят повече от 80% от жителите, той е един от трите официални езика тук, заедно с холандския и английския. Заради близостта си с Латинска Америка повечето от населението знае и испански.
Кюрасао се счита за безопасна дестинация, а държавният департамент на САЩ категоризира острова на ниво 1, което е най-ниската степен на риск. Високият сезон в Кюрасао продължава от средата на декември до април и съвпада със зимните месеци в северното полукълбо. Този период се счита за най-доброто време за посещение за онези, които искат да избягат от по-студения климат. Кулинарията е друга силна страна на малката държава. Прясната риба, омарите, скаридите, ароматните яхнии и екзотичните плодове се предлагат във всяко заведение. Особено популярни са десертите с кокос, манго и папая, а световноизвестният ликьор Blue Curaçao със своя син цвят и свеж цитрусов вкус е най-разпознаваемият символ на острова.
Футболът в Кюрасао на практика започва да се развива преди 11 година, когато треньор на националния отбор става холандската футболна легенда Патрик Клуйверт. Той е в основата на печелившата стратегия за привличане на футболисти с местни корени, но родени и преминали през успешните школи на Нидерландия. Самият премиер на островната държава Гилмар Писас, който е и бивш футболист, сега искрено се надява, че влизането на страната му в групата на футболния елит ще привлече много туристи. И действително карибският остров вече попада в ранг листата на запалените пътешественици.
Маргарита ДИМИТРОВА