Аксиния ДЖУРОВА
Преди години излезе книгата на френския писател Ги Бешкел „Четирите жени на Бога. Блудницата, вещицата, светицата и наивницата“. С наближаването на 8 март реших да избера няколко български живописци и скулптори, които включват в своя художествен репертоар този на Жената в нейната многоликост, която обикновено откриваме в станалото вече клише „La Donna e mobile“. Уверих се отново, че да обхванеш необятното е невъзможно и не защото Тя, Жената е един от най-постоянните обекти в изкуството – от възхищение до презрение, а защото превъплъщенията на съвременната жена надминават всичко, с което до този момент е била определяна. Т.е. Тя отдавна е надскочила „четирите жени на Бога“ с опустошителната ярост, с която е станала част от метамутациите на обезумялото ни съвремие и се е превърнала в активен актьор в психо-театъра на днешния греховен свят. Някъде назад в столетията е останал нейният образ на непорочност и святост, божественост и падение и още по-далеч са времената, в които тя се е олицетворявала като „Богиня на живота“.
Днес Мадоната е свалена от пиедестала и смъкната от него, тя просто се е превърнала в част от нашето объркано време на показност, фалш и лицемерие. Време, в което, тя, както и половинката ѝ – мъжът, са с много повече лица от двуликия Янус.
И въпреки това. В Музей-галерия „Анел“ съм подбрала петима творци, всеки представил своята визия за Нея – Жената в състояние на лов за Него, или в нега след победата си.
„Актовете“ на Валентин Старчев ни напомнят за усета за жена на поколението с ненакърнени сетива, за досега до плътта преди подмяната на физическия с виртуалния досег. Пестеливият рисунък в тях, детайлът, подсказващ състояние на блаженство и ароматът на плътта възпроизвеждат любовната наслада и уталожването на афродистичния инстинкт.
В тази насока са и ефирните и издаващи рисуваческа сръчност акварелни рисунки на Ивайло Мирчев. Дечко Узунов наричаше този похват дихание, нещо, което изпяваш наведнъж, няма повторение, затова е и тази непринудена рисунка. Тя е и самопознание, както Актът, всеки познат и непознат, защото е конкретен и по този начин единствен, неповторим.
По този път, но опирайки се на вродения усет към цвета и майстор на потапянето на мотива в пищна живописна гама върви и Николай Янакиев. Използвайки целия цветен спектър от дълбинните тъмни тонове до най-светлите, той достига до своята интерпретация за различните състояния на Жената.
Нарушавайки тази линия са рисунките с туш на Марко Марков. Неговите модерни жени са изградени чрез смел експресионистичен щрих. Те гледат в упор, предизвикателно, дори, когато са представени в гръб. В Акта те са също активни и хищни.
Ярките живописни платна на Вихрони Попнеделев допълват палитрата на интерпретациите на Жената. Те завладяват с пародирането на съвременната жена – дръзка и арогантна. Вроденото му чувство за гротеска и самоирония в картините му и този път привличат със своята шармантна жизненост и закачливост в духа на възгледа му за живота: премини през изпитанията от всякакъв род, дори и тези на Жената, забавлявайки се.
Зрителите, които ще посетят тази изложба, твърде биографична, поради характера си, ще се изправят и те самите пред отговора какво нашите художници покриват или прибавят към четирите лица на Жената, а защо не и на своя собствен прочит за Нея.
* Жената е непостоянна.
