Искате ли да отидете някъде далеч в Азия, но на място, което не се пука по шевовете от посетители? Ако имате десетина свободни дни на разположение, тихият и богат с културата си Лаос е едно добро предложение. Страната не е толкова популярна колкото съседите му Тайланд, Виетнам и Камбоджа, които се радват на постоянно растяща армия туристи. Но въпреки че е от по-слабо познатите, Лаос е сред най-очарователни дестинации в Югоизточна Азия. Въпреки че е единствената държава в този регион без излаз на море, и тук животът е неразривно свързан с водата. По дължината на страната минава пълната с риба река Меконг, която залива оризовите полета и е основна транспортна магистрала. Пътуване с лодка по Меконг е незабравимо преживяване за туристите, които отсядат в някои от населените места по течението, за да разгледат изящната френска колониална архитектура, впечатляващите дворци и храмове.
Историята на Лаос е белязана от много трудности, сред тях война и революция, но точно контрастът между бурно минало и чиста природа прави държавата твърде интересна дестинация за любопитни туристи, които не се впечатляват от лукс, а търсят нещо различно. Природата в предимно планинската, а населението е около 6 667 534 души. Хълмистите изгледи на север и зелените долини край реката са достойни да бъдат увековечени в картини. Екзотични птици, редки животински видове и орхидеи могат да се наблюдават дълбоко в джунглата.
Вианг Виенг в северен Лаос е разположен по поречието на река Нам Сонг и на 130 км северно от столицата Виентян. В края на 20-и век придоби известност като център за приключенски туризъм. Това е перфектното място за каякинг, и трекинг, скално катерене и спускане във варовикови пещери. Пейзажите около града са просто зашеметяващи – високи карстови скали, буйни реки и безкрайни оризови полета.
Луанг Прабанг, бившата кралска столица и част от световното наследство на ЮНЕСКО, е сред най-очарователните градове в Югоизточна Азия. Златните храмове, колониалната архитектура и тихото течение на река Меконг, създават специална атмосфера, където сякаш времето е спряло. Всяка сутрин може да се види процесията на монаси, които в тишина събират подаяния от местните жители. Това е един от най-емблематичните моменти, които туристите наблюдават – истински символ на будистката култура и духовност на Лаос. Wat Done Hor е най-старият от петте храма във Ванг Виенг, построен през 1903 г., и посещението му е просто задължително.
Френски дух витае в столицата Виентян
Виентян, предено на будистки език е „град на сандаловото дърво“ е столица, която ще изненада със спокойствието си. Населението е около 300 000, няма шумни булеварди и небостъргачи, а улиците напомнят по-скоро на провинциален град с уютна атмосфера. Сградите съчетават френски колониален стил с будистка архитектура. Патуксай привлича като с магнит туристите – това е лаоската версия на Триумфалната арка, която отдава почит на загиналите за независимостта на страната. Местните паркове и крайбрежната алея са идеални за вечерни разходки и наблюдение на залеза. Мостът на тайландско-лаоското приятелство, построен през 1990 г. с австралийски инвестиции, прекосява Меконг и свързва Виентян с Нонг Кхай в Тайланд. Той е най-важната транспортна връзка между двете азиатски страни.
Паркът на Буда е изключителна атракция. Изграден през 1958 г., в него има над 200 будистки и хиндуистки статуи. В парка се влиза през 10-метрова уста на демон. Една от големите забележителности е огромната, полегнала статуя на Буда, която е висока 40 метра.
В южната част на страната, близо до границата с Камбоджа, се намира районът Si Phan Don, известен като Четирите хиляди острова. Това е място, където река Меконг се разлива в мрежа от канали и островчета. Дон Дет и Дон Кон са най-популярните острови за туристи, там е изключително спокойно, има възможност за колоездене, каякинг и срещи с редките сладководни иравадски делфини.
Опитайте традиционната нудъл супа
Хората в Лаос са известни със своята добродушност, скромност и гостоприемство. Местната кухня също е част от преживяването. Най-популярното ястие е laap – пикантна салата с накълцано месо, свежи билки и сок от лайм, поднесена заедно с лепкав ориз. Пазарите предлагат възможност за истинско кулинарно приключение, малцина си тръгват без да са опитали tam mak hoong (зелена папая салата) и khao soi – традиционна нудъл супа, която е различна от тайландската и е комбинация от вкусове между тайландска, виетнамска и китайска кухня.
Лаос не е дестинация за масовия турист. Това е страна за онези, които търсят нещо различно – тишина, духовност, човечност. Тук няма луксозни курорти в западен стил, но има искрени усмивки, природа, която оставя усещане за откъсване от света. Но и туристите трябва да уважават местните обичаи и традиции, да се обличат скромно, особено когато посещавате храмове.
От ноември до февруари е подходящо време за посещение на Лаос, тъй като температурата е мека, пиковите й стойности са през април. Страната обикновено се счита за безопасна дестинация. Насилствените престъпления са сравнително малко, но посетителите може да имат проблем с джебчии особено в градските райони. Най-честите съвети към чужденците са да пият бутилирана вода и да внимават с храна, взета от случайни улични продавачи. Освен местната валута, често се приемат долари и тайландски бат. Ваксини срещу хепатит А и Б, тетанус и коремен тиф са препоръчителни. В някои райони има риск от малария.
Маргарита Димитрова