Звездата на Мими Николова изгрява през 1958 година, когато записва песента „Замълчи, замълчи“, включена във филма „Любимец 13“. Седем години по-късно печели първа награда на фестивала „Златният Орфей“, който тогава се казва „Песни за Българското Черноморие“, с композицията „Калиакра“, а в голям шлагер се превръща и „Когато луната изплува“. Въпреки успехите си Мими Николова издава последната си плоча през 1970 г. и след това спира да записва песни.
През 2022 година Съюзът на артистите й присъжда наградата „Икар“, носител е и на приза „Златен век“. Тези дни обаче името й бе замесено в скандал. Причината – нейното изпълнение на песента „Замълчи, замълчи“ е използвано във филма „Гунди – легенда за любовта“ без да й бъде платен хонорар.
– Госпожо Николова, името ви бе забъркано в скандал покрай филма „Гунди – легенда за любовта“, в който е използвана песента, превърнала се във ваша визитна картичка, „Замълчи, замълчи“. Твърди се, че продуцентите Иван и Андрей не са ви платили хонорар. Каква е истината?
– Научих от други хора, че песента ми е използвана във филма за Гунди. Купих си билет, отидох да го гледам и видях, че името ми го пише във финалните надписи, но никой не ме е потърсил нито да ме попита, нито да ми иска разрешение за ползване. Според мен има някакво изпълнителско право и хонорар би трябвало да се плати.
– Вие свързахте ли се с продуцентите Иван и Андрей, разговаряхте ли с тях?
– Не, не съм се свързала. Но те нито ме уведомиха, нито ме попитаха, нито ми казаха, че ще използват песента. Не бях и поканена на премиерата.
– Имате ли сега финансови претенции към тях?
– Честно да си призная, не съм наясно с финансовите въпроси. Хич не умея да се разправям. А и като виждат, че не правя скандали, нещата се неглижират. Някои твърдят, че е изтекла давността на изпълнителското право, но си мисля, че след като използват гласа ми, е редно да се плати хонорар.
– Обидена ли сте?
– Има ли полза от това да се обиждам?! Няма смисъл!
– Филмът хареса ли ви?
– Да, много ми хареса. Даже на няколко пъти се просълзих.
– Вие самата виждали ли сте се с Гунди?
– За съжаление – не, но знам, че е бил най-интелигентният футболист в България.
– Какъв спомен пазите самата вие от записа на песента „Замълчи, замълчи“?
– Композиторът Петър Ступел ме покани да я изпея в зала „България“ на сцената с голям симфоничен оркестър, а диригент беше Васил Стефанов. Качиха ме на четири маси една върху друга, защото по онова време нямаше такава добра техника и всичко се записваше едновременно. Направихме два записа и песента стана. След това отиде в грамофонната фабрика. После Петър Ступел написа за мен песента „Малката креолка“ и така ми тръгна кариерата.
– А очаквахте ли този голям успех на песента „Замълчи, замълчи“?
– Не, не съм очаквала изобщо! Но стана голям шлагер.
– Тази година я изпълнихте в Зала 1 на НДК на концерта „Обич и песен“. Това е вашето своеобразно завръщане на голямата сцена, а публиката ви аплодира дълго. Какво беше това изживяване за вас?
– Неописуемо. Отдавна не бях пяла в Зала 1 на НДК. Много съм благодарна на продуцента Евгени Боянов за тази покана. Не очаквах да получа толкова аплодисменти. Бях приятно изненадана, развълнувана и щастлива.
– Как съхранявате гласа си на 86-годишна възраст?
– Пея по-лежерно, не крещя и може би затова гласът ми е запазен.
– Правите ли някакви упражнения?
– Правя от време на време, но си мисля, че съхранението на гласа е Божа работа.
– Вие държите рекорда за най-възрастната пееща изпълнителка в момента. Прави ли ви горда това?
– Радвам се, че съм жива и здрава. Все още имам участия. Като ме поканят някъде, отивам. На 14 декември ми предстои да пея в църквата „Блага вест“ в „Люлин“. Там ще изпълня емблематични мои песни. Радвам се, че хората още искат да ме слушат. А аз мога да пея доста различни неща – и джаз, и испански песни.
– Мислите ли да запишете нови песни?
– Стига да се появят хубави – може. Но сега е доста сложно, тъй като всичко струва много пари.
– Трудно ли ви е да се оправяте като пенсионер?
– Не обичам да се оплаквам, нито искам някой да ме съжалява. Гледам по-ведро на нещата. Не ми е в стила да се жалвам.
– Какъв е най-ценният ви урок, който научихте през вашите 86 години?
– Научих се да бъда търпелива, да гледам оптимистично на живота, а и от оплакване няма особено полза. Не обичам много да се показвам. Наследила съм тази скромност от майка ми. Затова и не се перча и не се хваля. Достатъчно ми е, че хората се държат уважително към мен. Това ме прави щастлива!
Антон СТЕФАНОВ
