19 C
София
петък, 12 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Лео Бианки: Работя 360 дни в годината, но спя спокойно


Лео Бианки е може би най-известният италианец в България, който признава, че вече чувства страната ни като родина. Роден е в Анкона, а през 90-те години за първи път идва в страната ни с идеята да заживее тук. За първи път за него се заговаря през 2005 г., когато участва в „Биг Брадър“ 2, където се класира втори. След шоуто се пробва в музиката и кулинарията, а днес вече има 5 ресторанта.

Участвал е в различни телевизионни програми, включително и в „Мастър шеф“ и Big Brother All Stars 2013. Дори издаде книга „Моят път“, в която разказа за житейските си перипетии. С жена му Лучия имат двама синове – Матия и Николо. На 9 март Бианки отбеляза 50-ия си рожден ден.

Ивет САВОВА

– Лео, на 9 март навършвате 50 години. Чувствате ли се на толкова?
– Всичките ми приятели са изненадани на колко ставам и казват, че изобщо не ми ги дават тези години. На външен вид като че ли не ми личи на колко съм – спортувам, върша неща, които да ме поддържат жив. Но в последните две години се случиха доста неприятности – загубих баща ми, минах през здравословни проблеми, изкарах ковид. Аз съм човек, който търси светлината и в трудните периоди, така че вече и психологически започвам да усещам повече стабилност. Надявам се тези 50 години да са ново начало. Виждам обаче, че децата започват да мислят, че скоро ще съм на 60, когато те са на 20. Това може би ги натъжава, защото си мислят, че тогава няма да можем да играем заедно. Само че аз имам приятели и роднини, които на 65 още играят футбол с децата. Надявам се и аз да мога. За съжаление, заради проблемите със здравето – операцията на крака и физиотерапията след това, изгубихме една година. Но сега с физиотерапията и личен треньор лека-полека започвам да ритам. Спортът е като музиката – тя ми спаси живота, когато бях млад. Сега спортът ме поддържа жив.

– Има ли специална италианска традиция, свързана с рождените дни?
– Единствено 40-ият рожден ден не се празнува. Аз отбелязвам рождените си дни скромно – достатъчна ми е вечеря с жена ми. Тази година обаче сме решили да направим грандиозно тържество. Ще се съберем в една зала, ще пеят „Скандау“, поканили сме лични приятели, хора от шоубизнеса – около стотина души. Преди това ще вечеряме с най-близките приятели. Поръчали сме и специален фото кът със зелен фон с надпис: „Продължаваме с живота, не сме стари, а сме с колекционерска стойност“ (смее се). Когато каних гостите на рождения ми ден, всички ми отговориха, че няма как да не дойдат, освен тези, които вече имат уредени ангажименти.

– Казахте, че музиката е спасила живота ви. От какво ви спаси?
– Бях на 14–15 години и моята компания започна да прави глупости – да пуши трева, да взима хапчета. Животът ни беше по-различен от този на другите деца. Аз не исках да тръгвам по този път и започнах да пиша песни. Правех рап, записвах касети, давах на приятели да ги слушат. Вълнуваха ме социални теми – например проблемите с наркотиците. Така вместо да излизам по нощите с приятели, седях вкъщи, за да слушам музика, да пиша. За човек, на когото почти цялото семейство е имало големи проблеми, приятелите му също, музиката наистина ми помогна.

– С какво най-вече се гордеете?
– Преди всичко се гордея, че с жена ми направихме крачката да дойдем в България. Наскоро си говорих с един италианец и той каза, че България вече ми е втората къща. Отвърнах му: „Не, тя вече ми е майка държава“. Това, което България ми дава, Италия никога няма да ми го даде.
Гордея се и че имаме пет заведения и почти 90 служители, които всеки месец си получават заплатите, законно е всичко, плащам си данъците. Трудно е, но Лучия прави всичко възможно тези влакове да вървят. Гордея се, че имаме италианска храна в България.
Радвам се колко добре възпитани са децата ми. Освен здравето, възпитанието, е най-важното. Днешните деца не растат по най-добрия начин и чукам на дърво синовете ми да продължат да уважават хората, да помагат.

– Значи сте доволен от себе си?
– Не виждам нещо лошо, което да съм направил. С жена ми сме заедно от 20 години, около нас няма клюки и скандали. Работим по 360 дена в годината, прибираме се изморени, но спим спокойно, защото една стотинка не сме откраднали. И виждаш резултати – не говоря за материалните, а за усмивките на клиентите. Често обяснявам на хората, че ако не са доволни от нас и не са си изкарали добре в ресторанта, е по-добре да ни го кажат директно, отколкото да пишат в интернет. Така можем да разберем откъде идва проблемът и да се поправим.

– Участвахте два пъти в „Биг Брадър“ – през 2005 и през 2013 г. в All Stars. Кои са най-ярките ви спомени?
– Има огромна разлика между единия и другия формат и е много добре, че отново ще има обикновен сезон, защото в него участват хора, които почти никой не познава. Най-хубавите ми спомени са от „Биг Брадър“, с другите участници още сме приятели. Бат Сали беше първият ром, а аз първият чужденец в риалити в България. Подкрепяхме се много. Миро, който за съжаление вече не е на този свят, също ми беше близък, давал съм му съвети. В „Биг Брадър“ беше наистина много хубаво, въпреки мизерията и липсата на храна. Понякога трябва да минеш през трудностите, за да спечелиш нещо. Голям фен съм на оригиналния формат и съм писал на продуцента Радо Тушев, че ако има нужда от помощ, не като съквартирант, съм на първа линия.

– Вие как се променихте в Къщата?
– Много съм благодарен на продуцентите Нико Тупарев, Радо Тушев, Ники Николов, че бях избран, защото мисля, че ако не беше „Биг Брадър“, щяхме да се върнем в Италия. Това предаване беше голям трамплин в живота ми. Но човек трябва да е здраво стъпил на земята, защото, когато участваш в такова риалити, излиташ нагоре много бързо и ако не си интелигентен, ще паднеш и ще боли. Участниците сме като метеорити, които се издигат нагоре и трябва или да се задържим там, или да се приземим с парашут. Аз имам голям късмет, защото 20 години по-късно ме търсите за интервю, което означава, че хората още ме помнят и знаят как върви моят живот. Още правя музика, още ме канят в телевизиите.

– Очаквахте ли, че предаването толкова силно ще повлияе на пътя ви?
– Честно казано, тогава не влязох с идеята да спечеля, а да направя хубава реклама за ресторанта. Докато бях в Къщата, Лучия отвори заведението и целта беше изпълнена. Но хлябът не идва от „Биг Брадър“, а от труда, който полагаме. Шоубизнесът дава храна само на наистина големите артисти, за останалите е важно понякога да се показваме, защото рекламата е душата на бизнеса.

– Не бихте ли влезли отново с идеята да спечелите?
– Това е единственото риалити, в което мога да участвам и 10 пъти. Канили са ме и в едно италианско предаване – „Островът на звездите“. Но съветвам хората да не влизат с идеята за паричната награда, а да спечелят сърцето на зрителите.

– Когато преди 30 години заживяхте в Бургас, усещахте ли негативно отношение заради това, че сте чужденец?
– Да, през 1994 г. бях за определен период тук и тогава усещах такова отношение. Разликата е, че италианците, които са идвали по това време в България, са били основно престъпници. А когато пристигнах, бях на 20 – хубаво момче. Усещах повече любов от жените и по-малко от мъжете. Тези, които ми симпатизираха, бяха около мен заради материалното – да плащам сметките, като излизаме. Усещах завист. Сега вече е различно – има много повече италианци тук, манталитетът на българите се е променил. В момента в София съм като софиянец, чувствам се спокоен.

– Кои са най-трудните периоди от живота ви тук?
– Началото. С Лучия бяхме изкарали един сезон в Созопол, изхарчихме всички пари и почти нищо не бяхме спечелили. Имахме 1000 лв., с които трябваше да решим дали да се върнем в Италия с колата, или да останем. Използвахме парите за две нови лични карти, но не стигнаха за ресторант. Продадохме колата. По-късно Лучия сама отвори ресторанта, докато бях в Къщата.
Трудно понесох и загубата на баща ми. Но това е цикълът на живота.

– Кои са уроците, които винаги ще помните от родителите си?
– Майка ми беше сицилианка и за нея най-важно беше възпитанието. Научи ме да помагам на хората, да уважавам възрастните. Баща ми ме научи, че е важно да се жертваш. Той беше човек, който имаше много, но се отказа от всичко, само за да живее с децата си. Готов съм да се жертвам и аз за моите.

– Написахте книгата „Моят път“, в която разказахте за живота си, за наркотиците, които са били част от вашето семейство. Наложихте ли си все пак някаква цензура?
– Не, с написаното показвам на децата кое е грешно, какво съм видял в живота. Самият аз никога не съм пробвал наркотици, макар че съм бил в компании, които са го правили.

– А строг ли сте към синовете ви?
– Не. Лучия може би е малко по-строга. За щастие, децата ни не ни дават поводи за проблеми, прекаляват може би само с интернет, който е истински наркотик.

– С Лучия как се запознахте?
– Благодарение на музиката. Тя танцуваше в хип-хоп група. Една събота се провеждаше музикално състезание близо до моя град, в което участвахме с моята група, спечелихме награда. След концерта отидохме при мой приятел диджей, който пускаше музика. Там се запознах с момичета, които танцуваха, но Лучия ми направи най-силно впечатление. Каза ми само: „Много ми е приятно. Чао“. И това беше. На следващия ден пусках музика като диджей в заведение на морето, Лучия се появи и ме попита дали не съм момчето от вчера. Каза ми, че изглеждам по-различен, и така започна всичко.

– Предстои ви сватба. Къде ще бъде?
– На 6 юли в Италия. С около 150 души – то роднините са почти толкова (смее се). Ще дойдат и гости от България. След това ще почерпим приятелите ни тук. Всъщност ние никога не сме имали идея да се женим. Заедно сме от 20 години и мисля, че това е по-силно от един пръстен. Но един ден децата се прибраха от училище и ни казаха, че сме единствените родители, които не са женени. Това малко ни стегна сърцата и по-миналата година й предложих брак на шоуто на един известен стендъп комик в Италия. Поисках й ръката пред публиката.

– А какво ще си пожелаете сега на рождения ден на 9 март?
– На първо място здраве за децата, за мен, Лучия и близките ни. Осъзнах колко е важно да се събудиш, без да те боли нищо. Щастието върви със здравето. Всичко друго е материално, което днес може да нямаме, но утре да имаме.

Последни новини

- Реклама -