„Мисля, че е неразумно да се заема враждебна позиция към две враждуващи помежду си позиции, която ги кара да се обединят.“
Тази мисъл е на Хенри Кисинджър в разговор за „Файненшъл Таймс“ отпреди 2 години на тема войната в Украйна. В случая той говори за Русия и Китай. Доналд Тръмп привлича Русия към Америка с улесняването й да получи всичко, което иска от евентуален мир с Украйна.
Но светът е в примката на конфликт, в който участват все повече врагове. Раздразнен от обединението на Европа, изглежда, че е наредил 35 000 американски войници от базите на НАТО в Германия да бъдат дислоцирани в Унгария. Европа най-после разбра, че членството й в НАТО трябва да се доближи повече до равностойно участие на Америка в коалицията.
Новината, че европейските държави взеха решение Европа да похарчи 800 милиарда за въоръжаване, беше посрещната с неприязън от президента Радев. Когато главнокомандващият застане на руски позиции, това означава, че той не работи за интересите на България. Обвиненията във войнолюбство са нелепи в контекста на българските ангажименти към съюзите, в които участваме. Да си представим обратното – Румен Радев е главнокомандващ на България във Варшавския договор. Страните в него единодушно решават да се въоръжават в името на общ враг, а той се противопоставя. Невъзможно, нали?
Опорната точка на неговите поддръжници, както и на най-промитите тръмписти и путинисти, е, че Европа иска кръвопролития. За тях стотиците хиляди украински жертви, военни и цивилни са виновни, че са били нападнати. Из мрежата се разпространява снимка на украински войник, който спасява бебе от разрушенията наоколо. Бебето или спи, или е мъртво. И в двата случая снимката е ужасяваща.
Нейното тълкуване обаче не е, че украинците трябва да капитулират, а че Европа прояви най-после морал и мъжество да защити достойнството и на това бебе, чиито родители, живи или не, категорично не искат да са руски граждани. Така, както по-голямата част от българите не искат да са част от Евразия, а от Европа. Путин ще се бие до постигане на целите си, а Тръмп прави всичко, за да го улесни. Целите на Америка са едно, но евентуалните последици за проевропейските българи, които са мнозинство според последните социологически изследвания, са категорично отблъскващи и за румънци, поляци, молдовци и балтийци. 800 милиарда евро военен бюджет са надежда за Европа и не особено добра новина за Путин, а се оказа, че не е и за Тръмп, просто защото му пречи на руския бизнес.
Щом Европа може да плаща пътищата на България, ползвани и от мразещите я путинисти, най-естественото – и похвално – е правителството да действа в унисон с европейските лидери. Интересно какви са плановете за самолетите F-16, за които Бойко Борисов беше жестоко оплют, че е дал милиони „народни пари“. Разбираме, че „няма пилот в самолета“, тоест, че пилотите за тези технологично сложни компютърни системи все още не са подготвени да ги управляват. Защо, при положение че се знаеше, че самолетите ще бъдат доставени? Минаха доста години от датата на покупката. През тези години би трябвало да е задача на главнокомандващия да изпрати пилоти на обучение в САЩ. Изглежда, че те са изпратени неотдавна, за да стоят скъпите самолети паркирани, вместо българските пилоти да се усъвършенстват на тях. Доста скъп гараж, още повече че втората партида идва през есента. Заради враждебното отношение на Румен Радев към решението на ЕС да се въоръжава можем само да се надяваме, че пилотите ще са верни на общите цели на НАТО и ЕС, а не на нежеланието на президента европейците да имат защита срещу Русия. Противно на мненията на много анализатори силна във военно отношение Европа е в полза и на Америка. Тръмп зададе въпрос дали Европа би защитавала САЩ, ако се наложи, и изрази неоснователен скептицизъм. Досега съюзниците на Америка от НАТО, включително и България, са участвали и в Ирак, и в Афганистан с военна сила.
Говорейки на езика на Тръмп, разбираме, че Европа трябва да прави бизнес, който не ни харесва – военен бизнес. Няма да стане лесно, защото е тотална промяна в нагласите. Но няма нищо по-важно от абсолютно крайния прагматизъм в момента. Това е пространството, което Тръмп очерта, и това е пространството, с което трябва да се работи. Действията на администрацията му са бързи и непредвидими. Шок и ужас – слоганът за войната в Ирак. Спират помощите за Украйна, съответно руснаците започват да издевателстват военно. Съответно пък Тръмп вижда, че вместо мир той получава повече война, и ги заплашва с нови санкции. Повечето републиканци не са фенове на Русия. Самият Марко Рубио едва ли гори от любов към Путин като син на кубински емигранти, въпреки че неговите родители не са били политически емигранти, а са бягали от режима на Батиста през 1956 г. Тръмп губи търпение със Зеленски и се лашка между полуприятелско говорене за него и открита неприязън, като второто надделява. Той иска да прави бизнес с Русия и търси подходящ президент за Украйна, който да работи с него. Правилният човек за Тръмп може би е Олексий Арестович, бивш съветник на Зеленски, който сега се представя като преследван от президента на Украйна заради несъгласието си с политиките му. Напоследък Арестович прави изявления в стил Доналд Тръмп.
Сравнението със ситуацията, в която се е намирала България през Втората световна война, когато правителство и елит застават на страната на Хитлер, е, меко казано, спекулативно, защото, вземайки страната на Украйна, България не става съюзник на кървав завоевател. В случая Путин е Хитлер, не Зеленски. Не Украйна, а Русия е Германия в момента и Путин има много по-големи апетити. Вероятността Украйна да спечели войната е малка, но тя трябва да я загуби не в тотална капитулация, както България губи Втората световна война. И впрочем плаща репарации на Гърция до средата на 60-те години за „подаръците“ от Хитлер, които са посрещнати с радост от обществото, без да го интересува, че той е кървав диктатор, както сега не го интересува, че Путин е кървав диктатор.
Едно е вярно – руснаците биха били така отмъстителни към българите, които не са минали на страната на Съюзниците във Втората световна война, както са натискали за повече убити и затворени след 9 септември, защото България е била с Хитлер до последния момент. Хранила е армията му срещу съветската армия, която понася гигантски жертви, за да я има Европа в момента. Съответно, ако Путин победи и се разберат с Тръмп България отново да е в руската сфера на влияние, тук ще се развихрят по-скоро фашизираните русофили срещу европейски настроените българи. Руснаците няма да наказват директно, а български ръце ще унищожават българи.
Нищо ново.
Преди няколко дни в подкаста на Джо Роган Илон Мъск каза, че „основната слабост на западната цивилизация е емпатията“. Баща му Елиът Мъск наказва несправедливо малкия Илон заради момченце, което не се държало добре с него. Старият Мъск отговаря на възмущението на детето Илон, че той трябва да разбере, че агресията на другото дете е продиктувана от наскорошното самоубийство на баща му. Тоест да прояви емпатия, макар и той да не е виновен. Илон Мъск е ходещ учебник по психология – отново заради този баща, който има две деца от доведената сестра на Илон и според който единственият смисъл да си мъж е да правиш деца. Действията на психаря Мъск, за съжаление, се отразяват на целия свят. В момента той е най-вредният човек на планетата. Кисинджър си отиде навреме. Няма да разсъждаваме върху семейната среда и възпитанието на българските путинисти, но е очевидно, че липсата на емпатия е знак за дефицити в растежа. И лицемерният пацифизъм в случая с Украйна е точно това.
Милена ФУЧЕДЖИЕВА
