Крум Зарков е юрист, политик и лидер на БСП. Завършил е международно право в Сорбоната и има докторантура по право. Бил е народен представител в четири парламента и министър на правосъдието в двете служебни правителства на Гълъб Донев. В периода 2023-2025 г е секретар по правните въпроси на президента Румен Радев.
– Г-н Зарков, правителството на Румен Радев вече има зад гърба си първите месеци управление. Кои са силните и кои слабите му страни?
– За генерални оценки е рано. Традиционна практика в демократичните общества е да се изчакат поне сто дни за такива. В момента сме на половината на този период. Дотук може все пак да се каже, че новото мнозинство и неговият лидер Румен Радев правилно дефинира основните въпроси, които са и основните кризи, пред които сме изправени и които доведоха до предсрочните избори – растящите цени и загубата на покупкоспособност, държавен бюджет и съдебна система. Сериозните отговори на тези въпроси обаче са оставени за есента. Тогава ще бъде внесен първият годишен бюджет на новата власт, ще се избира новият състав на Висшия съдебен съвет и ще се види има ли резултат от мерките срещу инфлацията. Дали отлагането е резултат от необосновано забавяне или сериозно осмисляне – предстои да видим.
– Как оценявате решението за 15-месечно замразяване на договора с „Боташ“? Това реално решение ли е на един от най-спорните енергийни казуси у нас или е политически жест с ограничен практически ефект?
– Очевидно не е окончателно решение, а начало на процес на преговори. Какви са точните им параметри не стана ясно. При всеки случай, имайки предвид действието на договора дотук и неговите последици, временното облекчение на задълженията на българската страна следва да се разглежда като добра новина. Като цяло обаче казусът остава висящ.
– Кабинетът обеща да върне доверието в държавата. Виждате ли реални признаци за това или засега преобладават добрите намерения?
– Доверие трудно се гради. Явно е, че голям брой български граждани даряват с такова министър-председателят. Това е видно и от изборния резултат, и от последните социологически проучвания. Но недоверието в институциите остава високо. Подозренията към политическата класа като цяло остава валидно. И нека го кажем – то до голяма степен е основателно. Нова власт винаги идва с нови очаквания и всички българи имаме интерес те да бъдат оправдани. Това обаче съвсем не е даденост.
– Вие бяхте един от най-близките хора до Румен Радев в президентската институция. Днес като министър-председател той различен политик ли е?
– Функцията, ролята, задачите му са различни. Впечатленията ми са, че той има качествата да се справи с тях. Но не може сам. Никой не може сам. Всъщност министрите в кабинета и депутатите от „Прогресивна България“ в парламента ще са факторът, който ще предопределят успеха или провала.
– Има ли решение, което бихте посъветвали премиера да не взема, защото цената за държавата би била твърде висока?
– Не съм вече в ролята на съветник и не бих си я присвоявал. А и непоискан съвет не се дава, това е известно. Инак наблюденията и работата ми в различни институции твърдо ме убедиха в нещо, което важи, струва ми се, за всички. Държавник, който не се вслушва в общественото мнение бързо става неадекватен. Но този, който се съобразява единствено с общественото мнение, се превръща в ненужен. А и точно в този случай често се случва цената за държавата от моментен флирт с “това, което хората искат” е твърде висока.
– Вие винаги сте защитавали идеята, че без независимо правосъдие няма нормална държава. Виждате ли политическа воля сегашното управление действително да проведе такава реформа?
– Има заявки, има и приети изменения в Закона за съдебната власт. Това са знаци. Но волята им, а и умението им, ще бъдат поставени на изпитания през есента. Тогава ще си проличи ясно.
– След всички неуспешни опити през последните години има ли още шанс за истинска съдебна реформа или обществото вече е загубило доверие?
– Съдебната система е тежко болна. От години. Лекуването й не е въпрос на опит, а на неизбежност. Поне, ако искаме да живеем в цивилизована държава. Обществото ще подкрепи смели действия. И ще въстане отново срещу мимикрия или прегрупиране.
– Ако трябва да посочите една законодателна промяна, която не търпи отлагане, коя би била тя?
– Ако ме питате отново за съдебната власт, там на дневен ред са кадровите промени, а не законодателните. Вторите трябва да дойдат после, защото последните години ни убедиха, че нито един закон не може да бъде опазен от тези, които са призвани да го прилагат. Инак законодателната промяна, която не търпи отлагане, но за която никой не смее да говори, това е отмяната на плоския данък и замяната му с прогресивен. Както е във всички цивилизовани страни. Това не означава повишаване на налозите. Напротив – за огромен брой хора ще е равносилно на тяхното намаляване. Но означава край на привилегиите на богаташите. Ще означава по-справедливо и по-хармонично общество. В момента ситуацията с неравенствата е чудовищна и живеем на принципа “болен здрав носи”.
– Има ли опасност борбата с корупцията отново да се превърне в политически инструмент срещу опоненти?
– С всяка власт има опасност да се злоупотреби. И с всяка се е злоупотребявало. Единственият лек, измислен срещу това, е разделението на властите, институционалния контрол и прозрачността. Последното е необходимо за ефективна гражданска реакция срещу властови издевателства. В последно време именно тази реакция умива лицето на българската демокрация.
– Къде, според вас, България трябва да бъде по-категорична – в отношенията със съюзниците си или в защитата на собствените си национални интереси?
– В диалог със съюзниците да отстояваме свои позиции. Да се върнем към срещата в Анкара – натискът от страна на САЩ и генералният секретар на НАТО за достигане на разходи до 5% от БВП за отбрана е непосилен за България и много други европейски държави. Това трябва ясно да се заяви. Такъв харч ще ни обрече на системно недофинансиране на ключови обществени системи като здравеопазване, образование, култура и т.н. или на нови заеми. За да добиете представа за мащаба, ще спомена само, че за култура са отделят под 1 процент, а за образование малко над 4. Не бива да имате и съмнение, че огромната част от сумите за отбрана ще бъдат харчени да купуваме оборудване от чужди военни-промишлени предприятия. Ето ви пример, когато приоритети на НАТО не са в синхрон с българските и това трябва да се вземе предвид по време на разговорите вътре в Алианса.
– Румен Радев заяви, че България повече няма да предоставя военна помощ на Украйна. Споделяте ли тази позиция или смятате, че тя крие риск страната ни да се разграничи от политиката на своите съюзници в НАТО и ЕС?
– Мисля, че като цяло по плеядата сложни въпроси, свързани с войната в Украйна, Радев държи правилни позиции.
– Поехте БСП в период на историческа слабост. Докъде стигна процесът по „лечение на партията“ и консолидирането й? Левицата сякаш продължава да търси себе си. Има ли шанс отново да се превърне в силен фактор?
– Има и основната причина е, че България има обективна нужда от силна социалистическа партия. Това ежедневно се вижда в парламента. Това виждам и чувам при пътуванията си из страната. Следваме ясен план за конструирането на БСП, който включва консолидация вътре и отваряне навън. Последното означава активно взаимодействие със силите на гражданското общество, подкрепа на конкретни каузи, но и изчистване на идейния облик на БСП. Ние не сме партия като другите, защото за разлика от тях сме идеологизирана политическа сила. В синхрона на действията ни с тази идеология се крие и разковничето за нашето възстановяване.
– Как БСП се справя финансово, след като вече не получава субсидия? Има ли шанс в. „Дума“ да започне да излиза отново или ще съществува само онлайн?
– Предприехме трудни, но наложителни реорганизации. Преминахме почти изцяло на работа на доброволни начала. Това е голяма промяна, но няма да спре партията, в която все още има достатъчно хора, които да дадат от себе си, от енергията и времето си за общата кауза. Вестник “Дума” няма да излиза вече на хартия по обективни причини. Стараем са да запазим екипа от много качествени журналисти, които работят там и да го превърнем в модерна онлайн платформа за обективна журналистика и лява публицистика.
– Предстои традиционният събор на връх Бузлуджа на 1 август. С какво послание ще отидете там предвид състоянието на партията и предстоящите президентски избори? БСП ще има ли кандидат? Бихте ли подкрепили Илияна Йотова?
– Посланието ни за Бузлуджа е “Социализъм с бъдеще”. Там ще се съберем хора, готови да отдадат себе си на идеята, а не да предадат идеята заради себе си. Съборът ни тази година ще е знаков и трябва да отбележи промяна в начина, по който самите ние, социалистите, гледаме на нашата партия. Не като кариерен трамплин, а като общо дело за благото на народ и държава. Всеки, който се качи на върха именно сега, когато е трудно, ще докаже колко различна е БСП и ще допринесе за нейния нов облик и възстановяване. Колкото до предстоящите избори – те са много важни за нас и със сигурност ще използваме това, че сме се събрали за да ги обсъдим. Моето лично мнение е, че ако Илияна Йотова заяви готовността си да се кандидатира, напълно естествено е БСП да я подкрепи. Това е така, не само защото БСП и Илияна Йотова имаме обща история, а и защото тя вече доказа, че е достоен президент.
– Кое, според вас, е най-голямото изпитание пред България днес – геополитиката, икономиката или кризата на доверието?
– Най-голямото изпитание е да си припомним, че сме национална общност и че ще успеем, само ако сме солидарни един с друг. Да се отърсим от разбирането за спасение поединично, за непрекъснато противопоставяне на едни срещу други, на “нулева игра”, в която, когато един печели, друг задължително губи. Серия политици създадоха тази атмосфера у нас през годините. Да се замени тя с усещането за обща борба и съдба – ето това би било знаменита промяна.
Петя БАХАРОВА