Датата е 9 януари. Годината – 2009. Лили Иванова сбъдва своя голяма мечта – да излезе на сцената на легендарната парижка зала „Олимпия“. Сред публиката са куп известни личности, сред които художникът Никола Манев, певецът и поет Михаил Белчев, Елица Тодорова, фотографът Васил Къркеланов. От прекалено вълнение или по друга причина на сцената Лили се спъва и пада. Но мигновено се изправя и в типично свой стил казва: „На всеки може да се случи да падне, но важното е как ставаш!“. В този момент публиката избухва в аплодисменти. Два часа примата пее без прекъсване. Бисът е само един и това не е защото зрителите не искат да я слушат още, а тъй като такива са правилата в зала „Олимпия“. Лили сбъдва още една своя мечта.
„Концертът в зала „Олимпия“ е най-емоционалният в моята кариера. В него имаше особена магия, атмосфера, вълнение. Може би се дължи на излъчването в залата. Тя не е случайна. Никога не съм се чувствала по този начин, още със самото влизане в „Олимпия“. Получихме огромно внимание от страна на екипа, почувствахме се като истински звезди. Всичко – осветление, сценография, бяха направили. Много се изписа, много се изговори за концерта в Париж. Само ще кажа, че с мечти не се живее. Трябват действия, постоянство и някой, който безрезервно да вярва в таланта ти, какъвто беше Стефан Зашев“, казва по-късно примата.
Именно мениджърът Зашев е главният виновник всичко това да се случи. Той движи преговорите с екипа на залата, той се грижи за организацията и се притеснява за бюджета. В началото на 2015 година Стефан Зашев умира, покосен от инфаркт, в белгийската столица Брюксел. За Лили това е голям удар, но Стефан Зашев остава завинаги в сърцето й.
Тъкмо той е човекът, който е до нея през целия този период, както и в гримьорната след триумфа в зала „Олимпия“. „Лили плачеше след края на концерта – пише в книгата „Истината“ Мартин Карбовски – Бяхме сами в гримьорната й – аз и Стефан Зашев. Тя плачеше така, както никога няма да я видите. Днес знам защо плачеше. Годините успех са трупали години неблагодарности, така както най-голямата й изява се превърна в спор. Нещо като да застреляш Джокондата. Да я нарежеш с нож.
Плака с глас. Не можеше да повярва, че това се случва. Плака заради избора си да остане българска певица, заради униженията и пренебрежението. Това бе плач след победата, след най-голямата й радост „Олимпия“, Париж, Франция.“
Лили стъпва за първи път в Париж през 1973 година. Тогава в театър „Бобино“ се провежда международен конкурс за забавна песен, а страната ни е представена от най-голямата ни звезда. Певицата трябва да изпълни песента на Тончо Русев „Стъпки“, но въобще не се чувства добре. Изгаря от температура. Успява да се мобилизира и печели голямата награда за изпълнител, а песента „Стъпки“ се класира на трето място. Представянето й не остава незабелязано и Лили веднага получава покани за участие в две от големите кабарета на Париж – „Шехерезада“ и „Распутин“. Приема офертата и остава във френската столица, където по същото време пее и Богдана Карадочева. В книгата „Лили“ журналистът Георги Тошев припомня как двете дори живеят заедно. Ето какво разказва и самата Богдана Карадочева за този период.
„Пристигнах у Коцето (Константин Казански, наш музикант, който живее в Париж – б.а.) развълнувана от срещата ми с Жан Маре. Звънна телефонът. Беше Лили Иванова. Търсеше мен, за да ми предложи да си делим един апартамент до Триумфалната арка. Приех с радост и четири месеца живяхме заедно в две отделни стаи с обща кухня и баня. Лили е свястна и готина. Разбирахме се. Често ме чакаше да се прибера по нощите, за да си говорим. Много е талантлива. Възхищавам се на енергията й, а в гласа й има едни тонове, които те карат да настръхваш. Правех записи и една сутрин трябваше да бъда в 11 часа в студиото. След моите нощни бдения ставането сутрин беше голям проблем и май нямам спомени от парижките утрини. В 9 часа Лили, която също спеше до късно, ме събуди и каза: „Ставай и не си проспивай шанса!“. Такива неща не се забравят.“
По това време Лили пее в кабаре „Шехерезада“, а Богдана – в „Распутин“. Проблемът е, че Иванова не говори френски. Но това не пречи на участието й във фестивала „Златна плоча“ в Кан, който е само за изпълнители , продали над един милион копия от своите плочи. Събитието се предава по френската телевизия, интересът към Лили от страна на медиите е голям, но тя не получава ангажиментите, за които мечтае. Иска да е на голямата сцена, да записва песни, да изнася концерти. След четири месеца в Париж преценява, че Франция не е място за нейната кариера, и се връща в България.
„Навреме разбрах, че съм българска певица и че мястото ми е в България – казва в интервю примата. – Езикът е важно средство за общуване с публиката. Пяла съм на английски, френски, италиански, немски, руски и испански език, но начинът, по който изпълнявам песните на майчиния си език, е особен, вълнуващ както за мен, така и за публиката.“
Сега, 17 години след първия си концерт в зала „Олимпия“, Лили Иванова ще се завърне на сцената на легендарната зала на 24 май. Така тя ще стане единственият български изпълнител с два самостоятелни концерта там. Идеята за това се ражда на фестивала „Франкофоли“ в Пловдив през 2015 година. На концерта на Лили в града на тепетата присъства и Жерар Понт – притежател на правата на „Франкофоли“ за цял свят. Той е впечатлен от българската прима и след изявата й отива в гримьорната й. Любезно я пита какво може да направи за нея и Лили му отговаря, че иска пак да пее в „Олимпия“. Жерар Понт може да организира изявата и след две седмици потвърждава, че залата е наета за нашата певица. Екипът на примата пътува няколко пъти до Париж, за да уточнява как точно ще премине събитието, а билетите, които са пуснати за продажба, са с цени от 80 до 250 евро.
Жерар Понт пък пожелава лично да напише текста, анонсиращ концерта на Лили Иванова на сайта на „Олимпия“, и ето какво казва в него: „Лили Иванова е най-голямата фигура в българската популярна музика. В продължение на повече от 65 години тя въплъщава страстта и превъзходството на изключителен артист. Истинска жива легенда, тя е изнесла над 10 000 концерта и е записала над 600 песни, издавайки над 40 самостоятелни албума, повечето от които са платинени.
През цялата си кариера Лили Иванова е печелила най-високите национални и международни награди, включително златна плоча в MIDEM (Франция) за продажба на над един милион копия от албум за една година. Първата българска певица със солов концерт в „Олимпия“ в Париж през 2009 г. се завръща 17 години по-късно на нея през май 2026 г.
Нейният уникален глас, едновременно мощен и чувствителен, надхвърля жанровете: поп, шансон и джаз. Символ на елегантност и артистична последователност, Лили продължава да въплъщава душата на българската песен“.
Концертът в Париж ще бъде заснет именно от Жерар Понт и неговата фирма „Морган“, която се занимава с продукция на филми, на видеозаписи на концерти, на фестивала „Франкофоли“ в Ла Рошел. Затова от екипа на Лили Иванова ще се доверят на френските си колеги да заснемат събитието.
Още по-знаково е, че Лили Иванова ще извиси глас в „Олимпия“ навръх 24 май – Деня на българската култура и славянската писменост. Още един връх, който ще покори.
Българската следа в сърцето на Париж
Богдана Карадочева се разминава с шанса да пее в „Олимпия“, глас извисяват Силви Вартан и Мария Илиева
Защо „Олимпия“ е легендарна концертна зала? Защото е най-старата в Париж и на сцената й са пели едни от най-големите световни звезди, сред които е и родената в България Силви Вартан. Тя се изявява там не с кого да е, а с група „Бийтълс“ през 1964 година. Мария Илиева също оставя следа – през март 2013 г. певицата е поканена като специален гост в концерта на португалската звезда Тони Карейра. В три поредни вечери двамата изпълняват дуета си на песента „Първата голяма любов“.
„Олимпия“, за мен е чест да съм тук с вас – казва Мария Илиева, излизайки на сцената. – Усещането да пея в тази зала с артист като Тони е неповторимо. Публиката е невероятна. Щастлива съм и съм изключително благодарна.“
Първата българска певица, която е поканена да пее в „Олимпия“ още през 1969 година, пък е Богдана Карадочева. Тя получава поканата лично от директора на легендарната зала Бруно Кокатрикс, който е член на журито на нашия фестивал „Златният Орфей“ в Слънчев бряг. Той е впечатлен от Богдана. Но по онова време подобни изяви не са толерирани от тогавашната власт и певицата така и не стъпва в „Олимпия“.
„Разминах се със зала „Олимпия“ – разкрива в интервю Богдана Карадочева. – Когато ми връчиха „Златният Орфей“ през 1969 година, дойде при мен директорът на залата, който беше и в журито на фестивала. Даде ми чек от 5000 долара като персонална награда, но аз така и никога не получих тези пари. И с „Олимпия“ се разминах, защото, когато дойде поканата да замина за Париж, от България предложиха да изпратят сборни програми, дори фолклорни групи, и моето име изпадна от списъка. За щастие, после съдбата ми даде шанс да пея с Шарл Азнавур, с Жилбер Беко и Салваторе Адамо.“
На сцената в зала „Олимпия“ са се изявявали легендарни звезди като Едит Пиаф, Арета Франклин, „Дийп Пърпъл“, Луис Армстронг, Лучано Павароти, „Пинк Флойд“, Селин Дион.
Историята на тази прочута сцена е много интересна. Още през 1888 година Хосеп Олер, основател на „Мулен Руж“, построява увеселително влакче в двора на сграда, която гледа към булевард „Капюсин“ №28. Тогавашният шеф на полицията в Париж, Анри Лозе, борейки се направеното от дърво влакче да не се запали, издава заповед атракцията да бъде закрита. На негово място Олер построява съвременната зала „Олимпия“ с капацитет от 2000 места. Залата е открита на 11 април 1893 година и първата вечер шоу изнасят танцьорката на канкан Ла Гулю, американката Лои Фулър и италианският актьор Леополдо Фреголи.
За съжаление, славата на залата с годините избледнява и през 1929 г. тя е превърната в кино. И така е до 1954 г., когато „Олимпия“ връща своя блясък. Тя се възражда благодарение на Бруно Кокатрис, който става неин директор. Организира се и ново откриване на 5 февруари 1954 г., а големите звезди стават част от историята на залата.
Флиртът на политиците с примата
Симеон Сакскобургготски й връчва Дамски кръст, военен министър я произвежда полковник от резерва и й подарява офицерски кортик
Лили Иванова постига безброй успехи в дългата си кариера благодарение на таланта и характера си и без никаква политическа подкрепа, въпреки че хората от властта винаги са се опитвали да флиртуват с нея.
Преди 10 ноември 1989 година дори не е член на БКП, а е част от редиците на втората партия – БЗНС. През 1990 г., въодушевена от настъпилите демократични промени, се включва в големия концерт на СДС на Орлов мост, за да вдъхне надежди на българите, но така и не влиза в синята партия. По-късно не крие ентусиазма си от включването на Симеон Сакскобургготски в политиката и приема да пее на предизборна изява на НДСВ през 2005 година. Очевидно не е разочарова от Негово Величество, тъй като и до днес двамата поддържат добри отношения, а Лили никога не пропуска да покани царя на своите концерти.
Макар да отказва пряка подкрепа за определена партия, примата винаги гласува на избори и неизменно се увековечава на снимка с комисията в избирателната си секция.
През годините не един и двама политици са се опитвали да извлекат дивиденти от славата й. През 2009 г. тогавашният министър на отбраната Николай Цонев й връчва почетно офицерско звание на медицинските служби към Българската армия – полковник от резерва. Тя получава като награда и хладно оръжие – офицерски кортик.
„Българският воин винаги е бил човек на честта и дълга към Родината – казва министърът на отбраната Цонев. – Смятаме, че Лили Иванова е именно такъв човек – на честта и доблестта, човек със силна воля и много кураж. Тази награда е начин да й благодарим за това, че чрез своя талант и себераздаване години наред е българският посланик на мир по целия свят.“
„Тази чест, това звание и уважение е не само към мен и моето творчество, но и към музикантите, композиторите и авторите, с които съм работила и продължавам да работя, защото без тях няма да мога да се справя“, отговаря Лили Иванова. И не пропуска да добави, че винаги е била дисциплинирана като войник.
В края на 2025 година пък Симеон Сакскобургготски връчва на примата специален Дамски кръст за изключителните й заслуги към българската култура. Тогава певицата пише в социалните мрежи: „Благодаря на Н.В. Цар Симеон II за поканата да бъда гост в дома му в двореца „Врана“ и за оказаната ми чест! От цялото си сърце пожелавам на Него и на царското семейство здраве, щастие и много, много успехи!“.
„С особено благоволение награждаваме Лили Иванова за изключителните й заслуги към българската култура с Дамски кръст, първа степен, на нашия орден „Свети Александър“. Заповядваме да й се даде настоящата грамота, скрепена с печата на първообразната със собствената на НВ царя ръка! Написано: Симеон Втори.“
Тази година примата на попмузиката получи още едно голямо отличие – почетния знак „Златна лаврова клонка“ на Министерството на външните работи, който й бе връчен от министър Георг Георгиев на тържествена церемония. На събитието присъства цялото ръководство на външното ведомство, както и представители на задгранични мисии. Лили разказа пред дипломатите за чувствата, с които представя всяка песен, за избора на текстове, за чистия български език, на който винаги държи да се пее.
„Назад няма нищо, всичко е в бъдещето! Аз мисля само за моите песни и за моята публика, част от която сте и вие“, казва развълнувано звездата.
Почетният знак „Златна лаврова клонка“ е най-високото отличие на Министерството на външните работи. Досега то е присъждано на политици, държавници и дипломати, както и на български и чуждестранни граждани, допринесли за популяризирането на българската духовност, наука, култура и икономика зад граница.
Върховете на една забележителна кариера
Лили Иванова получава куп престижни отличия, през 2023 година е обявена за най-големия български поп изпълнител за всички времена
Впечатляваща е кариерата на Лили Иванова и в нея певицата има всичко, за което един изпълнител може да мечтае. През 1981 година тя е удостоена със званието „Народен артист“, а през 1999 година получава най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ – първа степен. Четири пъти печели конкурса „Мелодия на годината“, а през 1974 г. – и голямата награда на фестивала „Златния Орфей“. Носител е на орден „Екатерина Велика“ в Русия, получава приза почетен „Икар“ за изключителен принос към изкуството у нас от Съюза на артистите. Самата тя винаги е казвала, че за нея наградите нямат значение. Дори не ги е подредила на видно място в дома си, а ги държи в един сандък. Но в биографията й има няколко върхови постижения, които няма как да не бъдат отбелязани.
*****
През 1966 година в град Братислава, намиращ се тогава в бивша Чехословакия, Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Представя се с песента „Адажио“ по музика на Ангел Заберски и аранжимент на втория й съпруг Иван Пеев. Фаворит на публиката обаче е Карел Гот – представител на домакините. Но пък Лили печели повече точки и грабва трите награди „Златен ключ“ – за изпълнител, за музика и за текст. След триумфа веднага получава и покана да участва на следващия ден в унгарската телевизия и заминава за Будапеща. На сутринта се връща в България, за да се включи в конкурса „Златният Орфей“ в Слънчев бряг. Там обаче е забранено да се съобщава за спечелената награда, което огорчава изпълнителката.
*****
Годината е 1970. Лили отново се конкурира с голямата звезда на Чехословакия Карел Гот, този път на фестивала „Олимпиада на песента“ в Атина. В състезателната програма българката се представя с песента „Звезда“ на композитора Александър Йосифов и печели „Златна плоча“. На събитието присъства и директорът на международния фестивал на естрадната песен в Рио де Жанейро, Бразилия. Той отправя покана към Лили Иванова да пее на стадиона „Мара Казиньо“. Там обаче публиката в началото въобще не й обръща внимание. Но в момента, когато тя запява песента „Реквием“, всички утихват и онемяват. Естествено, получава награда.
****
Едно от най-големите професионални изпитания за звездата е изявата й в Чили през 1973 година. Заминава за далечната страна заедно с композитора Тончо Русев и се явява на конкурса „Виня дел Мар“. Още първата вечер публиката прави опит да я изгони, крещейки: „Вън, комунистическа кучко!“. Налага се троен кордон да я раздели от разярените зрители. Лили обаче не помръдва от мястото си. Запява така, както само тя може, и публиката млъква. Представя се с „Панаири“ и „Камино“ и печели специална награда за изпълнение.
През 1973 година има поредно знаково участие – в Токио. Тогава японците харесват за конкурсната програма Йорданка Христова, като настояват тя да изпълни песента „Панаири“. Лили обаче не е съгласна друг да представи хита й и в крайна сметка заминава за японската столица. Фестивалната вечер се провежда в Императорския театър. Първото място е за американския изпълнител, второто за японската звезда, а третото – за Лили Иванова.
****
В кариерата й е записано и още едно голямо постижение – тя е първата наша певица, която изнася голям концерт в софийската зала „Арена“ пред 15 000 души на 22 ноември 2012 година. Тогава изпълнява 23 песни и пет пъти е извикана на бис. Заради грандиозното събитие е създадена специална категория на годишните награди на „БГ Радио“ и тя е „Концерт на годината“. Десет години по-късно, през 2022, отново прави голям концерт в „Арена“, още по-бляскав и с впечатляваща сцена.
*****
На 16 май 2015 г. Лили Иванова пее в зала Troxy в Лондон и това е нейният първи концерт в столицата на Великобритания.
*****
През 2023 година е обявена за „Най-големия български поп изпълнител за всички времена“ на наградите на „БГ Радио“, а в началото на 2024 г. пее в престижната зала „Флаже“ в Брюксел и получава почетен знак на града за принос към културата на церемония в кметството на белгийската столица. Тогава обявява и създаването на фондацията си „Лили Иванова“ в Европейския парламент в присъствието на евродепутати, посланици и европейски комисари.
Антон СТЕФАНОВ
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg