Д-р Лили Иванова е кандидат за кмет на район „Слатина“, подкрепена от ГЕРБ. По специалност е хирург, а от 9 години е директор на 22-ри диганостично-консултативен център (ДКЦ) в столицата. Участието й в извънредните избори за районен кмет в „Слатина“ стана възможно, след като Общинската избирателна комисия отмени избора на предишния кмет от ПП-ДБ Георги Илиев. Той бе отстранен от длъжността заради разкритието, че има дялове във фирми – нещо, което е незаконно при заемането на подобен пост.
-Доктор Иванова, появата ви като кандидат за районен кмет на Слатина предизвика интерес първо, защото сте лекар и второ, защото носите същото име като естрадната ни прима. Какво ще ни разкажете за себе си?
-По образование съм лекар, по специалност съм хирург, по призвание съм медиатор, а по служебни задължения в момента съм администратор. Станах администратор, защото не ми харесваше как нищо не се случва в здравната система. Преди години напуснах поликлиниката, за да си търся друга работа. Построих две частни лечебни заведения, регистрирах ги и ги развих. Един ден колега ми каза, че има конкурс за управители на общински заведения за извънболнична помощ. Стана така, че спечелих и се върнах в същия 22-ри ДКЦ, който преди това напуснах.
-Защо зарязахте частния бизнес?
-Нямаше оперативност. Собственикът е този, който взима решения, а това за мен е много затормозяващо.
-А как се решихте да направите крачката към политиката?
-За мен това не е крачка към политиката, защото аз съм надпартиен професионалист. Каквото и да правя, си оставам лекар. И сега, макар и администратор, ако знаете колко хора преглеждам… Когато ми звъннахте по телефона, ви затворих, защото имаше пациент при мен. Ако стана кмет, ще продължа да следвам Хипократовата клетва, но по друг начин.
Питате ме как се стигна до решението за моята кандидатура за районен кмет. Честно да ви кажа, беше доста голяма изненада за мен, защото не контактувам с политически структури. Но познавам хората в „Слатина“. Голяма част от живота и кариерата ми са минали в този район, нищо че не живея тук. Явно хората ме познават и са решили, че се справям с нещата, защото 22-ри ДКЦ се развива много добре. Колегите са усмихнати и спокойни. Работи се нормално, няма напрежение. Пациентите също са доволни. Може би това ги е навело на мисълта, че след като оправям една малка къща, бих могла да оправя и по-голяма.
-При вас идват много пациенти от квартала и сигурно ви споделят не само болежките си, но и проблеми от битието си? Какво ви прави впечатление?
-Да, така е. Това, което виждам пряко в професията си, са травмите от бордюри, тротоари, отместени павета, с които пациентите идват в кабинета ми. Шием рани, наместваме счупени ръце и крака. Ние сме един малък „Пирогов“ в този район, защото има доста травматизъм. Аз много ходя пеша и не съм видяла напоследък да се случва нещо мащабно по отношение на инфраструктурата. Също така хората се оплакват, че нямат достъп до районната администрация. Общинските чиновници са скрити зад някое бюро, телефон или затворена врата. Нямат контакт с ежедневните проблеми на хората.
Смятам, че не е необходимо да пишеш сигнал или жалба, за да ти обърнат внимание. Просто трябва да има една приемна, както е в Първо районно, да речем. Не е нужно тази приемна да работи денонощно, но е важно през целия ден да има място, където гражданите да подават сигналите си. Хората няма да получат решение на проблемите си на момента, но ще се знае, че има проблем, по който може и трябва да се работи.
Другото, което искам да постигна, е общността да бъде добре информирана. Хората нямат представа дали има някакъв план за развитие в този район и какъв е той. И това касае всичко – от култура и спорт до строителство и инфраструктура. Освен това в района има достатъчно хора с бизнеси, които биха могли да подпомагат възрастните. За мен тези хора са оставени да си стоят по пейките или вкъщи, а могат да имат клубове по интереси и различни занимания.
-Говорите за мудните действия на администрацията. Наскоро прочетох, че в район „Средец“ е имало десетки сигнали срещу жена, отглеждала 45 кучета в апартамент. Общинарите обаче не реагират на сигналите. Как си обяснявате това?
-Това е чиста проба безхаберие. Самата аз много често подавам сигнали в контактния център на Столична община, защото вървя из града и често се сблъсквам с конкретни проблеми. Преди дни видях пропадаща шахта на ул. „Шипка“. Хора от квартала бяха сложили два камъка, за да не падне някой. Веднага започнах да пиша в сайта на контактния център на общината, приложих снимки и когато исках да изпратя сигнала, се появи надпис, че сайтът не работи. Това изобщо не е вариант за работата на една общинска администрация в дигиталната ера.
Бях подала сигнал за рушаща се сграда до детска площадка. Чак след година и осем месеца получих отговор от районната администрация, а можеше да стане някое нещастие. Много са тромави процедурите в общината.
-Какви ще са първите ви стъпки, ако станете кмет на район „Слатина?
-Първо ще направя достъпен кабинета на кмета. Няма да има приемно време, вратата ми ще е отворена и мога да приемам всеки един човек. Второто, което ще правя, е да ходя по улиците. Ще говоря с хората за проблемите, исканията и препоръките им. Не е необходимо да събираш някъде жителите на квартала, иди ти там, където те са се събрали.
И трето е хората от районната администрация да не се страхуват, че ще си загубят работните места. Всяка една смяна горе, в шапката, не трябва да се отразява на работещия човек.
-Как се развива София според вас? Какви са генералните проблеми на града?
-За мен столицата е в абсолютен застой от две години. Тотално безвремие, нищо не се случва. Мога да ви кажа, че от две години чакам една обществена поръчка, която беше спряна на етап подписване на договор. Имаше излъчен победител. Кметството, което всъщност направи поръчката, я оспорва. Добре, спрели сте тази поръчка, но я направете отново. Парите са гласувани, ние очакваме тази апаратура, но нищо не се случва. Питате ме за проблемите на София. Ами погледнете каква мърсотия е навсякъде, такова чудо никога не е било. Да, по жълтите павета и около „Александър Невски“ чистят. Аз живея в „Надежда“ и всеки ден идвам до „Плиска“ пеша, което е голямо разстояние. И мога да ви кажа, че единствените чистачки, които съм видяла, това са ограничена група от 3–4 на надлез „Надежда“ и масовка от 25–30 души на паветата пред „Александър Невски“. Това е, никъде другаде няма чистачи. Контрольорите са там, но и те се подпират, говорят, пушат цигари и пият кафе.
Презастрояването и липсата на чист въздух са големите проблеми на града. Помня първите строежи през 90-те години на улица „Калиманци“ в „Слатина“. Тогава си мислех, че тези 3–4 нови кооперации стоят много грозно на фона на останалите сгради и че е презастроено. Сега е просто кошмарно. В квартал „Редута“, който е в район „Слатина“, има една главна улица, по нея минава автобус от линия 72 и няма никаква възможност този градски транспорт да бъде облагороден. Сега се разчита на строителството на метрото. Районът обаче пак няма да е така комуникативен, както хората очакват. Затова има и толкова автомобили. Причината е липсата на градски транспорт. Аз самата от 7 години не карам в София, защото отивам да свърша някаква работа по институции и няма къде са спра. Трябва да отделя 30–40 минути да чакам да се освободи някое паркомясто, независимо дали е синя, или зелена зона. Аз съм за градския транспорт и за повече буферни паркинги. Освен това съм абсолютен привърженик на създаването на зелени зони. Изобщо трябва да се слуша какви са интересите на хората, а не какво е решила администрацията. И вие знаете какво е по-добре за вашия квартал.
-Как реагират хората, когато се представите с името си Лили Иванова?
-По-възрастните реагират с ирония, а аз се шегувам, че примата Лили Иванова е кръстена на мен. Като малка много се тормозех, защото ми се подиграваха, знаете какви са децата.
Петя Бахарова
