Любослав КОСТОВ
От десетилетия се разиграва един и същ лобистки театър. Платени говорители денонощно ни убеждават в една лъжа – че работникът и малкият семеен бизнес са смъртни врагове. Че ако момичето на касата или шивачката в цеха поискат достойни доходи, кварталната бакалия или семейната фурна ще фалират. Тази измислена война се поддържа с една цел – да се скрие истинският генезис на икономическия ни фалит.
Истината е друга. Българският работник и малкият предприемач седят на една и съща маса и се давят в една и съща лодка. Те не са опоненти. Те са от едната страна на монетата. И двамата биват премазвани от един и същ общ опонент, едрия олигархичен капитал, международните търговски вериги и картелите, които консолидират милиарди в ръцете на малцина на върха, ощетявайки едните чрез ниски заплати, а другите, като убиват свободната конкуренция.
Ако сте гледали филма „Красив ум“, сигурно помните сцената в бара, където Ръсел Кроу, в ролята на Джон Наш, обяснява своята Теория на игрите. Наш гледа красива блондинка и казва на приятелите си: „Ако всички се пуснем на блондинката, ще си попречим един на друг и никой няма да я свали. След това ще се пробваме при приятелките й, но те ще ни отрежат, защото никой не иска да бъде втори избор. Затова, ако искаме всички да спечелим, трябва да игнорираме блондинката и всеки да покани някоя от останалите девойки“.
Какъв е изводът? Най-деструктивното нещо за едно общество е противопоставянето на работник срещу работник и на малък срещу малък. Ако малкият бизнес и работниците продължават да се борят егоистично помежду си на пазара, накрая печели само едрият капитал, но ако се обединят срещу монополите – печелят всички. Защото едрият капитал у нас често няма предприемачески дух. Той има номенклатурно минало и сигурен административен тил, който му гарантира законово спокойствие.