През 1942 г. Ърнест Хемингуей прочита книга и изпада в рядко за него литературно възхищение, което обаче е примесено със завист. В писмо до своя редактор той признава, че авторката пише толкова добре, че го кара да се срамува от собственото си майсторство. За човек, известен с почти войнствено самочувствие, това звучи като капитулация. Авторката не е университетски професор, нито литературна знаменитост от парижките салони. Тя пилотира самолет, ловува, тренира състезателни коне и по-голямата част от живота си прекарва в Африка. Името ѝ е Берил Маркъм, а книгата – West with the Night. Днес мемоарите й са смятани за класика на приключенската литература.
Тя е родена през 1902 г. в Англия като Берил Клътърбък, но още като дете се премества с баща си в тогавашна Британска Кения. Майка й не издържа суровия живот в Африка и се връща в Европа, а малкото момиче остава сред саваните, конете и местните племена. Докато повечето английски девойки учат етикет и бродерия, Берил тича боса с местните деца, говори местни диалекти, язди, преди да може добре да пише, изобщо прекарва повече време сред животни, отколкото в класна стая.
Баща й развъжда състезателни коне и Берил отрано се увлича по света на хиподрумите. На едва 18 години става първата лицензирана жена треньор на състезателни коне в Кения, което граничи със скандал за 20-те години на XX век. В свят, доминиран изцяло от мъже, тя успява да си извоюва уважение не с демонстрации, а с талант и безстрашие. През 30-те години авиацията е все още млада и е опасно занимание. Самолетите често се повреждат, навигацията е примитивна, а полетите над Африка означават пустини, бури и огромни пространства без възможност за аварийно кацане. Именно това привлича дивия характер на Берил Маркъм, която се научава да лети и започва да превозва поща, товари и пътници над африканската пустош. Без GPS и радар, само с карта, компас и инстинкт. Много пилоти загиват в онези години, но тя оцелява и си създава репутация на жена, която сякаш не познава страха.
Истинската й слава идва през 1936 г., когато едва 34-годишна решава да направи нещо, което граничи със самоубийство. Въпреки силните насрещни ветрове тя предприема самостоятелен полет през Атлантическия океан от изток на запад. На 4 септември излита от Англия със своя малък самолет Percival Vega Gull и поема към Северна Америка. Полетът продължава повече от 20 часа в лошо време и жесток студ. Двигателят започва да отказва и почти без гориво Маркъм успява аварийно да кацне в торфено блато в Нова Скотия, Канада. Не достига крайната си цел Ню Йорк, но въпреки това става първият човек, извършил самостоятелен непрекъснат полет през Атлантика от Европа към Северна Америка. Светът полудява по нея, а медиите я наричат „жената, която победи океана“.
За самата Берил славата никога не изглежда особено важна, защото това е нейният начин на живот. Тя се движи сред богатите британски заселници в Кения. В общество, известно като „щастливата долина“, аристократи, ловци и наследници на огромни богатства живеят сред алкохол, любовни афери и скандали. Смята се, че Маркъм има връзка с принц Хенри, син на крал Джордж V. Според слуховете тя дори е тичала боса по коридорите на Бъкингамския дворец. Берил се омъжва три пъти. Първият й брак е кратък и неспокоен, но вторият е с богатия коневъд Мансфийлд Маркъм, от когото й остава фамилията и синът й Джървейс. Но и този брак се разпада, защото свободата винаги се оказва по-важна за нея от спокойния семеен живот.
През 1942 г. Берил публикува мемоарите си West with the Night. Книгата е различна от типичните приключенски истории, в нея няма героично перчене или евтин драматизъм, а стилът е поетичен, тих и удивително красив. Маркъм описва бурите над пустинята, самотата в пилотската кабина и нощното небе над Африка и читателят има усещането, че лети заедно с нея. Точно това поразява Хемингуей. „Тя може да обърка всички нас, които се смятаме за писатели“, признава той в писмото си. И въпреки това книгата потъва в забрава. Докато романите на Хемингуей са хит, Берил Маркъм живее в Кения, тренира коне и постепенно изпада в бедност. Но всичко се променя случайно, когато през 1982 г. калифорнийският ресторантьор, бивш моряк и литературен ентусиаст Джордж Гутекунст попада на сборник с писма на Хемингуей. Там прочита знаменитото признание за Берил Маркъм. „Чел ли си книгата на Берил Маркъм West with the Night („На запад с нощта“)? Тя е писала толкова добре и чудесно добре, че напълно се засрамих от себе си като писател. Чувствах се просто дърводелец с думи, който взима каквото му се поднесе по време на работа, заковава го заедно и понякога прави прилична кочина за свине. Но това момиче, което доколкото ми е известно, е много неприятно и дори бихме могли да кажем, че е първокласна кучка, може да обърка всички нас, които се смятаме за писатели… това наистина е дяволски прекрасна книга“, пише авторът на „Старецът и морето“.
Любопитството на Гутекунст го кара да потърси книгата и когато я прочита, е толкова впечатлен, че убеждава издателството North Point Press да я преиздаде. West with the Night внезапно се превръща в бестселър. Критиците започват да я нареждат сред най-добрите мемоари на XX век, а литературният свят открива изгубено съкровище.
По това време Маркъм вече е възрастна жена, живееща скромно край хиподрума в Найроби. Успехът на преиздадената книга й носи финансова сигурност в последните години от живота. Умира преди 40 години – на 3 август 1986 г., но легендата й продължава да расте, защото тя не е просто авиаторка или писателка. Тя е символ на време, в което светът все още има неизследвани хоризонти, а рискът е част от ежедневието. Жена, която не се вписва в никакви рамки, не признава правила и превръща живота си в приключение.