Любчо Нешков е сред най-известните журналисти, собственик на агенция БГНЕС. Роден е в Скопие, а по време на Титовия режим баща му е арестуван за защита на българската позиция и прекарва 12 години в лагери и затвори.
Любчо Нешков завършва история и журналистика в СУ „Св. Свети Климент Охридски“. Работил е във вестник „Стандарт“, а по-късно в Българската национална телевизия. Автор е на поредица репортажи за кризата в Косово.
– Господин Нешков, вашата агенция БГНЕС е част от международно разследване и скоро ще бъде показан филм, в който са замесени и политици. Каква е целта на разследването?
– Досега това е най-мащабното разследване, в което участват БГНЕС и няколко други медии. Работим с колеги от Унгария, има журналисти от Швейцария, от други страни в Западна Европа. Всички те са от абсолютно независими медии, които не са подвластни на корпоративна, политическа, идеологическа или някаква друга зависимост. Разследването продължи няколко месеца. Филмът е около час и 20 минути, озвучен е на няколко езика и ще бъде излъчен по всички възможни платформи.
– За какво става въпрос?
– За китайското влияние в Югоизточна Европа, което започва от Будапеща. Първоначалната точка на разследването е именно там. В унгарската столица сме записали депутати, политици, анализатори, журналисти. Говори и кмет на Будапеща, който е закрил китайския университет там. Това са все фигури, които застават с имената си и са преки участници в процесите по един или друг начин.
През последните десетина години в българското общество се създаде един имидж на Виктор Орбан, представян като човек, който защитава автентичните национални интереси, борец срещу чуждо влияние и срещу европейските бюрократи.
Неотдавна обаче българското общество остана учудено от поведението на унгарските депутати в Европейския парламент, които на практика защитиха просръбската позиция по отношение на доклада за напредъка на Македония към ЕС, изготвен от Томас Вайц в началото на юли тази година.
В това разследване освен десетките милиарди, които се наливат от Китай в най-различни проекти, включително в заводи, автомобили, комуникационния пазар, за първи път хората ще видят пристанището на Дунав в Будапеща, което е превърнато в крепост. Зрителите ще бъдат втрещени, когато научат за какъв мащабен китайски хъб става дума. Ужасяващото китайското влияние не е само в Будапеща. Знаете ли, че е подписан договор между китайското и унгарското правителство, позволяващи на китайски полицаи официално да се „грижат“ за техни туристи, посещаващи Унгария. На практика обаче – и това е заснето от разследването – тези полицаи преследват всеки човек, който мисли различно и изразява различна позиция от тази на официалните власти в Китай.
– Има ли риск за нас?
– Има рисков момент. Унгария, както и ние, е в Шенген и всеки китайски полицай от Будапеща съвсем спокойно може да се появи и в София. И не дай си боже ваш съсед, приятел или познат да е опозиционен китайски дисидент, то тогава той лесно може да пострада. Това е една от тенденциите, които разследването показва.
Показва също брутални и тежко корумпирани проекти, които са изцяло в полза на Китай. Представете си строеж на жп линия с релси, произведени в Китай и с изпълнители китайци. Разследването доказва, че договорите са така направени, че страни като Унгария се задължават, твърди се, за срок от 700 години, да имат някаква възвръщаемост. В Сърбия нещата са двойно по-драматични. Знаете, че режимът на Вучич сериозно започна да се разклаща след падането на козирката на гарата в Нови Сад, която е построена и ремонтирана от китайска компания. Договорът с нея към днешна дата е секретен.
Недалеч от българската граница има мини, които са под контрола на Китай, и те доказано замърсяват околната среда. Самите сърби не знаят какво се копае там, какво се добива. Всичко това се прави от китайски компании, с китайски кредити, а поколения сърби ще плащат. Това нещо продължава към Република Северна Македония. Говори се, че бившият диктатор Никола Груевски е избягал и намерил убежище при своя покровител Виктор Орбан. С него те от десетина години чертаят разни инфраструктурни проекти, говорят за канали между Дунав и Вардар и всичко с участието на китайци. В момента и само за година, откакто Мицкоски пое управлението, Македония взе от Унгария 1 милиард юана. Унгарските ни колеги, които участват в разследването, доказват, че това са кредити, които Унгария получава от Bank of China и които уж пренасочват за финансиране. Истината е, че става въпрос за китайско влияние.
Голямата изненада за зрителите ще бъде, че крайната точка на новия път на коприната, който тръгва от Будапеща, минава през Нови Сад, Белград, Скопие, Солун стига до Пирея – второто по големина пристанище в Европейския съюз. И то е собственост на държавната китайска компания „Коско“.
– По какъв начин е засегната България?
– Всички тези проекти, за които ви разказвам, са дълбоко антиевропейски и изцяло под азиатско влияние. България е засегната, защото режимът в Унгария и по-специално тези в Сърбия и Македония правят всичко възможно за блокирането на Коридор №8. Този коридор трябва да свърже Варна, Бургас, Пловдив, София, Скопие, пристанището Драч в Албания и след това Бари в Италия. Този коридор не е просто една магистрала, а част от така наречения Коридор за мобилна сигурност на НАТО. Да не забравяме, че само на няколкостотин километра от нашата граница се води война. Никой не знае какви ще бъдат последствията и какво ще се случва в Черно море. Ситуацията в Черноморския регион е много тревожна от военна гледна точка.
– Какви са на този етап отношенията България-Северна Македония след доклада за напредъка на РСМ? Има някакво затишие, да не е като пред буря?
– От едната страна е София, която за последните 30 години не е правила стратегически грешки в тези отношения. Без България македонската държава нито щеше да бъде призната, нито да просъществува. В началото на нейната независимост тя попадна на 3-годишна гръцка блокада. Ако не беше България, тя нямаше да оцелее. Тогава в Скопие не само липсваха горива, а нямаше мляко за децата. Заедно с това вървеше и югоембаргото и плячкосването на Македония от сръбския диктатор Милошевич. Отново България беше тази държава, която помогна. Да не говорим за разграничаването ни от режима на Груевски. България отвори пътя за членството на Македония в НАТО. В един момент властите в Скопие сметнаха, че може отново да бъдат придатък на чужд проект, да не изпълняват договора. И сега сме в ситуация, в която Македония трябва да изпълни европейските изисквания за започване на преговори за членство в ЕС. Една от грешките, включително и на нас, журналистите, е, че не представяме Мицкоски, Груевски, Муцунски като хора, които обслужват чужди интереси и унищожават собствената си независимост и бъдеще. Отношенията между обикновените хора в България и Македония са съвсем други и много нормални.
– Как ще коментирате срещите на Тръмп с Путин, със Зеленски, с евролидерите? Как ще се развият нещата, виждате ли края на конфликта в Украйна?
– Когато анализираме подобни глобални събития, трябва да сложим всички карти на масата. Случващото се в Украйна е продължение на онези събития от 2008–2009 година, които започнаха в Абхазия. Да не забравяме, това е гърбът на България – Черно море. Ескалираха с Крим през 2014 година. Аз ги разглеждам от европейски аспект и смятам, че Украйна е първата жертва на имперско поведение на изток. Това не е обикновен двустранен конфликт. Питате какво ще се случи. Надявам се да има справедлив мир за Украйна, гаранции за нейната сигурност, включително военни, както и международно присъствие.
На срещата на евролидерите с Тръмп ми направи впечатление присъствието на финландския президент. Само допреди година-две Финландия не беше член на НАТО, а в момента е на масата, на която се решава най-големият световен конфликт. Това е ясен сигнал, че става въпрос за държава, която е много сериозно загрижена за своето бъдеще и сигурност. Живеем в изключително опасно и тревожно време и дано войната приключи по справедлив начин, защото другото ще доведе до нови конфликти.
Петя БАХАРОВА