Любчо Нешков е журналист и собственик на агенция БГНЕС. Роден е в Скопие. По време на Титовия режим баща му е арестуван и прекарва 12 години в затвори и лагери за отстояване на българщината. Нешков завършва история и журналистика в СУ „Свети Климент Охридски“. Работил е във вестник „Стандарт“, а по-късно в Българската национална телевизия. Автор е на поредица репортажи за кризата в Косово.
-Господин Нешков, след трагедията в Кочани и след първоначалния шок на хората там веднага се заговори за корупция. Какъв е вашият коментар?
-Тук не става въпрос за обикновена корупция или за такава, за която говорим у нас и по света. Това е прогнила система, която функционира в продължение на десетилетия и задълбава унищожаването на собствената си държава и народ. Трагедията в дискотеката „Пулс“ в Кочани не е изолиран случай, не е пропуск на данъчните, пожарната, Агенцията по труда, полицията кмета или на не знам си още колко от 18-те институции, които трябва да разрешат съществуването на подобно заведение. Само ще припомня, че български граждани също са били жертва на тази прогнила система. Да не забравяме кораба „Илинден“. Да не забравяме, че тази държава погуби собствения си президент Борис Трайковски с падналия самолет в Босна и Херцеговина. Да не забравяме изгорелите в автобуса на магистрала „Струма“, изгорелите в ковид болницата в Тетово. Има и други инциденти в дискотеки със загинали непълнолетни деца. Изброявам всичко това, за може читателят да разбере, че в Македония съществува система, която не се е променяла от близо 110 години. Тя функционира само на още едно място в европейския континент и това е Сърбия. Тази система позволява на политическия, държавния и олигархичния елит да злоупотребява, да безчинства и издевателства над собствения си народ. Но и да изпълнява държавната идеология – в случай на омраза и конфронтация със съседите, каквато е официалната политика, наложена от Белград. Много е погрешно, липса е на национални рецептори и на елементарни познания от страна на хората, които в България сравняват протестите тук с тези в Белград, Скопие и т.н. Сравняват ги с протестите у нас от 2020 година, но оттогава до днес ние сме имали вече не ги броя колко избори. При съседите виждаме режим, който упорства и дори използва звукови оръдия срещу стотици хиляди протестиращи.
-Смятате ли, че протестите в Северна Македония след трагедията в Кочани ще ескалират, подобно на тези в Сърбия?
-Трудно е да се прогнозира, защото пряката причина за протестите е по-различна. В Македония става въпрос за хора, които са изпратени на гарантирана смърт. Към днешна дата не мога да преценя дали протестите ще ескалират, защото местните духовници призоваха те временно да спрат, докато погребат загиналите при пожара деца. Хората погребват бъдещето си. Разберете, в един град като Кочани от около 15–20 хиляди души, при 1500 засегнати от трагедията, няма семейство, което да не е пострадало.
Трудно е да се прецени докъде ще стигне бунтът, но със сигурност ще има трайни последствия за политическия елит в Северна Македония. Сигурно сте видели в репортажите оттам надписа: „Не искаме политици на погребенията“. Подобна проява подсказва, че отдолу кипи нещо много дълбоко и вулканично.
-България прие за лечение един от най-тежките случаи, а вие коментирахте, че Северна Македония е унищожила докторската си гилдия. Какво ви провокира за това изказване?
-Три неща. Първото е, че през 2016 година беше закрита единствената Клиника по изгаряния в Скопие, те нямат друга в цялата страна. Това се случи по времето на режима на Никола Груевски. Сегашният му наследник и инструмент в партията и управлението Християн Мицокски не може да прехвърли вината на предишните управляващи. Всички са виновни.
Унищожаването на докторската гилдия започна веднага след налагането на Титовата диктатура в Македония. Тя посегна на интелигенцията, като основна част от нея бяха световноизвестни лекари. Ще спомена само няколко – д-р Асен Татарчев, д-р Тренчев, д-р Иванов, д-р Терзиев. Техните умения и постижения в медицината може да срещнете в Масачузетс, Делхи, Москва, Загреб, дори и в Латинска Америка. Тези хора не само, че не ги изучават, но те са забранени, забравени, изтрити от паметта на Македония. Как искате хора с кирки и неграмотни да създават медицина.
Вторият ми аргумент е, че не може 6 часа след трагедията Македония да започне да търси помощ. При такива травми първите часове са ключови. Тук не говорим за младеж, който се е ударил в плочка или му е паднала бутилка върху крака. Става въпрос за изключително тежки наранявания на десетки.
И трето. Няма специалисти в България от най-различни медицински области, с които не съм се свързал, за да помагам на хората от Македония. Здравеопазването в страната е ужасяващо, а хората оттам търсят спасение у нас за елементарни неща.
-Възможно ли е след трагедията и помощта на България в Република Северна Македония да смекчат тона на омразата, какъвто наблюдаваме през последните години? Мразят ли ни обикновените македонци?
-Ако обикновените хора ни мразеха, нямаше да говорят пред българските журналисти, които отидоха в Кочани и предаваха на живо. Да споделиш болката си е нещо много дълбоко. Да го кажеш на непознат репортер от България означава, че го чувстваш близък. Виждате колко обикновени македонци споделиха пред българските камери не само мъката си, но и възмущението и бунта си срещу режима.
Пропагандата е инструментът, който пази властта на политическата върхушка в Македония. Не трябва да си правим илюзиите, че тези хора ще се променят. Просто в момента са в ъгъла. Вижте македонския външен министър Тимчо Муцунски, който преди тази трагедия говореше как щял да подреди нещата в София и да ни сложи на мястото ни. Сега дойде в София и да сте му чули гласа, той беше почти невидим.
-Очаквате ли след нашата помощ Скопие да смекчи тона?
-Надявам се тази трагедия да го промени. Кочани никога няма да бъде същият. Оттук нататък градът ще има друго лице. И ако това не е камбана, която да им подскаже, че убиват собствения си народ, то вече говори за личностна диагноза.
-Как ще коментирате ситуацията в Сърбия. Протестите там не спират след онова трагично срутване на козирката в Нови Сад? Какво ще се случи според вас?
-Това е началото на края на режима на Александър Вучич. В никакъв случай обаче не трябва да си правим илюзиите, че когато и ако този режим приключи, нещата в Сърбия изведнъж ще се променят. Там също става въпрос за едно изключително болно, манипулирано, изпълнено с много омраза общество. Тази държава над 120 години не знае какво е многопартийна система. Тя не знае какво е свобода, какво означава върховенство на закона, какво са свободни медии. Тя не знае, че е нещо нормално и логично да поддържа добри отношения с България, да не възпитава децата си в омраза и да не твърди, че ние сме зверове. Та те казват, че Враца е сръбски град, а българите се отопляват с труповете от гробовете на сръбските жертви у нас. Тоест ние започваме да следим един процес, който е много дълбок, но няма да доведе до бърза промяна в начина на мислене и поведение на сръбските политици. Съмнявам се, че скоро ще спрат. Вижте Вучич, който с всяко свое изявление предизвиква още повече и повече възмущение. Знаете какво направи преди броени дни, като вкара 50 души в реанимацията, за да говори пред тях с интубиран човек. Разбирам пиар и популизъм, но има нещо сбъркано в централния мозък на този човек.
-Докъде може да стигне подобно поведение на политик?
-До самоизбиване. Та той нареди използването на звуково оръдие срещу протестиращите. Вучич и вътрешният министър Дачич първо твърдяха, че в Сърбия нямат такова оръдие, после казаха, че е на склад, а след това, че не било използвано. По телевизията излязоха да говорят, че на протеста са излезли много малко хора, а той беше определен от световните медии като исторически най-многобройния досега в Сърбия. Включително и от тези, които симпатизират на Вучич, като не забравяме, че тази симпатия е добре подплатена. Преди около месец агенция БГНЕС разкри с документи, че само в САЩ през последната година той е дал около 8 милиона долара за лобизъм.
Ще се върна на протеста. Вучич излезе по телевизията и каза, че студентите били инструктирани от чужди агенти да се моткат напред-назад и да внушават, че са много. Какво ви говори това, та тези хора нямат предел в готовността си да унищожават собствения си народ.
-Европа трябва ли да се намеси в Сърбия?
-Не само Европа. България има дълг към партньорите ни в ЕС да обясни какво се случва в този регион. Това не е просто управление на двама-трима неуравновесени политици. Съществуването на този режим отчасти е заради чадъра на определени европейски държави, които имат бизнес интерес в Сърбия. Ние трябва да предотвратим това, защото тази държава винаги е била в кръв – като започнем от кралска Югославия, минем през Титовата диктатура и стигнем до Милошевич. Сърбия е готова да посегне и на съседните държави, знаете чий сателит е Вучич. Ненапразно той е горд, че разговаря с Путин, от когото се възхищава и счита за най-гениалния политик на съвремието.
Петя Бахарова
