Любен Дилов е сценарист, писател, журналист, медиен предприемач, политик и народен представител от листата на ГЕРБ-СДС. Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е сред създателите и идеолозите на станалите любими на няколко поколения българи телевизионни предавания – „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Работил е в различни вестници, а в момента е издател на списание l`Europeo в България. Син е на известния писател фантаст Любен Дилов. Има три деца.
Петя БАХАРОВА
– Господин Дилов, в края на годината се правят обобщения и се набелязват бъдещи творчески планове. Как ще опишете политическата 2023 година и как сте настроен за следващата 2024?
– С една дума: необикновена. Наистина, политиците имат нужда постоянно да подчертават собствената си значимост, обявявайки едно или друго събитие за „исторически“, но начинът, по който беше създадено правителството е необикновен и доста нехарактерен като степен на интелигентност за новата българска политическа история
– Годината си отива със свален автомат. Каква символика виждате в това?
– По принцип беше дразнещо да имаме автомат „Шпагин“ на височината на кръста на храма „Св. Александър Невски“. Но мисля, че малко прибързваме и не обмислихме добре всички възможности, които паметниците на комунизма предлагаха. Какво пречеше, вместо да го разрушаваме, да сложим едно шадраванче пред МОЧА, да попроменим фигурите и да ударим Брюксел в земята с цял ансамбъл от пишкащи пораснали момченца и момиченца? А и едно време на пишкам се казваше „мочам“… Горе-долу по времето на Червената армия.
-Покрай демонтирането на Паметника на съветската армия работата на парламента беше блокирана, политически сили искат референдум. Как ще приключи цялата тази драма според вас?
– Да. По темата някои от народните представители са заплашени от обезводняване поради обилно слюноотделяне. Ако тези паметници бяха поставени с референдум, логично е да има и сега референдум. Но никой не е питал българите искат ли паметник на Червената армия. Аз не знам какво паметно тя е извършила на територията на България, освен онази дузина, които застреляха опитващия се да ги предупреди пазач на гарата в Бургас и се отровиха с метилов алкохол. Но техният героизъм е увековечен със специален паметник в града. Общо взето, в България има паметници на съветската армия горе-долу равни на числеността на самия Трети украински фронт, който окупира България през септември 1944
– Ако зависеше от вас, какво бихте сложил на мястото на паметника?
– И за Мавзолея, и за МОЧА „Движение Гергьовден“ имаше готови проекти, които предложи през 1999 г. на Общинския съвет. За жалост не бяха приети. Специално за паметника на Червената армия проектът е изработен от арх. Борислав Богданов и предвиждаше сваляне само на най-високата фигура, долу, пред монумента, а самият обелиск да се превърне в носеща колона на една голяма стъклена пирамида, затваряща пространството по контурите на плочника. Това ново пространство да се превърне в музей на модерното изкуство, където да се излагат постоянни и временни експозиции основно с пространствени обекти. Нещо като френската пирамида пред Лувъра, но пропорционална на пространството на Княжеската градина. По този начин нито се засягаше околната растителност, нито пък се местеше самия паметник. Просто неговото нагло присъствие се прибираш е там, където му е мястото – в музея.
– Как се чувствате като част от сглобката и има ли почва такова политическо единение у нас?
– Аз не се чувствам много част от нея, защото нашата парламентарна група не е излъчвала представители в изпълнителната власт, като изключим Мария Габриел. Но мисля, че това беше не просто интелигентно, но и наистина единствено възможно решение. В „Гергьовден“ имаме една притча. За овчаря, който си направил странен иконостас с три икони. На лявата било класическо изображение. Свети Георги пробожда змея. На дясната – необичайна икона – змеят е отхапал главата на Светиня му. В средата, обаче, изображението показвало змея впрегнат в рало и заедно със Свети Георги орат общата си нива. Поуката е, че от всяка ситуация има поне три изхода – два очевидни и един интелигентен.
– Как ще подредите по важност проблемите за решаване пред страната ни?
– Овладяване на инфлацията. Специални мерки за привличане на работна ръка от трети страни. В България наистина не достигат кадри в ред индустрии. Демографските тенденции, които леко започнаха да се обръщат също се нуждаят от специална държавна грижа и устойчиви реформи. И – не на последно място – реформите в образованието да продължат с темповете и посоките, заложени от последното правителство на ГЕРБ, а в сферата на културата – най-вече държавните отговорности – да се постигне сериозен и устойчив растеж на държавната грижа поне до 0,7–0,8% от БВП за следващите 2 години.
– А пред София? Как ще коментирате първите кметски стъпки на Васил Терзиев?
Никак. Има един митологичен герой от софийските дувари и графити – Песъка. „Песъка е ухо.“ Имам чувството, че избрахме Песъка. Разбира се, минал е само един месец, но главното усещане е за липсата на достатъчно личен авторитет, който да усмири групите и да ги накара да потърсят общо решение. Ще припомня, че когато Борисов стана кмет, довършвайки мандата на Софиянски, той нямаше нито един общински съветник. Тогава Ради Тошев и останалите съветници на „Гергьовден“ му помагаха в комуникацията с групите, за да може общината да работи нормално, но неговия личен авторитет бе главното условие нещата да се случат. Аз съм оптимист, надявам се, че все пак някакъв модус вивенди ще се намери за този общински съвет.
– Харесва ли ви коледната украса на столицата? Мнозина критикуват бъчвите пред катедралата „Св. Александър Невски“. Как ще ги коментирате вие?
– Новата управа на града направи ред грешни стъпки и се увъртя в безсмислени и спорни решения. Изобщо, всеки който си въобрази, че светът започва от него, рискува да създаде ентропия, подобна на тази от преди Сътворението. Те трябваше плавно да сменят досегашните практики на общината, след като толкова искат, но до Нова година да не пипат нищо, за да не попаднат в ситуацията, в която попаднаха. Не постъпиха умно.
– Кога виждате страната ни в Шенген и еврозоната, имайки предвид последните условия, които Австрия ни постави?
– Тази ситуация почти не зависи от нашите вътрешни усилия. Очевидно е, че нашето членство е залог на вътрешни политически проблеми в Австрия и Нидерландия. Отделно доказаната конкурентоспособност на нашите транспортни фирми е трън в очите на ред европейски превозвачи, които имаха интерес от това положение. Смятам, че до средата на 2024 тази тема вече ще история и за нас, и за Румъния.
– Вие сте човек на духа и в този смисъл как ще коментирате поредните плачевни резултати в образованието, които показа изследването на ПИЗА?
– Да не бързаме да плачем по тази тема, викам. Процентното съотношение на грамотно спрямо функционално неграмотно население в България не е по-различно или по-лошо от средното за света. Но има смисъл да се инвестира в образование , защото следващото голямо световно разделение ще е на държави, ползващи интелигентни решения, включително Изкуствен интелект, и на технологични и образователни гета. Не трябва да допуснем по-нататъшно декласиране в това отношение.
– В кои години назад в кой парламент бихте искал да сте депутат, с кои политически фигури бихте водили спорове?
– Ооо, много бих искал да поспоря с първите социалисти – Георги Кирков, например. В 40-ото народно събрание имахме не лоши диалози с представители на НДСВ, но там имаше много класни оратори, като Стенли Илчев например. Всяко събрание е интересно и това, което държа да подчертая – българските парламенти са с рядко висока норма на реално народно представителство. При този броят на избирателите и при тази избирателна система, наистина народът е максимално представен с цялото си ментално и политическо разнообразие. Това се получава като изборен резултат.
– Излезе вашата книга „Български антинародни приказки“. Защо антинародни?
– Защото сме израснали с народните приказки, а този сборник е с авторски и обработени текстове от съвременния български фолклор, направо от улицата и в много голяма степен е наистина „народен“. Освен това той включва крайно политически некоректни текстове, както и такива, писани специално за формата „Пощенска кутия за приказки“, който наистина е едно много шарено място на свободното слово. Книгата се радва на доста добър пример, въпреки че е изключително непрепоръчителен за подрастващи и за членове на неправителствени организации като Me Too или Китове-хомосексуалисти за забрана на противопехотните мини.
– Каква надежда ви крепи, г-н Дилов?
– С всеки изминал ден се убеждавам, че тази година ще е по-добра от идващата, но иначе съм светъл песимист и наистина вярвам, че в публичните си дела ще намерим начин да сме малко по-обединени, малко по-съгласни за това, което наистина е важно. Да наблягаме малко повече на образованието на децата си. Нека си представим, че ги изпращаме на дълъг път в опасна местност с трудни климатични условия. Трябва да ги подготвим максимално: да са в час с всичко най-ново във високите технологии, да владеят свободно езици, за да са конкурентни на всеки пазар и – най-вече – да спортуват и да са здрави, защото здравеопазването ще става все по-скъпо. И разбира се, да ги научим да обичат този неповторим и шантав български характер, този бацилус булгарикум, който помага да се скваси световното кисело мляко!
