Кристина ПАТРАШКОВА
Един от най-колоритните политици, писател, сценарист и журналист Любен Дилов издъхна в болница „Лозенец“ след прекарани два тежки инфаркта, последвани от инсулт. През април той получава масивен инфаркт, докато се разхожда по улиците на Рим. Откаран е по спешност в болница, а лекарите правят всичко възможно, за да стабилизират състоянието му. Сърдечният удар се оказва тежък, а спешните медици успяват да поставят само един стент. Дилов прекарва известно време в болничното заведение на Апенините, след което е транспортиран у нас и постъпва в болница „Лозенец“ в изключително тежко състояние. Междувременно получава втори инфаркт, а след това и инсулт. Лекарите полагат всички възможни грижи и прилагат най-модерните терапии, но се оказват безсилни.
През цялото време той е интубиран и под упойка, за да понесе всички интервенции. Налага се постоянно да му се прелива кръв. Оказва се, че инсултът е нанесъл тежки поражения и дясната му страна е напълно парализирана.
Докато се лекува в болницата, у нас е открито поредното Народно събрание, но Дилов не може да се закълне. Въпреки това от ГЕРБ решават да пазят мястото му и да помагат за тежкото лечение, въпреки че остават с човек по-малко в групата.
С Любен Дилов, с когото се познаваме от деца, разговарях за последно в началото на годината. Видимо нищо не издаваше, че най-лошото предстои. Отново разказваше забавни истории, върна лентата на спомените към детството, разказа забавни случки за баща си Любен Дилов – световноизвестен писател фантаст.
Любо притежаваше вътрешната свобода на истинския интелектуалец, беше прочел вагони с книги, можеше да говори увлекателно и интересно както за Кант, така и за порното като попкултурен феномен. Умееше да се дистанцира интелектуално от всяка история, да открива в нея подтекст. Говореше не само с чувство за хумор, но и с метафори и образност, които бяха завладяващи. Шегуваше се с говорния си дефект и сам разказваше вицове за себе си.
Имаше своите бягства – ходеше на далечни екзотични места, за да се гмурка, и живееше като истински хедонист.
Дилов бе истинският интелектуалец в Народното събрание, човек, постигнал вътрешната свобода, изключително ценен за културата и за всички нас.
На обяд с Любен Дилов-син: Бях зает да правя грешки и нямах време да виждам чуждите
Винаги съм харесвал Слави Трифонов и не съм го предавал, но той не може да ми прости
Десислава КАМЕНОВА
Той е прочут остроумник и шегаджия. Уж случайно, но може би не съвсем, се срещаме точно на 1 април. И много се смеем – толкова забавни и прелюбопитни истории има за разказване. С Любен Дилов-син – наследник на големия писател фантаст Любен Дилов-баща, разговаряме в артклуба на списание L’Europeo, на което е бивш главен редактор и настоящ издател. За него то е огромна кауза и на това място се чувства като у дома си. Членовете на това общество се събират тук често – за най-различни изложби (точно в този момент на чорапи!), партита и дори за турнири по настолни игри. За тях бирата и виното са без пари, а твърдият алкохол – изключително бюджетен. Могат да си го позволят, защото – чука на дърво, изданието върви доста добре финансово. Хвали се, че офертите в интернет за цялото събрано течение от 77 броя стигат до 10 000 лв.
Понеже е ранен следобед, Любо си поръчва само малък „Бейлис“, не иска дори от бялото вино, което отварят за мен. Сервират френски макарони, приготвени от известната фотографка Невена Тилева – съпруга на журналиста Константин Тилев. Дилов обаче не ги вкусва, защото пости.
Както обикновено, е облечен артистично – в шантава риза с много шарени сгради, каквато е и подплатата на сакото му, под което носи елегантна жилетка. Разговорът ми с може би най-щурия и цветен журналист, автор на 13 книги, филмови сценарии и хитови телевизионни предавания продължава два часа. И макар да се самоиронизира, че фъфли, всичко му се разбира. Дори „Цецка Цачева“. Все пак е и политик…
Всичко започва от емблематичния за София „Горен Лозенец“ – квартал, наситен със селебрита, по думите на един от тях. Любо Дилов е роден там и негови съседи са големите Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и Георги Калоянчев, а и Дони, Милена Милотинова, Красимир Гергов и бъдещата главна редакторка на „Филтър“ Кристина Патрашкова, чиято майка му е учителка в детската градина.
„Това място е много особено, някога се е казвало Кору баглар (лозя в дъбрава, б.а.) и е било сметище, затова и не е много застроено – при фалшивата реституция не можаха да докажат, че са имали ниви там. И понеже боклукът е бил основно органичен, виреят всякакви дървета и храсти. Когато родителите ми са се заселили там през 1963 г. в малък блок насред нещо като джунгла, единственият им приятел с кола, който ги докарал с багажа – Серафим Северняк, се огледал и казал на майка ми:
„Милке, тука с лайняно въже да ме вържат, ще го прегриза и ще избягам“,
разказва през смях Дилов, който след дълги митарства се е върнал да живее пак в родния си дом – на ул. „Люботрън“ (как добре му подхожда, б.а.).
Хлапетата в махалата по негово време са доста „разпищолени“, а и особена смес – между наследниците на старите лозенчани и недосегаемите от червената аристокрация – има си блок на милицията, на армията, Добри Джуров живее там. „Тази смес беше взривоопасна и роди много специфична улична престъпност, а милиционерите никога не бяха сигурни чие дете шамарят. Веднъж бяха спипали едно момче, което се оказа син на някакъв голям генерал, и той беше попилял районното, затова после ужасно внимаваха. Аз бях чест гост на Детска педагогическа стая, но така и не ме регистрираха, не знаеха дали баща ми не е някой началник“, разказва ми още Дилов.
Какво пък толкова нередно е правил юношата Любчо, роден в културното семейство на писател и учителка по български език и литература? „Всякакви безобразия – от безобидни детски хулиганщини до по-сериозни, които днес могат да бъдат определени като ОПГ (организирана престъпна група) – лъжехме по-малките, че им продаваме порнографски снимки, а им давахме изрязани от „Бурда“ снимки от раздела с бельо“, признава си с усмивка порасналият Любо.
Този бизнес така се разраства, че успява да събере огромната сума от 500 долара. И трябва да скрие това съкровище. Както в повечето домове на интелектуалци, имат 38 тома от Болшая съветска енциклопедия и младият разбойник пъха банкнотите в един от тях. Обаче забравя в кой. И започва едно търсене…
„Баща ми ме гледаше ехидно и ме питаше за какво ровя. В един момент бях убеден, че той ги е намерил и прибрал, и ми гледа сеира. До смъртта си така и не ми призна, макар че му казах за парите“, спомня си с мило чувство Дилов-син.
Казва, че родителите му са били твърде либерални. Питам го освен всичко, което му е предал баща му като знание и мъдрост, учил ли се е от неговите грешки. „Не бих казал, бях толкова зает да правя мои, че нямах време да се оглеждам в чуждите.
Като всяко момче, което расте в такава среда, се изграждах в конфликт с баща си
и го предизвиквах с какви ли не дивотии. В десети клас например станах доброволец санитар в Ракова болница, за да видя как се умира – беше потресаващо. После
се направих на идиот на наборната комисия за казармата и излъгах, че съм съботянин и не мога да нося оръжие. Заради което ме пратиха в пехотата на гара Пирин – Кресна, едно от най-мрачните места. На всичкото отгоре случих на задържан набор – уволниха ни и ни върнаха за още три месеца, защото имаше голямо учение на НАТО и трябваше да поддържаме мобилизационна готовност.“
Дилов обаче не съжалява за тежката казарма. Въпреки приказката, че там „можеш да станеш мъж или каквото друго си избереш“, тя е пренаредила приоритетите му, научила го е да работи в екип и го е вкарала в час след „разсипания живот“, който е водел.
Става студент, след като се уволнява. Преди това не го приемат, защото на изпитите пак проявява вироглавост. По български изкарва много висока оценка, но по история – „гръмка двойка“. Защото решава, че на 12 страници ще опише, че Златният век на цар Симеон не е толкова златен. Чел е, че 300 000 българи са разорени и принудени да емигрират във Византия и докато няма кой да оре и жъне, както казва Славейков – великият владетел води своите „сватбарски войни“.
При втория опит Дилов спира с експериментите и го приемат журналистика – това кандидатства и първия път, не иска друго. Студентските му години, макар и преди 1989 г., са буйни, със свободен и интелектуален дух – срещу известно послушание народната власт ги оставя да правят каквото си искат. Тогава е и първият му опит в журналистиката – във в. „Софийски университет“. Като студент работи и в АБВ при Филип Панайотов, и в „Поглед“ на Евгений Станчев – все еталони, от които научава много.
Тогава се среща и с жената на живота си. Елина е един курс преди него и вече работи в радиото.
Женят се, когато Любо е едва на 21 г.
„Защо толкова рано?!“, питам. „Ами баща ми изрази опасения, че сестра ми е женена за науката (доц. Маргарита Дилова е психолог и блестящ преводач на Фройд, Кант и др., б.а.) и не е ясно дали ще има наследници, а ние сме от стар шопски род, строил манастира „Седемте престола“, и той трябва да бъде продължен. И аз му казах: „Нямаш проблеми!“. Не съжалява за ранния си брак, защото е преживял чудесни 20 години с Елина, с която имат прекрасно семейство с три деца. „После то се изчерпа, както всичко друго в този живот“, философски заключава Дилов. Сега с бившата му съпруга са добри приятели и горди родители на първородния си син Иван и близнаците Милкана и Павлин. Иван вече е на 37 години – юрист в голяма нотариална кантора. Мила, както я нарича баща й, работи в рекламна компания, а Павлин „снове между София и Лондон, постоянно учи и работи нещо свързано с компютри“. Близнаците, които са 34-годишни, още нямат свои деца, но Иван вече е дарил баща си с най-голямата радост – две внучета. 4-годишната Адриана е „страшна сладурана и изключително зверче“, а Любен Дилов-трети, който още няма годинка, е „много смешен и сладък“. Дядо Любо много ги обича и няма търпение да поотраснат, за да ги взема със себе си, когато пътува.
След Елина Любо има „много връзки“ и може да се похвали, че е в прекрасни отношения с всичките си жени. Сега няма постоянна връзка. „Особено докато бях главен редактор на „Плейбой“, бях длъжен да съм необвързан, беше ми в длъжностната характеристика. И непрежалимият Христо Сираков много държеше да не развалям имиджа на Хю Хефнър“, казва през смях Дилов. Сериозно обаче приема този период за много интересен професионален експеримент. И пак припомня най-любопитната история – корицата на първия брой трябвало да е с Лили Иванова, но американските издатели не разрешили заради възрастта й. Тогавашният издател Мартин Захариев безуспешно се опитвал да ги убеди, че тя е като Доли Партън, изглежда страхотно и това ще е голям удар. Затова фотосесията, която вече била заснета от Васил Къркеланов, излязла само вътре. И спешно на корицата изгряла звездата на Юлияна Кънчева, която точно се била снимала във филма на Дилов и Нидал Алгафари La donna e mobile. Заради ковид компанията майка, купена от индийци, спира хартиените издания на „Плейбой“. Сега Дилов проверява възможно ли е списанието пак да тръгне, но заради скока на цените е малко вероятно.
За Карамански, Слави (Бинев и Трифонов) и Бойко
Покрай тренировките по гребане още в младите си години Дилов се сближава с най-харизматичния бандит – Иво Карамански. И не се притеснява от това, дори обмисля да опише историята му.
„През 1993 г. съм виждал у Иво 1 милион марки в куфар на масата. Каза ми: „Вземи си, ако ти трябват“. Не си взех, бях научил, че безплатен обяд няма. Непрекъснато ме изкушаваха да стана част от тях, бях им ценен – украшение, което може да ги разсмива и да държи дълга реч в полицията, която да ги отърве. Но аз бях защитен, защото не бях част от нещата, които правеха, имах си моя територия. А и заради гмуркането не съм податлив на никакви наркотици, не можеха да ме закачат със скъп кокаин“, спомня си Дилов.
Казва, че много малко хора знаят как няколко години Карамански издържал цирка – хранел животните и плащал заплатите на артистите, които мизерствали – по 50–60 000 лева месечно. „Беше природно интелигентен, знаеше езици, имаше невероятни познанства в чужбина“. Режисьорът на известно руско предаване дошъл в България и искал да го снима, след като чеченският президент Джухар Дудаев му разказал за него.
„Тогава страхотно се напихме с руснака и потрошихме „Биад“, после Слави Бинев цял месец не ми говори, защото беше забранил да пускат там мутри, дори босът на ВИС Георги Илиев не можеше да влиза, но заради мен допуснаха Карамански“, откровеничи още Дилов.
С бизнесмена, спортист и политик Слави Бинев също имат дългогодишна дружба. „Слави беше точно обратното на мутра, напротив, създаде антимутренска организация – „Дескрим“, би се с тях.“ Двамата са съдружници в голям консорциум, който държи едни от най-известните заведения в София – „Биад“, „Дали“, „Библиотека“, „Камелот“, общо около 300. „Аз бях малък, но важен съдружник. По онова време бяхме нощните царе, изкарвахме толкова пари, че не знаехме за какво да ги харчим. Докато Слави реши да става архонт и разпродаде всичко.“
За Дилов обаче това не е проблем, емблематичните предавания „Ку-ку“ и „Каналето“, на които е основен двигател, вече са в разгара си. В тях животът го среща и с другия Слави – Трифонов. „Доведе го Владо Въргала, беше изумителен –
с прическа на ранния Стоичков – онази ужасяваща рядка плитчица,
и тяло на късния Ганди – изключително слаб. Първото ми впечатление беше, че е много смешен човек. Но той се оказа и с много хубаво чувство за хумор, сърцат, сам измисляше скечове. Готин е, винаги съм го харесвал“, казва Дилов.
Разделя ги обаче политиката. Трифонов настоява, че няма как да се прави шоу заедно с партия. „Каза ми: „Разпускай „Гергьовден!“. Ама как ще го разпусна, току-що 160 000 души бяха гласували за нас на изборите, вкарахме 7 души в общинския съвет. А сега той е в същото положение, историята е страхотно иронична. Но аз не му се сърдя, затова и не сме се карали изобщо. Дори за пари, ние имахме само инструменти за 1 млн. долара, какво – да си взема 5 китари и 6 барабана? Казах му да се разплати, когато може. Той понесе всичко доста по-тежко от мен, още не ми е простил, мисли, че съм го предал. Аз не смятам, че е така, поне не съзнателно, просто съдружието ни се изчерпи като предизвикателство за мен. Не мисля, че „Шоуто на Слави“ постигна кой знае какво, след като си тръгнах“, изглежда искрен бившият кукувец.
Сега отношенията им с лидера на „Има такъв народ“ са „хладни, неутрални“. Преди няколко месеца си размениха реплики, когато Дилов отказа да влезе в комисията по култура, защото не може да си представи да каже на Тошко Йорданов „уважаеми господин председателю“. Не казва, че Тошко е добър или лош, но смята, че за тази позиция се изисква друго образование и опит.
„Тогава Слави нещо ми изръмжа, но няма никакво право да ми държи сметка, защото вече ми я държа веднъж. А за партията му не съм и очаквал друго, той не е роден за политик. Политиката е компромис, Слави не може да прави компромиси, толкова голямо его има. Когато бяха първи приятели с Бойко Борисов, държаха си ръцете и ходеха на кино, им казах: „111 хиляди кв. км са малко за двама като вас“. Слави мислеше, че ревнувам“, казва бившият му съдружник. И задочно му припомня как преди време беше казал, че ако трябва, ще си татуира „Никога коалиция с БСП“. „Любезно не го питам на кое място, което не виждам, си го е татуирал.“
Интересувам се как от такъв критик на Борисов сега е депутат от ГЕРБ-СДС. Отговаря ми, че винаги ги е критикувал за грешките като ерата „Цветанов“, но ГЕРБ са се оказали единствената партия с последователна дясноцентристка политика. „Градската десница напълно изпълни смисъла на израза „тези сини сливи са червени, защото са зелени“, те са абсолютно далеч от идеологическата си заявка – занимават се с екология и някакви техни представи за съдебна реформа, които дават все по-лоши плодове.“
Дилов отбелязва, че на Борисов не са му стигнали само три месеца и половина, за да стане най-дълго управлявалият държавник в България, Станко Тодоров остава първенец. И ме изненадва със сравнението: „Образът на Борисов напълно се припокрива с този на Стефан Стамболов. Един ден хората ще видят аналогията – и в политиката, особено външната – да балансира, кога успешно, кога не, и в поведението – нетърпението, безцеремонно отношение към противниците, управлението със здрава ръка на абсолютно всеки сектор в държавата. Дори и Стамболов започва със Закона за изтребление на разбойниците, а Борисов май го направи без нарочен закон. Има една разлика, че Борисов не пише стихове или поне аз не знам. Надявам се само краят му да не е същият…“.
Оставам с впечатлението, че Дилов не вярва, че пачките и златните кюлчета в чекмеджето на бившия премиер са истински.
„Има закон за съпоставимостта – ако един човек може да управлява 9 години такъв сложен организъм като държавата, цели системи – защо му е да държи кюлчета и огромни суми, какво ще плаща? Просто няма логика, за мен това е нелепица. Но явно решиха, че това ще пасне на образа му, и хвана дикиш. А Борисов сякаш не се оправдава убедително, може би реши, че няма нужда“, убеден е Дилов.
Изтъква, че познава лидера на ГЕРБ достатъчно добре и отдавна, видял е и меда, и жилото му, но определено смята, че е по-доброто на фона на новата власт. „Направо не ми се говори, това е най-нескопосаното управление след Освобождението от турско робство. Вярвам в добрите намерения на част от тях, които познавам, но мнозинството е потресно. Дори с царската партия, в която имаше много неопитни хора, изобщо не могат да се сравняват. Някои министри са нелепи и неадекватни, като този на културата. И постоянно затъват в глупави лъжи. Те идват от немокаетлък (неумение, пояснява, б.а.), аз дори не ги обвинявам в злонамереност – те са толкова несръчни, че не могат да довършат докрай нито едно от разкритията, които обещаваха. Арестът на Борисов го доказа. Очевидно трябваше да направят пиар акция, за да спасят правителството, тогава Кирил Петков отмени заседанието на МС, защото щяха да се изпобият заради форсмажора, който Корнелия Нинова предложи заради Северна Македония и оръжието за Украйна“, проговаря гласът на опозицията.
И изтъква, че дошлата за разговор с премиера комисия от Европарламента, в която не били само от ЕНП, била скандализирана не толкова, че МВР няма разрешение, а че и на двата ареста, при които е имало деца (внуците на Бойко Борисов и дъщерята на Севдалина Арнаудова, б.а.), не са присъствали социални работници.
Питам го защо му е да е депутат – има достатъчно доходоносни занимания. „Моята уговорка беше да не стоя дълго депутат, но ситуацията се промени и явно ще трябва да устискам още малко – понеже съм диалогичен, в трудни моменти съм полезен, а сега за ГЕРБ е трудно да си говорят с ПП, поне докато този човек е вътрешен министър… Иначе имам много голям сантимент към Бургас, искам да довърша няколко проекта за региона, макар да ми отнема доста време – аз съм много съвестен, три уикенда в месеца съм там, сега ще проверя как са украинците, които настанихме.“
Накрая си говорим какво иска да направи, когато излезе от парламента. Най-вече да пише. Например за историята на прехода от гледна точка на журналистиката. Част от нея ще е дори феноменът Трайчо Герака, който в онези години всяка седмица издава нов порнографски вестник. И печели милиони.
Другото е да отиде до нови екзотични дестинации. Страстта му към гмуркането наистина е пословична, още от 1982 г., когато изкарва курс за водолаз към Държавната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Само тапия не взема, за да не го пратят моряк за 3 г. Сега обаче е Господ под водата и когато може, тръгва към любимото си Червено море и забравя за всички проблеми. Не го е страх, въпреки че под водата му се е случвало почти всичко опасно – свършвал му е въздухът, гръмвала му е бутилката, веднъж дори го е захапвала акула, макар и само за плавника. „Щях да прескоча лодката, с такава скорост се качих.“
Гмуркането обаче му дава свобода. Тя винаги е била част от живота му. Който определя за много щастлив. А заради това самия себе си – за малко разглезен.
Поради това, че всяка сутрин вече 10 години качва „мъдрости“ в социалните мрежи, му е трудно да отредели кой е най-мъдрият съвет или афоризъм. Води си така наречения „син бележник“, в който от три години всеки ден безотказно попълва по един. И цитира трите от 2020, 2021, 2022 – „Усмихвайте се по-често и по-честото ще ви се усмихне“, „Успях да прочета „Война и мир“ по методиката за бързо четене за 3 часа. Много е интересна – особено там за Русия…“ и – най-подходящия: „Предпочитаните форми на живот са полов живот и задгробен живот. Всичко останало е живот ли бе да го опишеш“.
Няма любими вицове, но смята, че голямото предизвикателство е да измисляш вицове за конкретни хора. И припомня един такъв:
„В края на мандата на президента Георги Първанов той го извикал и му казал:
– Дилов, всичко съм бил два мандата президент, председател на най-голямата и най-старата партия, прочут ловец, добър баща, повече от приличен историк… просто не знам сега какво предизвикателство да поема
– А мислили сте за Нобелова награда, господин президент? – попитал го Дилов
– Чудесна идея! Заемам се и разчитам и ти да помагаш…
– С удоволствие ще помагам, само да ме ориентирате в коя област…
– Е, как в коя?! В Пернишка област, разбира се!“.
(Разговорът е проведен през 2022 г.)
Писателят е сред създателите на студентска програма и народно движение „Ку-ку“
Краят на предаването беше именно с прякото му включване в политиката, а не с датата на физическото му спиране от ефира на БНТ, категоричен е той
Любен Дилов-син е един от създателите на много популярното в началото на 90-те години студентско предаване „Ку-ку“. За това как се е родило то, писателят разказва в книгата „Ние сме Ку-ку“.
„В началото на януари 1990 година група студенти започват да правят в Българската национална телевизия „Ку-ку“ – студентско телевизионно предаване, като един от първите плодове на свобододумието, настъпило след партийния преврат в БКП от 10 ноември 1989 година“ – пише Любен Дилов-син. Самото създаване на предаването е плод на обществената шизофрения на деня – учредителите му са представители на паритетен принцип – на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) и останките от Университетския комитет на ДКМС – Комсомола, прекръстил се малко по-късно в БДМ (Българска демократична младеж), а след това – напълно изчезнал. От страна на телевизията за негови родители можем да определим Стефан Енчев – шефа на отдел „Публицистика“, и абсолвентката от Факултета по журналистика Снежка Симеонова. Изумителното е, че още след второто-третото издание на „Ку-ку“ създателите му разбират, че както не могат да се правят бебета на „паритетен политически принцип“, така не могат да се правят и телевизионни предавания. Една част от водените от политически намерения създатели на „Ку-ку“ се оттеглят, остават другите – тези, които желаят да се забавляват и да правят нова, различна телевизия. Още второто му издание обаче е спряно – заради скеч, адресиран към тогавашния президент Петър Младенов. До декември 1991 година „Ку-ку“ е просто едно от по-необичайните публицистично-младежки предавания, които провокират публиката и се мъчат да я заразяват с антиконформизма на младостта. Така е до датата 22 декември 1991 година! Тогава избухва и първият голям медиен скандал, разтърсил цялата страна. А и не само нея. Редовното издание на предаването е симулативно прекъснато от съобщение, „… че в Козлодуй не се е случило. Скандалът в обществото е огромен. Всички големи вестници излизат със заклеймяващи първи страници. БНТ се извинява официално. Председателят на Народното събрание Стефан Савов, след като прави опит първо лично да спре излъчването и се изумява, че „не е ясно откъде се спира телевизията“, създава нещо като парламентарна комисия, която специално да се заеме със случая. Водят се и дела.
Последното предаване на „Ку-ку“ пък така и не се излъчва. Тогавашният генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев спира шоуто през есента на 1994 година и то заради „Мултигруп“ и „Трон“. Обект на сатиричната интерпретация за шефовете на мощните тогава фирми.
Следват „Каналето“ и „Хъшове“, които достигат висш пилотаж в сатирата и имат силата да влияят на политическите процеси.
По-късно Любен Дилов се включва сам в политиката, внасяйки в нея цветност, находчивост и интелектуална линия, която малцина от съратниците и опонентите му притежават.
„Филтър“ изказва съболезнования на близките на Любен Дилов
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg