20.8 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Любен Марков: Бойко Рашков смачка делото за убийството на Георги Марков


Любен Марков е първи братовчед на убития в Лондон писател Георги Марков. Роден е през март 1944 г. в София. Дълги години е работил в БНТ. Бил е редактор и експерт в отдел Програмно-технически контрол. Той представлява семейството на автора на „Задочни репортажи“ за България и е най-близкият негов роднина у нас. Години наред Любен води свое разследване на убийството и дава показания пред българското и британското следствие.

Георги Марков е прострелян в крака с чадър-пушка на 7 септември 1978 г. на автобусната спирка на моста „Ватерло“ в Лондон и 3 дни по-късно умира в болница. При аутопсията миниатюрна сачма, пълна с рицин, втората по сила отрова в света, е открита в бедрото му.
Вече 34 години след промените делото е затворено „по давност“.

– Какво си спомняте за 1978 г., къде бяхте и как научихте за смъртта на Георги Марков на моста „Ватерло“ в Лондон?
– През този септември бях в командировка в Силистра, Варна, Бургас, после на Слънчев бряг. През юни беше починал бащата на Георги Марков, преди това моят баща. За първи път отидох в дълга командировка. Телефон имаше само майката на Георги и на 8, 9 и 10 септември се опитвах да се свържа с нея, но телефонът ми даваше само сигнал заето. Имахме много работа, тогава работех в телевизията, обикаляхме селата. На 11 септември вечерта звънях за пореден път, беше понеделник, пак никакъв сигнал. Чак към 9 часа вечерта се обади майка ми. Питам я защо се обажда толкова късно, те по това време си лягаха. Тя само ме пита кога ще се върна. И накрая каза: Гошо почина. Убиха го. Рано сутринта хванах самолета и се прибрах. Заварих майката на Георги в транс. Разбрала предишния ден.

– Беше известен писател тук, но медиите нищо не са съобщили.
– Те 12 години нищо не съобщиха. Един съсед видял майка ми и в понеделник следобеда й казал. Майка ми се чуди как да каже на стринка ми, това е понеделник вечерта, 11 септември. Майката на Георги имаше един радиоапарат, неин познат го беше нагласил, а тя само го пускала да слуша Би Би Си. Майка ми я викнала да пият кафе, заговорила я, за да не може да слуша и да разбере от радиото. По едно време се усетила, че изтървала да слуша сина си.
На другия ден двете с майка ми излезли нещо по двора и по едно време влиза един от братята на стринка и почва – леле, како, какво стана. А тя нищо не подозира. Как не знаеш, Гошо го утрепаха. Изпада в транс, в който я заварих на другия ден. Съседка лекарка успя да я извади от него.
Късно вечерта, към 1 часа, от прозореца виждам една „Волга“ паркирала близо до къщата. Вътре двама души пушат, приказват и единият снима с някакъв голям апарат. Нещо ме стегна и ме обзе страх. Викам си, е сега ни избиха, и никой няма да си отвори прозореца.
И оттам нататък почна една сага с уреждане на документите да замине майката на Георги за погребението. То беше на 14 октомври в едно селце до Дорсет, където родителите на съпругата на Георги Анабел имат малко имение.

– Вярно ли е, че брат му почива на същата дата преди две години?
– Всяка година на 7 септември се събираме приятели между 4 и 5 часа на паметника на Георги на площад „Журналист“. След това отидохме в една кръчма наблизо и някъде към 6,30 ч. ми звъни телефонът. Обажда ми се дъщерята на Никола, брата на Георги, и ми казва: „Баща ми почина!“. Било е към 5 ч., когато сме били на паметника. На същата дата, когато убиха Георги. Какво нещо…

– На 1 март Георги Марков щеше да навърши 95 години. Вие вече сте единственият, който го помни като дете.
– Разликата ни е 15 години. Когато бях на 12, си направихме къща в двора на баба ми и дядо ми. В този двор беше старата къща и живееха майката и бащата на Георги. Той е роден там. Бяха много бедни години и аз износвах старите му дрехи. И панталоните понеже се късаха на коляното, изрязваха скъсаното и зашиваха едно парче плат. Това беше една друга връзка с него. Брат му на Георги замина за Италия през 1963 година след много откази от държавата. И беше станал нещо като „доносник“, за да го пуснат. Беше писал срещу наши познати. От майка му и баща му знаех, че късно вечер е ходил при тези свои познати да ги предупреждава какво е писал. Накрая го пуснаха. Тръгва с още един човек, който поема ангажимента срещу определена сума да изведат жена му и детето. Лицето, което взема парите, се казва Живко Попов.

– Същият ли Живко Попов, дето го осъдиха през 80-те години?
– Същият, който е кум на Мирчо Спасов. След три години става консул в Лондон. Мирчо Спасов по това време е зам.-министър и отговаря за външното разузнаване. Когато пращат Живко Попов в Лондон като консул и резидент на Държавна сигурност, Людмила Живкова често ходи там да събира материали за дисертацията си в Оксфорд. Оттогава е връзката между Людмила и Петър Увалиев. А пък Живко Попов е и охраната на Людмила Живкова. Когато Живко се връща от Лондон, става зам.-министър на външните работи и се полагат основите на организация за събиране на културни ценности от Людмила. След смъртта й организацията се разби, Живко Попов го осъдиха на 20 години затвор. Малък е светът. Но пък много се направи Георги да бъде забравен.

– Не е забравен Георги Марков. Повече от 40 години след смъртта му в социалните мрежи продължават да се тиражират лъжи и внушения срещу него. Особено се спекулира с внезапното му заминаване. Известно е, че преди да замине, той вече е бил известен писател, добре приет в писателските среди, лично се е познавал с Тодор Живков.
– Георги беше приет в Съюза на писателите през 1962 година още като начинаещ писател. Това става и благодарение на Коста Кюлюмов, който го открива още в края на 50-те години. Той отговаря по линия на Държавна сигурност за района, където живее Георги. Кюлюмов имаше склонност към писателство, а и не е само той от тези хора. В „Задочните репортажи“ Георги е описал всичко.

– Това, което не е описал, е, кой е поръчал убийството му и каква е ролята на Тодор Живков да се случи на рождения му ден?
– Има една йерархия между партийната власт и службите. Разлика между ЦК и ДС няма, те са вързани. И в „Репортажите“ Георги е описал подробно за трите си срещи с Тодор Живков. И те са били по повод пиесата „Комунисти“, за която Георги иска достъп до архива на ДС. Като станаха промените, се заговори за Георги и за 1 март 1990 година имаше един инициативен комитет и режисьорът Вили Цанков направи честване за Георги Марков в театър „София“. Залата беше препълнена. Започнаха инициативи да се отвори досието на Георги Марков. Оказа се, че досието е взето, изчезва още през 1990 г. Били са 6 тома в архива на МВР. В Първо главно управление на ДС, външно разузнаване, има отделен архив с тогавашен шеф Владо Тодоров. Известно е, че нашето външно разузнаване е свързано директно със съветското/руското КГБ. И през 1990 г. по три-четири пъти ходят наши делегации в Москва, където се обсъждат въпроси, всичко се решава там. Последните години 1976, 1977, 1978 година Георги е бил обсъждан в Москва. Първо главно е управлението на ДС, което е отговаряло за „сигурността“ на българите в чужбина. Убеден съм, че Тодор Живков никога не би наредил еднолично да убият Георги Марков на рождения си ден. Службите, които се занимават с това, са над него. Чаушеску бе убит точно от неговите хора от службите.
Двама души, полковници криминалисти от МВР, които през 1990 г. започнаха следствието срещу Георги, за 2–3 години успяха да стигнат до дъното. Познавах се с единия от тях, вече покойник, и с него сме си говорили, че сега вече някой трябва да каже „да“. Зависимостта от Русия тогава беше много голяма. Делото беше смачкано от един човек „с честни сини очи“, който сега се намира в дясната част на Народното събрание. Казва се Бойко Рашков.
Сега ровят за Нотариуса, за не знам какво, а съдебната система не просто е прогнила, ами тя си е същата. Там се влиза по наследство. Занимавах се с всичките главни прокурори, и те смачкаха делото да мине „по давност“. Това е бетонирана система от връзки, която не е мръднала от онези времена. Ако дойде западната мафия тук, не след дълго ще се моли за коричка хляб. Та този следовател ми каза – прокурорите имат материалите от следствието и трябва да направят обвинителен акт и делото да влезе в съда. А прокуратурата е абсолютно под контрол. В съда може да се намери някой състав извън контрол, но в прокуратурата няма начин.
И какво да кажа. Едно им признавам на ченгетата – работят здраво и до ден днешен. През 1978 година те убиха Георги Марков физически, но след 1989 смачкаха паметта му.

Последни новини

- Реклама -