Любо Киров издаде поредния си албум „Футурофония“ на 13 май, а само ден по-рано представи пред колеги и приятели новите си песни. Сред гостите, които го аплодираха, бяха Орлин Горанов, Камелия Тодорова, Иван Лечев, Ирина Флорин, братя Аргирови, Момчил Колев, Б.Т.Р. Проектът включва 10 песни, а заглавното „Футурофония“ е мастерирано в легендарното студио Abbey Road Studios в Лондон, в което са записвали The Beatles и Pink Floyd. Любо Киров е първият български изпълнител, работил в него. Вече се завъртя и клипът на „Футурофония“, в който специално участие има съпругата на певеца Станислав Сланев-Стенли – Людмила Сланева-Локо.
– Любо, няма как да не започнем това интервю с историческата победа на Дара на „Евровизия“. Все пак и вие сте замесен – бяхте част от журито, което реши тя да ни представя на музикалния форум. Как преживяхте победата и какво означава тя за българската музика?
– Това е исторически успех за България в музикален план. Браво на Дара и на екипа й! Горд съм, че направих този избор като жури и бях част от това преживяване. Не се съмнявам в успехите от тук нататък на Дара. И нека стане по-видимо в света богатството, което носят българските хора на изкуството.
– Издадохте новия си албум „Футурофония“ на 13 май. Явно не сте фаталист?
– Да, не се плаша от това число. Вярвам в Бог и не съм суверен. Разчитам, че когато си свършиш добре работата, тя може да бъде представена по всяко време, без да се влияе от дати и числа. Доброто само по себе си побеждава суеверието.
– Вече официално сте автор на нова дума в българския език – футурофония? Как се роди тя?
– От доста време се въртеше в главата ми и всъщност е съчетание на две думи – футуро, което означава бъдеще, и фония – глас, звук. Но как точно се роди, не мога да кажа. Появи се като призрак. Проверих в Гугъл дали все пак вече съществува. Оказа се, че я няма. Има думи, започващи с футуро – футурология и футурофобия, но никой до този момент не се беше сетил да съчетае думата бъдеще с думата музика. И си казах, че е добре да ги обединя. Според специалисти това е неологизъм, но може да бъде използван и няма проблем литературният свят да го признае. Сега, като напишете в Гугъл думата футурофония, излиза, че аз съм авторът й.
– Ще трябва да я патентовате!
– Не знам как се патентова, а и защо трябва да забранявам на някой да я ползва! Важното е, че на мен ми свърши работа за песента, а пък е и любопитен факт, който ще остане във времето. Ще ми е интересно да видя дали някой ще използва тази дума в бъдеще.
– Преди 39 години „Щурците“ записват песента „Футуролог“, сега вие пускате парче, озаглавено „Футурофония“. Има ли според вас приемственост между поколенията?
– О, да! Моето поколение изпитва огромно уважение към всичко, което се е случило преди нас. Обожавам гласа на Орлин Горанов, майсторството на Васил Найденов, характера на Лили Иванова, таланта на Йорданка Христова. Тези хора ги припознаваме не само като наши ментори и икони в музиката, но те самите имат уважение към нас като изпълнители, които харесват. Често получавам комплименти от Йорданка Христова, от Орлин Горанов. Никога не съм очаквал, че това може да ми се случи, защото аз съм се учил от тях.
– Думата приемственост е много точна за новия ви албум, защото възраждате два големи хита. Първо ще ви попитам за „Както те обичам“ – песен на композиторката Мария Ганева и позната от репертоара на братя Аргирови. Защо решихте да направите този кавър?
– Израснал съм в семейство, в което се купуваха много плочи. В младежките ми години тази песен ми беше направила много силно впечатление. Текстът направо ме хвана за гърлото и до ден днешен помня фразата „но смъртта е също форма на живот“. В атеизма на комунистическия свят, в онова време, в което ни забраняваха да вярваме, че би могло да има нещо след смъртта, тези думи ме изстреляха в друг космос. И ти осъзнаваш, че дори някой да забрани цялата информация за Божественото, изкуството ще те доведе до него. То е по-силно от всякакви политически строеве, защото може да счупи и най-дебелите стени на дезинформацията, на лъжата и на липсата на възможност човек да е свободен. Такива хора като композиторката Мария Ганева и поета Петър Анастасов, който е написал текста, едва ли знаят, че те са причината да накарат едно момче като мен да прави музика впоследствие.
– Композиторката Мария Ганева и братя Аргирови уважиха представянето на песните от новия ви албум. Какво ви каза самата Мария Ганева за новата версия на „Както те обичам“?
– Преди да направя кавър версията на песента се обадих на братя Аргирови, за да им кажа, че искам да запиша „Както те обичам“. Благодарение на тях се свързах с Мария Ганева и тя даде съгласие. След това й изпратих демо версия, а когато чу окончателния вариант, ми сподели, че песента не е загубила нищо от онова, което е притежавала във времето. Каза, че съм създал нова, различна атмосфера, в която не е изчезнала силата на самото парче. Мои приятели ми признаха, че не са очаквали този начин на пеене от мен и са леко изненадани, но това е хубаво, защото аз се самопровокирах в целия албум. Искаше ми се да експериментирам. Да, на едни ще се хареса, на други – не, но на мен ми беше много интересно.
– Има и още една изненада – кавър на хита на Стенли „Пътят към храма“, изпят за първи път от него през 1992 година. Как се роди идеята да го запишете в дует?
– Тази песен винаги много ми е въздействала. Обадих се на Стенли, известно е, че сме приятели. Работим от доста време заедно. Аз пиша текстове за негови албуми, той ми помага с мелодии за песните ми. Като му звъннах, той се учуди и каза: „Как се сети за тази песен, тя не е комерсиална?“. Обясних му, че това парче е емблематично за соловия му период и искам да го направим в дует. Наталия Симеонова, автор на текста, с радост даде правата и така се роди кавърът на „Пътят към храма“.
– Имате съвместно парче и с младата певица и композитор Мона, озаглавено „Луна“. Песента е доста различна. Очевидно не се плашите да излизате от стила „Любо Киров“?
– Още когато започнах да работя по този албум, реших, че или ще скачам и няма да ме е страх, или въобще няма смисъл да го правя. Тази песен беше добре дошла за мен и в нея също се наложи да пея по много различен начин. Трудно е за поп изпълнител да записва етнопарче, но мисля, че се справих и това скачане надолу с главата се оказа много полезно. Съвсем скоро ще има и видеоклип на песента „Луна“.
– Коя е вашата песен в албума?
– Най-сложната песен в албума е „Футурофония“ и тя ще остане не само като заглавна, но и като голямо мое постижение. Но емоционално, ако трябва да съм честен, много си харесвам баладата „Ти си тук“. Сякаш с тази песен си казах, че за пореден път се намерих, и то още по-смислен от всеки друг период. Понякога човек се губи във времето, губи смисъл дори в себе си. Но нали знаете, че ако ти не си в кондиция, хората няма как да те извадят от тази твоя тревожност. Затова е хубаво да си повтаряме: „Ти си тук“.
– Композиторът и аранжор Ангел Дюлгеров издаде, че сте записали албума само за три дни. Винаги ли работите така?
– Невинаги. Някои албуми ги правя по една-две години, но сега подобрихме рекорд от 2018 г., когато записахме за четири дни диска „Както преди“. За две нощи изпях всички песни за „Футурофония“, а текстовете написах предните няколко вечери. Сякаш някой друг редеше думите и ми ги изсипваше през една тръба. Ангел Дюлгеров бе неотлъчно до мен с компютъра си. Записите направихме в моята къща, в която имам студио. И знаете ли защо стана така? Защото аз се чувствам изключително добре през нощта и в три след полунощ пея най-добре. А единственият, който може да ми угоди да работим по това време на денонощието, е Ангел Дюлгеров.
– Имали ли сте през годините трудно родена песен?
– Да, имаше песен, по която работих две години и накрая я изхвърлих.
– Спирам с въпросите за албума. Приехте да участвате в благотворителния концерт на 8 май, организиран от фондация „Лили Иванова“. Откога датира познанството ви с примата и имате ли паметна история с нея?
– Аз не съм от хората, които често се виждат с Лили Иванова, но имам усещането, че го правим постоянно, тъй като нашата връзка всъщност е Ангел Дюлгеров. Той работи колкото с нея, толкова и с мен, и винаги предава на единия или на другия послание, което трябва да стигне до всеки от нас. Естествено, това прави и мениджърът Николай Недеков, с когото също комуникирам. Винаги съм се възхищавал на Лили Иванова, но няма да забравя една наша среща още от годините, когато изгрявах и бях с група „Те“. Тогава звучах по много различен начин – малко по-фънк и джази. Веднъж се разминахме с нея и тя ми каза: „Вие много хубаво пеете джаз!“. За мен това беше достатъчно, защото ми показа, че тя ме е забелязала, че ме е чула. За мен това беше голям комплимент. Уважавам я много, тъй като е човек, който не е пестелив на комплименти, когато те хареса. А това какво е отношението на колегите към нея, се видя на благотворителния концерт в „Арена“-та. Събитието беше истински спектакъл на таланта. Пет поколения се поклониха не само на благородната кауза, но и на голямата Лили Иванова. Никой от участниците не предяви никакви претенции, а знаем в други случаи – такива сборни концерти се превръщат в панаир на суетата. Тук обаче всеки се съобрази с изискванията на екипа на Лили. Никой не прояви капризи кога да излезе на сцената, нито в коя гримьорна да се настани или пък да има повече кетъринг.
– Пяхте на финала на концерта хита „Щурче“ заедно с нея и останалите гост изпълнители. Готов ли сте за дует с Лили Иванова?
– След всичко, което ми се случиха покрай новия ми албум, вече не се страхувам от нищо. С голямо удоволствие бих записал дует с Лили Иванова, но това трябва тя да го поиска.
– Имат ли значение наградите за вас?
– Не се боря за награди. Те ми липсваха, когато пробивахме, когато бяхме млада банда и искахме всички да разберат за нас. Сега не държа да ги получавам, но пък ми ги дават. Затова си мисля, че статуетки трябва да взимат младите хора, защото те са мотивиращи за тях. В последните години се случва церемонии да се превръщат в бойно поле. Някои се сърдят, че не са ги забелязали. Но тези хора обикновено се движат в тесен кръг, в който им се говори колкото да им се прави вятър, и те си мислят, че се е случило нещо кой знае колко голямо. Само че другите не знаят за него. Тези техни „приятели“ им правят лоша услуга, тъй като ги заблуждават за неща, които те не са постигнали. Така че – да, чувам, че има сърдити, че не са взели награда, но аз не съм виновен за това.
– Вие лично имали ли сте период в кариерата, когато сте мислили да се откажете от музиката?
– Не да се откажа от музиката, а мислех да напусна България. Искаше ми се да замина за страна, в която да пея на английски. Това не значи, че съм желал международна кариера. Просто имам ясна представа къде се намирам и че не правя най-комерсиалната музика в България. Нека да бъдем честни, това е истината. По тази причина много си уважавам моята публика, защото в държава, в която 80 процента от населението слуша попфолк, е голяма ценност да имаш тези хора около себе си. Аз заради тях съществувам.
– В интервюта сме говорили как на няколко пъти сте влизали в болници. Претърпели сте и тежки интервенции. Но кажете – на какво ви научиха тези изпитания?
– Човек става по-предпазлив. В младостта сме склонни да се спускаме по пързалката на безстрашието, но впоследствие се появява мъдростта. Всичко, което преживях, ме научи повече да се пазя. Гледам да съм в добра форма. Ето, постарах се да отслабна, защото бях преминал една граница и не се чувствах окей. Вече не излизам по заведения чак толкова често, колкото го правех преди. Научих се да се грижа повече за здравето си, да се преглеждам, защото виждаме колко хора загубихме, и то не чак толкова възрастни. Аз съм на 54 години и е нормално да се постарая повече за тялото си.
– Продължете изречението – най-голямата грешка на Любо Киров е…
– Най-голямата ми грешка е, когато се паля емоционално и говоря, без да броя до 10. Понякога съм много експанзивен, противя се на неправдата, но заради начина, по който се изказвам, невинаги съм разбран правилно. Дори и в гнева ми обаче ще видите, че няма лъжа в това, което казвам. Просто начинът не е най-правилният, за което съжалявам. Аз съм по-притеснен от хора, които говорят тихо, кротко и възпитано, но изричат лъжи. Те са много по-опасни от такива като мен.
Антон СТЕФАНОВ