Любомир Дацов е завършил планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. до 2009 г., бил е заместник-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Станишев“.Член е на Фискалния съвет, чийто председател е Симеон Дянков.
– Господин Дацов, как ще коментирате последните данни на БНБ, че банките са отпуснали рекорден обем жилищни заеми през юни. Новите ипотечни кредити са 1 милиард и 237 милиона лева, което с увеличение с 22% в сравнение с май, а спрямо година назад – с над 36% повече? Тази ситуация свързана ли е с приемането ни с еврозоната?
– Процесите са двустранни – ако погледнете депозитите, които хората са внесли, те също са огромна сума. Явно икономиката, поне от гледна точна на това, че хората имат пари, върви. Данните на статистиката показват, че 16% е средното увеличение на доходите в страната, а в бюджетния сектор разходите за персонал предходния месец се увеличават с 25-26% спрямо същия период на миналата година. Понеже някои веднага ще реагират, че техните заплати не са мръднали, ще уточня, че увеличението не е равномерно, това са средни стойности, но те са много показателни.
– Кой инвестира днес в жилищни проекти и защо го прави?
Основно населението. Но това е стар проблем – хората купуват жилища като начин да се осигурят и застраховат. Пък и липсва алтернатива къде да вложат парите си. В държавите на запад се насочват към ценни книжа, облигации, някакви други финансови инструменти. Там инвестицията в жилища нито е толкова изгодна, нито пък е толкова желана, защото доходността е относително по-малка. В България, от една страна, доходите изпреварват всички други икономически параметри, а от друга, свободните пари няма къде другаде да отидат освен като депозити в банката и после под формата на кредит да се върнат пак при хората, които ги влагат в недвижима собственост.
-Този бум на жилищните кредити съвпада с приемането ни в еврозоната от 1 януари 2026-а. Каква е връзката между тези два факта?
– Не виждам директна връзка. Разбира се, може да се спекулира дали хората се притесняват, но според мен по-скоро те очакват положително развитие на този пазар. Много ми е трудно да кажа каква част от тези покупки се разглеждат като инвестиция и колко от купувачите просто са решили, че имат възможности да сменят старото си жилище в лош квартал за нещо ново на по-хубаво място.
– Не допускате ли, че в населението има очакване за по-голяма инфлация след приемането на еврото и тя ще изяде спестяванията им?
– Инфлацията и в момента е в нормалните нива. Но нали хората купуват имоти на кредит и ако инфлацията я има и е висока, рязко ще се променят условията по заемите. Тогава нещата ще изглеждат по-различни. Трябва да имаш усещането, че ще печелиш от някаква лихвена разлика. Но не знам колко хора правят икономическата връзка, че всъщност, ако се опитват да се застраховат от по-висока инфлацията, кредитът не може да е евтин в бъдеще.
– По данни на HR компанията JobTiger през юли за шести пореден месец обявите за работа в България намаляват на годишна база. Като се съпостави с новината за кредитната експанзия виждате ли някакъв риск?
– Лично аз бих се безпокоил. Но нали разбирате, че хората не обичат да слушат, мерят нещата според себе си и обикновено в краткосрочен хоризонт. Освен това пазарът на труда в България още е натегнат, защото търсенето на работна ръка е доста голямо. Има ги и двете тенденции. Повече от година намалява индустриалното производство, свива се износът, което е абсолютен индикатор, че нещо се случва. Но едновременно с това има огромна разлика в структурата на търсене и на предлагане на работна сила. Има едни хора, които са дългосрочно безработни и те са повече, отколкото е недостигът на кадри в момента. Затова се налага да се внася работници отвън за нископлатени длъжности и позиции. Не виждам някаква сериозна опасност за икономиката, но бих имал едно наум за растежа, особено пък като погледнем рисковете, които се развиват в международен план. Виждаме, че действията на президента Тръм изглеждат като шега, но търговската война върви в цял свят и отражението й е трудно придвидимо. Това, естествено, че удря големите икономики в Европа. Макар директните ефекти да са относително по-малки, засяга и нас, защото много български предприятия работят за немската автомобилна индустрия.
– Понеже отворихте дума за американския президент, с какво впечатление останахте от срещата Тръмп – Урсула фон дер Лайен?
– Впечатлението ми е създадено много отдавна – Европа, особено на политическия фронт, не излъчва сигурност, стабилност и предвидимост. Тръмп е президент, който има много ясна и последователна политика. Фойерверките в публичното пространство са част от стратегията му за реализация на тази негова линия. Той не се отклонява и е безкрайно последователен. Американците знаят какво правят и накъде вървят, а ние в Европа приказваме общи приказки и тази разлика много се набива на очи.
– Как изглеждаше фон дер Лайен на фона на Тръмп?
– Не е моя работа да коментирам г-жа фон дер Лайен. Погрешно е някой да смята, че нещата опират до нейната личност. Това е проблем за Европа, на целия политически елит. Ако проблемът беше фон дер Лайен, тя отдавна да е сменена. Въпросът е, че останалите държави, лидерите им до голяма степен споделят интересите и политиките, които тя изразява и представлява.
– Наскоро казахте, че има проблем, защото дефицитът в нашия бюджет започва рязко да се увеличава вследствие на потребителски неща. Бихте ли пояснили по-конкретно какво имате предвид?
– Проблемът си стои отдавна. Няма как, когато не бива да имаш дефицит, той да е над 3 процента, които могат да бъдат надвишени, за да бъдат задоволени потребителските харчове. Нарастването на разходите за персонал, съчетано с общата нефективност на бюджетните разходи, с липсата на усещане, че се знае за какво се харчат тези пари и какво се получава, създава съществен проблем. Нарича са натрупване на дисбаланси. Десетина – петнадесет години румънците провеждат подобна политика, много хора им ръкопляскаха, но накрая системата се скърши. То е като с една пръчка, огъвате, огъвате и накрая тя се счупва. Един от най-големите проблеми на мисленето по времето на комунизма е, че може да има планова икономика. На ниво корпорация планирането е показател, че знаеш какво правиш. Но големият провал беше, че можеш да управляваш планово икономиката. Стратегическото планиране обаче включва реакция на икономиката и на политиката в определена посока, така че да имаш някакъв баланс. В България предпочитат да се занимават с детайли и с неща, които не са работа на държавата и няма как да бъдат ефективни, но не се занимават с политика. Липсата на политика е проблем.
– Възможен ли е румънски сценарий с голям дефицит, с ограничаване на пенсии, заплати на чиновници и т.н.?
– Да, ако продължаваме така. Хора като мен от четири години се опитваме да говорим, че не е работа на бюджета да увеличава доходи. Този тип политики водят до по-големи цени, защото икономиката се помпа и е потребителски насочена. Но никой не иска да го чуе, защото е по-лесно. Има дори малко подобрена събираемост, но онова, което се случва е, че имаме небалансирана разходна част. В Румъния от години се натрупваха грешни политики и бяха започнали да си вярват, че могат да живеят по този начин. В България сме в началото, но ако продължим така, ще тръгнем по същия път. Да не забравяме, обаче, че Румъния е много по-голяма държава, което означава, че възможностите при тях са доста повече.
Маргарита ДИМИТРОВА