„Истинските артисти във всяка възраст – дори най-преклонната, си остават светли магьосници“, казва Любомир Левчев. Ако беше оцелял от тежките диагнози, големият поет можеше да навърши 90 години на 27 април. Но въпреки че съсипаната му от болести физика победи несломимия му дух през есента на 2019 г., мястото му в пантеона на изящното слово и екзистенциалната мъдрост е все така непоколебимо. Вероятно защото лириката му събира философията на света – любов и смърт, нежност и жестокост, сълзи и радост.
Левчев, който не се страхува от смъртта – „ни черната, ни бялата“, е от най-сложните личности през социализма и след него. И най-върлите му противници признават, че талантът му трябва да бъде адмириран извън счетоводството на близостта му с комунистическата върхушка. Никой не може да оспори, че Левчев, Стефан Цанев и Константин Павлов през 60-те години променят стила на съвременната литература. Вечната и святата Елисавета Багряна го хвали, че още оттогава се държи и говори като творец. Виктор Пасков по-късно ще каже, че събратът му перо е „по-стар от гората, но по-млад от небето“. Андрей Вознесенски нарича неговия интелектуализъм „плътски, буен, мъжки, цветист“. Няма друг българин, който е чел стихове на стадион заедно с Боб Дилън, Роберт Рождественски, Булат Окуджава, Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Робърт Блай, Шеймъс Хини.
Но челният сблъсък, на който Левчев става жертва в продължение на десетилетия, е между морала на интелектуалеца и порива към участието в политиката и във властта. Неслучайно цитира Сергей Есенин: „Слушам птичетата да чуруликат в храстите и разбирам, че и те говорят за политика“. Неведнъж Левчев е бил коментиран заради своето преклонение пред Тодор Живков, за запазеното място в ловната дружина на бившия Първи, за интереса към високите постове, стартирал от Комсомола и Отечествения фронт, за да стигне до креслото на заместник-председател в Комитета за култура и членството в ЦК на БКП. Но Левчев е от малкото в така нареченото априлско поколение, които не са посветили стихове на Тодор Живков.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Албена АТАНАСОВА
