Почти празна сцена и минималистичен декор. Действието се развива в неизвестна държава някъде в Европа. Сюжетът тече по време на война, а властта е обявила всеобща мобилизация на мъжете. Младият Александър отказва да отиде на фронта и се преоблича като жена, която се казва Бела. Вживява се в образа на годеница на мъж, изпратен на фронта.
Във времето на несигурност и разрушение измислената история за взаимност и копнеж по щастието се превръща в реалност. Бела започва да пише писма до своя любим на фронта, а той й „отговаря“. Нейните писма завършват с неизменното „Аз, която те обича“. Постепенно двамата сякаш се влюбват. За жалост, това не се случва в реалния живот. А в друг исторически контекст можеше.
Това е историята в първия моноспектакъл на Дарин Ангелов, вписан в афиша на Theatro отсам канала. Идеята за историята е на самия актьор, превърната в текст от Яна Борисова, а режисьор е Димитър Коцев-Шошо. Точно защото историята е невероятна, те кара да осмисляш живота в екзистенциален план, да съжалиш за пропуснатото щастие, да се разгневиш на войните, които бележат и днешното време, да се запиташ може ли любовта да победи демоните.
Дарин Ангелов успешно се движи по тънкия лед между реално и измислено, насищайки изпълнението си с пластове от емоции. Той е сам на сцената, но не съвсем. Чрез мултимедия в постановката се включват Цветана Манева, Юлиан Вергов и Ани Пападопулу. Голямата изненада е Явор Милушев, който преди няколко години се оттегли от сцената. Заснетото му изпълнение е поразително с тънкия усет към посланието, няма нито една пауза в речта му, която да не е на място.
В театралния ни афиш, който прелива от комедии и пиеси със съмнителна стойност, „Аз, която те обича“ е приятно изключение, защото се придържа към високите стандарти на театъра. Съвременна българска пиеса за моноспектакъл не се появява всеки ден, при това конфликтът в нея е дълбок и общочовешки. Напоследък сцените ни са залети от евтини комедии с миниактьорски състав и елементарни декори, които са подходящи за турнета в страната. Театърът постепенно загърбва високите стандарти, принизявайки се до вкуса на масовата публика, част от която не знае какво е Хомо сапиенс, както стана ясно от течащия в момента „Биг Брадър“. Играят се, разбира се, и чудесни комедии, но много от пиесите се занимават с измислени проблеми на гламави хора. Дежурното обяснение, че животът е тежък и хората искат да избягат от действителността, е крайно неубедително. Комедията е сложен и безкрайно труден жанр, стига да имаш таланта да отправиш послание чрез нея.
„Аз, която те обича“ със сигурност ще разчита на интелигентна публика, която не е забравила да мисли и да вярва, че изкуството има огромната сила да ни накара да осмислим собственото си съществуване, в което често смисълът отсъства. Защото е откровено, дълбоко и на моменти смешно представление, което разказва за цената на живота и вечния стремеж на човека да обича. Не само по време на война, а винаги.
Кристина Патрашкова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg