Прелюбопитна е историята на Франсоаз-Атенаис дьо Рошешуар дьо Мортемар – жената, която остава в историята на Франция като мадам дьо Монтеспан. Когато съпругът й разбира, че е станала любовница на Луи XIV, най-могъщия монарх в Европа, той превръща личното си унижение в публичен спектакъл. Украсява портите на имението и каретата си с еленови рога, които още от стари времена показвали, че собственикът е измамен и съпругата му е прелюбодейка. Униженията мъж облича децата си в черно и организира символично погребение на жена си, все едно е починала. Заради дързостта си да обиди краля той е пратен в затвора, а впоследствие заточен в именията си в Гаскон.
Но нищо не може да повлияе на невярната съпруга, тя остава във Версай, най-бляскавия двор на Европа, продължава любовната си история с краля и става най-влиятелната жена във Франция след кралицата. В продължение на повече от десетилетие управлявала света на модата, изкуството и придворните интриги в Париж. Дори я наричат „истинската кралица на Франция“.
Амбициозната красавица е родена през 1640 година в едно от най-старите и благородни френски семейства. Родът е известен не само със своето богатство и влияние, но и с особено качество, което съвременниците наричат „духа на Мортемар“ – съчетание от бърз ум, безпощадна ирония и способност да доминираш всеки разговор. Точно тези качества по-късно ще впечатлят младия крал Луи XIV. Атенаис пристига във Версай като придворна дама на кралица Мария Терезия и бързо привлича внимание. В двора има много красиви жени, но малко от тях притежават нейната увереност, интелигентност и способност да накарат цяла зала да слуша всяка нейна дума. Описват я като „мургава, с големи сини очи, гърбав нос, малки червени устни, равни зъби, нежни ръце и пухкава, но красива фигура“. Волтер се съгласява, че тя и сестрите й са най-красивите жени на своето време, и трите съчетават външната хубост с особено развит ум.
По това време Луи XIV вече е започнал да изгражда образа си на Краля Слънце – абсолютния монарх, около когото трябва да се върти цялата държава. Версай постепенно се превръща в сцена, на която всяко движение, всяка усмивка и всяка дума имат политическо значение. Сред този театър на властта мадам дьо Монтеспан се издига до положение, което малцина биха могли да си представят. След като измества предишната фаворитка на краля Луиз дьо Лавалиер, тя става безспорната господарка на двореца. Апартаментите й във Версай са разположени непосредствено до тези на краля. Най-великите художници, архитекти и поети на епохата търсят благоволението й. Министри и дипломати внимателно следят настроенията й, защото знаят, че думите й често достигат директно до ушите на монарха.
Между 1669 и 1678 г. Монтеспан ражда седем деца на Луи ХІV, от които четири доживяват зряла възраст. Кралят официално ги признава, дава им фамилията Бурбон и съответните титли, осигурява им бракове с принцове и принцеси и служби в управлението на Франция. Децата прекарват малко време с майка си, тъй като тя е твърде ангажирана и им намира за гувернантка бедна, но приятна вдовица – мадам Скарон. Едва ли обаче си представя, че тъкмо тази жена един ден ще я измести, ще стане метреса и дори втора съпруга на краля, бъдещата маркиза дьо Ментнон.
Историците смятат, че влиянието на мадам дьо Монтеспан върху Луи XIV далеч надхвърля романтичната връзка. Тя насърчава интереса му към изкуствата, театъра и архитектурата. По времето на нейното влияние Версай придобива част от разкоша, който и днес впечатлява посетителите от цял свят. Известна със своя остър език, рядко прощава обида и често унижава противниците си и затова макар да се възхищават на нейния ум, повечето се страхуват от него. В края на 70-те години на XVII век около нея започват да се събират тъмни слухове. Франция е разтърсена от скандал, останал в историята като „Аферата с отровите“. След ареста на известни гадателки и продавачки на отрови полицията разкрива мрежа от престъпления, включваща убийства, окултни ритуали, черни литургии и предполагаеми магически практики. Разследването постепенно достига до най-високите кръгове на аристокрацията. Сред свидетелските показания се появява и името на мадам дьо Монтеспан. Доказателства така и не са представени убедително, а Луи XIV реагира решително. Обвиненията никога не стигат до официален съдебен процес, а част от свидетелите са хвърлени в затвора до живот, редица документи са засекретени. Истината за ролята на Монтеспан остава една от големите загадки на френската история.
Но въпреки защитата на краля влиянието й започва да отслабва. Годините минават, младостта избледнява, а Луи XIV постепенно насочва вниманието си към другата жена и Атенаис усеща как властта се изплъзва от ръцете й. През 1691 г. тя окончателно напуска двора. Последните години от живота си прекарва в религиозно уединение. Дарява голяма част от богатството си на бедните и подпомага благотворителни каузи.
На 27 май 1707 година мадам дьо Монтеспан умира на 66-годишна възраст. Новината достига до Версай, но реакцията на краля е хладна. Луи XIV не отбелязва смъртта й дори в личния си дневник. Жената, която някога владее сърцето му и определя ритъма на живота във Версай, си отива почти безмълвно. В историята тя остава една от най-забележителните фигури на френския XVII век – жена, съчетала красота, интелигентност, амбиция и противоречия. В нейната история има и българска следа – нейната дъщеря Франсоаз-Мари се омъжва за Орлеанския херцог и реално е предшественик на всички други орлеански херцози, включително на Луи-Филип, който става крал на Франция през 1830 г. Дъщерята на Луи-Филип е Клементина Орлеанска, майка на Фердинанд Сакскобургготски, който става княз на България през 1887 г. и цар през 1908 година.