В годините на преход хиляди забогатяха от съмнителни схеми. В началото на 90-те се нароиха частни банки с дейното участие на политическата класа. После фалираха една по една и стотици хиляди вложители бяха ощетени. Никой не влезе в затвора.
След това дойде приватизацията на социндустрията, неслучайно наричана бандитска. Бизнесмени като Николай Банев, с дейното участие на министри и депутати, овладяха ключови активи, които нарязаха за скрап. Отново никой не влезе в затвора. За кражбите на евросубсидии се носят легенди. Разбиха малки схеми като къщите за гости, но отново никой не понесе отговорност през Темида.
Борис КРУМОВ
Заменките на земи при царя и Станишев също направиха богати много хора на гърба на народа. Огромни площи бяха окрупнени, оценени за смешни суми, купени от правилните хора и след това заменени с апетитни държавни терени по морето и в планините.
От десетина години насам зрее друга голяма бомба, която може да взриви обществото и най-вече хората в малките населени места. Инвеститори имат проекти за милиарди, за да осеят плодородни ниви и пасища у нас с фотоволтаични паркове. Много от тях вече успяха, но бумът тепърва предстои. Богаташите искат да наемат общински терени, на които да построят фотоволтаичните си паркове. Те са субсидирани от държавата, със сигурни договори за изкупуване на произведения ток на преференциални, много по-високи от цените на енергията от ТЕЦ и АЕЦ. Което бърка в джоба на българите със сметките за електричество. А тези, които живеят в районите на фотоволтаичните проекти, все повече се обединяват и се изправят срещу нашествието.
По същия начин през 2012 и 2013 г. бумът на фотоволтаиците, свързани към енергийната система, доведе до протести заради цената на тока. От няколко месеца насам се наблюдава нова вълна на присъединяване на все по-големи централи.
Големите играчи обаче не са случайни. Това са политици, които имат изпреварваща информация за това какво ще се случи в този бизнес, защото самите те определят правилата. И приближените им олигарси, разбира се.
Иво Прокопиев
Гинка Върбакова, която искаше да купи ЧЕЗ. Братята милиардери Кирил и Георги Домусчиеви. Синът на депутата Джевдет Чакъров. Висш кадър от бизнес империята на каолиновия крал Иво Прокопиев. Роднини на бивши министри, народни представители и бивши държавни чиновници. Това са големите печеливши от фотоволтаиците. Вече има и виц, че старият лаф – роднина – милиционер е заменен с депутат – фотоволтаик. Много от инвеститорите са скрити зад офшорки и подставени лица, но в средите се знае за кого от сивите костюмчета работят.
Все повече огромни фотоволтаични централи се въвеждат в експлоатация и се свързват в енергийната система в последните месеци. Една от тях е в Ловеч. Изградена е на територията на бившия завод „Балкан“, където трябваше да се изгради предприятие за електрически автомобили. На 15 юли 2021 година Кирил Петков отривисто обяви от Ловеч, че там щяло да има завод за електромобили още през следващата година и щели да бъдат разкрити над 1000 работни места. Тогава стана ясно, че съдружници в инвестицията ще са фирма на братя Домусчиеви, които са собственици на терена, и германски стартъп.
Братя Домусчиеви
Днес съпредседателят на „Продължаваме промяната“ мълчи по въпроса. Нов завод и електромобили така и няма, а всичко. се оказа поредната опашата лъжа. В същото време на територията на стария завод вече е изградена петата по големина фотоволтаична централа в България с мощност от 106,2 MWT. Присъединена е към мрежата през май тази година и вече носи печалби на собствениците. Фирмата инвеститор има капитал от 168 милиона лева. Това е „Фотоволтаична централа – Ловеч“ ЕООД, собственост на „Бул инвест груп 2009“ АД. Като действителни собственици са вписани служители на Домусчиеви, но финансирането на инвестицията е осигурено директно от фирма на братята. Централата вече има лиценз от КЕВР. Близките до ГЕРБ и ПП братя Домусчиеви фигурират в списъка на най-големите фотоволтаици с още две централи. Те са изградени в Пещера и Разград за нуждите на предприятията им за химически продукти, но излишно произведената електроенергия може да се продава и на свободния пазар.
Гинка Върбакова
Друг голям инвеститор в соларни паркове е Гинка Върбакова. Тя стана известна през 2018 година, когато фирмата й беше одобрена от ЧЕЗ, за да купи бизнеса им в България. След шумен скандал КЗК спря сделката, а съмненията за задкулисни договорки остават и до днес. Върбакова все пак остана в енергийния сектор, и то за много милиони. През септември 2021 година към системата е присъединена централата на фирма „Риъл Стейтс“ в пазарджишкото село Априлци – втората по големина у нас с мощност от 183.8 MWT. Инвестицията е за 120 милиона лева.
Третата по големина фотоволтаична централа е на фирмата „Белозем Солар Парк 3“ в село Крайници до Дупница. То е на съдружниците Иван Кръстев и Сами Чакъров, който има по-голям дял в бизнеса. Сами Чакъров е син на депутата от ДПС Джевдет Чакъров, който беше и министър на околната среда в Тройната коалиция. Сами Чакъров е съсобственик и в десетки по-малки соларни паркове и бизнесът му е основно в тази сфера. Последната му инвестиция е в сло Крайници. Централата е въведена в експлоатация през май тази година, а мощността й е 123 MWT.
Сами Чакъров
Голям играч в бизнеса с фотоволтаици е и синът на Рамадан Аталай, който е колега на Джевдет Чакъров в парламента. Проект за огромна централа до Поморие имат фирми на Красимир Гергов и Валентин Златев. Интереси в тази сфера има и Цветелина Бориславова.
Няколко пъти в последните години депутатите трябваше да променят закони, свързани с цените на електроенергията. В края на 2021 г. при обсъждане на мораториум за вдигането на тока, водата и парното народният представител от „Възраждане“ Цончо Ганев обяви от парламентарната трибуна, че 160 депутати имат бизнес с възобновяеми източници – фотоволтаици, вятърни и соларни паркове. Точно енергията от тях оскъпява цената за крайния потребител.
През последните години няколко депутати, общински съветници и техни роднини излизаха с фирми за производство на ток от фотоволтаици, но размерите им са скромни в сравнение с първите 20 огромни паркове.
12-и в класацията е Иво Прокопиев с фирмата си „Инвесто Партнерс“, която има инсталации за 33 MWT в Разлог. Той е сред най-големите играчи в бранша. Има фирма и за производство на инсталации. Парковете му са в съдружие с чужденци и са на територията на цялата страна. Съгражданинът му от Разград Никола Николов, известен като основна фигура в кръга „Агнешки главички“ на Иван Костов, пък е член на
Българската фотоволтаична асоциация и също има интереси в този бизнес. Колега там му е Гинка Върбакова, както и Меглена Русинова – управител и съдружник на соларни фирми със собственици Иво Прокопиев и други от кръга „Капитал“. Русинова дори е председател на управителния съвет на асоциацията, която брани интересите на соларните бизнесмени. Неин заместник е Владимир Аличков, който пък е съдружник в много фирми за производство на ток от слънцето с Ивайло Главинков – доведения син на Христо Бисеров, който стана мултимилионер от ток още като младеж благодарение на информацията и връзките на баща си.
В САЩ и Мароко ги строят в пустините
У нас със схеми се съсипват плодородни земи и тучни пасища
В Западна Европа соларните панели се монтират по покриви и фасади, а субсидиите се плащат на граждани и общини, докато у нас са върху общински плодородни земи.
В САЩ фотоволтаиците се монтират в пустините или върху пътища. В Испания са върху песъчливи терени в областта Андалусия. В Мароко са в пустинята Сахара. Местата са подбрани така, че да няма щети върху природата. В последните години Индия е държавата, в която соларните паркове никнат навсякъде като в България, но територията на страната е огромна.
У нас плодородни земи се застрояват с фотоволтаици и така земеделците се лишават от доходи. Това е един от основните аргументи против соларните паркове, които никнат в цялата страна.
Освен това в последните години е действала схема за заобикаляне на законите, които не позволяват да се строят фотоволтаици на ниви до 7 категория. Тя беше разкрита още в края на 2022 година от служебния министър на земеделието Явор Гечев пред депутатите, когато обсъждаха Националния стратегически план за развитието на земеделието.
Заради огромния интерес към бизнеса с фотоволтаици държавната администрация дълги години е заобикаляла забраната да се строят слънчеви панели върху плодородни земи. С помощта на експерти от Института по почвознание земи от 5-а и 6-а категория са представяни като 7-а, на които може да се изграждат инсталации. Чиновници от Министерството на земеделието са издавали документи, които инвеститорите представяли в института и оттам им изготвяли удостоверения, че категорията на земята била 7-а. Тогава се заговори за нов закон за агрофотоволтаиците, за да няма злоупотреби и корупционни схеми. Такъв проект няма и оттогава никой не се е занимавал с проблема.
Нямаме завод за рециклиране на панели
Слънчевите панели имат живот от 25 до 30 години. Над 2,5 милиарда са инсталираните по света и скоро ще трябва да бъдат изхвърлени и заменени.
В много държави, и най-вече в България, няма заводи за рециклиране. Енергийни експерти от година насам предупреждават за глобална екологична катастрофа и над 10 милиона тона отпадъци след 20 години.
Много от материалите, от които са изработват соларните панели, са токсични. Съдържат сребро, телур, cтъклo, пoлимepи, aлyминий, cилиций, мeд, олово, пластмаси. B дoклaд нa Meждyнapoднaтa aгeнция зa eнepгeтикa пише, чe oлoвoтo в пaнeлитe е особено опасно, след като инсталацията излезе от експлоатация.
Във Франция вече се строи завод за рециклиране на слънчеви панели, но в България например няма и проект за такъв. Това означава, че скоро родните бизнесмени ще се наложи да изнасят панелите в чужбина. По същия начин заводът на братя Бобокови трябваше да рециклира батериите си в Италия, но вместо да ги изнасят реално, са ги заравяли в земята у нас. По този случай те са подсъдими по така нареченото дело „Боклукгейт“.
4 месеца в парламента отлагат мораториум
Предложението за забрана на строеж върху ниви, ливади и пасища е на „Възраждане“
В края на април парламентарната група на „Възраждане“ е предложила проект за мораториум фотоволтаици да не се изграждат върху имоти с ниви, ливади и пасища. Оттогава той не е разглеждан от депутатите. Разпределен е на 4 комисии, които не са стигнали до него.
Предложението предвижда в срок от три месеца министърът на земеделието да изработи закон, с който да се регламентира промяната на статута на земеделските площи, на които ще се строят фотоволтаици.
В мотивите пише, че все повече инвестиционни намерения за изграждане на фотоволтаични паркове върху общинска и държавна земя се одобряват в страната. Към април в деловодствата на общините има преписки с намерения за застрояване на над 40 хиляди декара земя, от която все повече се нуждаят производители на селскостопанска продукция. Малки общини сключват договори за наем на земите си без крайна дата и без законови процедури.
