Автобиографията на Маги Халваджиян „Без реклами“ излезе на пазара преди три години и още с появата си предизвика истинска сензация. В нея продуцентът разказва съкровени истории пред Влади Априлов, който пък ги събира в доста дебел том. Ето че сега, три години по-късно, издателство „Софтпрес“ пуска трети тираж на автобиографията, а изданието е допълнено.
В него Маги продължава своята изповед и разкрива какво му се е случило след излизането на първия тираж на „Без реклами“ през 2023 година. Говори за инфарктните моменти покрай директното излъчване на „Като две капки вода“ от стадион „Васил Левски“, колко щастлив се чувства заради връщането на Зуека, как е работил по сериалите „Мамник“ и „Под прикритие“. Разбира се, не липсват и лични откровения и признание за кошмарен нощен разговор със съпругата му Кремена Халваджиян.
„Беше месец март 2025 година – разказва продуцентът в допълненото издание на „Без реклами“. – След едно от поредните живи предавания на „Капките“ в неделя останахме на един по-дълъг разговор в гримьорната с Геро, Рачков и Кико. Ние това често си го причиняваме. Вместо да се приберем по домовете си след 12 часа работа, стоим още един-два часа и обсъждаме как е минало шоуто, какво се е получило и какво не, какво да подобрим и какво да добавим в следващото шоу. Анализ… Стана доста късно, прибирам се към 1:30 и мисля, че Кремена вече спи. Тя винаги си тръгва от студиото веднага след края на шоуто – около 23:30. Но у нас свети… Влизам, тя ме поглежда доста странно и казва: „Магърдич…“, а като каже така, ми е ясно, че е станало нещо сериозно.
– Магърдич, седни, ако обичаш, на този стол!
И ми посочва един стол в средата на хола.
Много кинаджийско, но поведението на Кремена нямаше нищо общо с киното.
Седнах аз, както съм си с обувките и якето, и питам какво става, явно има драма. Реших, че ще се развеждаме. След толкова години… Седнах с една такава особена усмивка на стола да видя какво ме очаква и тя ме почна:
– Това, което се случва в последните месеци, хич не ми харесва. Беше ми обещал, че драстично ще намалиш темпото. Сутринта излезе в 10:00 и се прибираш в 1:30. Дани ми се обади и каза, че отново си влязъл в онзи безумен ритъм, в който той самият като твой шофьор не е имал почивен през последните 3 месеца. А теб всеки ден те няма по 12 часа, понякога и повече. Той не се притеснява за себе си, а за теб и казва, че докато те вози, ти си постоянно на телефона, после си в десетки срещи и самият той вече няма личен живот, защото живее твоя.
Наведох се напред в стола и вдигнах вежди:
– Да, така е, но е така от 30 години. Кога е било нещо друго? Защо е тази драма с този среднощен стол? Това за мен и за теб не е нещо ново.
– Не е ново – продължи тя, – но трябва да спре, защото аз не искам да ставам вдовица. На 58 си вече, а ритъмът ти на работа е същият като преди 30 години. Прекаляваш и ако не се спреш ти, аз ще направя всичко възможно това да спре. Ще измисля начин, ще ти поставя ултиматум и въобще – ще ти покажа Другата Кремена.
А „Другата Кремена“ е едно същество, с което никой не би искал да си има работа. Повярвайте ми.
Какво да ви кажа? Такъв беше периодът – поредният период. То и други хора бяха говорили с нея през последните няколко дни и бяха налели масло в огъня. Казали й, че изглеждам много умислен и уморен. Освен това бях ходил на ежегодните си изследвания и докторът, който познава много добре и мен, и Кремена, й беше звъннал, за да й съобщи, че резултатите ми са с доста повишени показатели… Качил съм захар, холестерол и триглицериди.
Трябвало да се кротна малко и да намаля стреса. Затова тя решила да ме сложи „на стола“…
– Аз те наблюдавам – вика ми Кремена. – Ти даваш ли си сметка, че сутрин, като станеш, още с първата глътка кафе започваш да говориш по телефона?!? Още не си се събудил, а вече четеш и пишеш съобщения.
Разбира се, тя винаги е права. Винаги е до мен. И винаги вижда всичко.“
Маги Халваджиян донякъде се вслушва в думите на Кремена, но не съвсем. И днес той продължава да работи на високи обороти, въпреки че е делегирал повече права на хора от екипа си. Инфарктните ситуации обаче не спират. Една от тях е свързана с директното предаване на „Като две капки вода“ от стадион „Васил Левски“ на 18 май 2025 година. Тогава, 15 минути преди ефир, интеркомът блокира. А за да се наеме комуникационна система, трябва да се платят 100 хиляди лева отгоре. За лайфа на стадиона е поканен и немски екип, работил за концерти на Бионсе.
„В 19:45 – точно 15 минути преди старта на шоуто, единият от немците влиза в апаратната бял като платно и казва на Кико:
– Всичко се срина. Цялата система не работи. Не знам какво да направя – описва ситуацията Маги Халваджиян. – Аз чух за проблема по една от радиостанциите, която стоеше при мен в съблекалнята, където в този момент си обличах костюм, защото трябваше да излизам на сцената. Не знам колко пребледнял е бил немецът, но на мен със сигурност ми падна кръвното. Аз обикновено съм доста хладнокръвен в подобни ситуации, но много добре знаех, че без работещи комуникации няма как да стартираме шоуто. Първата ми мисъл беше да звъня в телевизията, за да отложим старта с 30 минути. Това обаче щеше да доведе до огромен проблем с кметството и с полицията, защото шоуто щеше да свърши към 12:30 и това щеше да е пряко нарушение на всички възможни разпоредби. Едва ли от общината щяха да ни дръпнат шалтера, но щяхме да плащаме глоби и да търпим имиджови щети от оплакващите се живущи в района, а и от самите зрители на стадиона. Цялата комуникационна система на немците минаваше през 5G. Стана ясно, че системата е претоварена от четиридесетте хиляди телефона на стадиона, но и от някакви проблеми с честотите на антените, които били върху козирката на стадиона. Докато си обувах панталона и главата ми пушеше, видях в монитора в съблекалнята, че Кико излезе на сцената с микрофон в ръка и хладнокръвно обясни на публиката какъв е проблемът. Помоли публиката ни от 40 000 души да включат телефоните си на самолетен режим, за да освободят клетката. В това време момчетата от екипа работеха по резервен вариант и разпъваха традиционната ни комуникация. Имаха на разположение само 12 минути, за да я стартират. Знаеше се, че тя ще свърши работа само частично, но все пак е някакво спасение, ако системата на немците не проработеше. Две минути преди 20:00 часа системата беше разпъната и макар че щяхме да работим в авариен режим, все пак можеше да стартираме.
Шоуто започна и наистина беше инфарктно.“
Това е много малка част, включена в допълненото издание на автобиографията „Без реклами“, която издателство „Софтпрес“ само след броени дни пуска на пазара. В нея по наистина завладяващ начин продуцентът разказва какво се случва зад кулисите и въпреки всички трудности, през които преминава, споделя: „Няма по-голям учител от Живота. Стига човек да вярва, да не се предава и да е постоянен, рано или късно ще намери това, което търси, и ще стигне до това, към което се стреми“.