35.8 C
София
четвъртък, 18 юли 2024 г.

Майката на Сашо Авджиев издъхва час преди той да застане пред камерите


На 7 юли журналистът Александър Авджиев щеше да навърши 66 години. Уви, остана завинаги на 53. Той си отиде от този свят на 14 февруари 2012 година, след като не успя да победи коварната болест – рак на белите дробове. Почина във Военномедицинска академия, а лекарите просто бяха безсилни да направят каквото и да било, тъй като ракът бе във фаталния четвърти стадий. За болестта Александър Авджиев разбира случайно. Отива на рутинен преглед, защото изпитва болки без ясна причина. И през ум не му минава, че ще чуе най-страшната диагноза.

„Всеки ден се чувахме, докато беше в болницата, с изключение на последните 2–3 дни – разказва в интервю неговият колега и приятел Емил Розов. – Той обикновено ми се обаждаше, защото аз не исках да го безпокоя излишно. Веднага след като настъпи новата 2012 година, Сашо ми сподели, че ще влиза в болница да си прави изследвания. Не очакваше нещо страшно, защото беше отговорен човек, грижеше се за здравето си и държеше на семейството. След като диагнозата стана ясна, със съпругата му разработиха стратегия за лечението му. С приятели открихме сметка за набиране на средства, за да замине в Истанбул. Тогава нямаше разсейки, което ни успокояваше, че болестта няма да ескалира. Най-вероятно нещата са се влошили в последните дни, за период по-малко от седмица. Той беше в ръцете на едни от най-добрите специалисти в България, в едно от най-добрите лечебни заведения – Военна болница.“

Въпреки откритата сметка за събиране на средства Сашо така и не успява да замине на лечение в Турция и си отива от този свят. А

след смъртта му се развихря истинска медийна буря.

Журналистката Алис Крайчева, която също вече не е между живите, публично обвинява за кончината на Сашо тогавашната шефка в БНТ Севда Шишманова, която била виновна за това, че журналистът е съкратен от Националната телевизия. „Не плюеше никого, не се оплакваше от нищо. Много ми е мъчно, че така бързо си отиде, убедена съм, че е от стрес. Съкратиха го от БНТ за нещо безумно – че не му достигат точки в атестацията, които измисли г-ца Шишманова“- казва Алис Крайчева.
Самата Шишманова, която е заведена в радиото като млада репортерка от Сашо Авджиев, се оправдава, че няма нищо общо с отстраняването на колегата си, тъй като била в болнични в същия период. Последното предаване, което Авджиев води, е „Навигатор“. То стартира през 2005 г. и в него се обсъждат обществено значими теми. Студиото е оборудвано нестандартно – стените му са като страници на вестник с движещи се и говорещи лица на мястото на снимките. Само че преди да навърши три години в националния ефир и въпреки високия си рейтинг, предаването е спряно по решение на Управителния съвет на БНТ под ръководството на генералната директорка Уляна Пръмова. В телевизионно интервю анализаторът Светлана Божилова разкрива и причината за случилото се. Според нея Александър Авджиев е

махнат от „Навигатор“, защото е уязвил вътрешния министър Румен Петков.

В биографията на известния водещ има и важен факт, който се споменава както от приятелите, така и от враговете му. Няколко години преди да почине, Комисията по досиетата разкрива, че Сашо Авджиев е бил агент на Държавна сигурност с псевдонима „Павел“.

„Отидох да прочета своето досие и поисках досиетата на още няколко мои приятели, сред които беше и това на Сашо – обяснява журналистът Емил Розов. – Той не е доносник, не е написал един ред за никого! Точно обратното, прочетох неща, написани от негови комшии, когато родителите му са били в чужбина – че там се вихрят денонощни купони, че силно се слуша западна музика. Очевидно са от активисти на някогашното ОФ и това са писания срещу него, а не обратното!“
Мнозина смятат, че именно осветляването на Александър Авджиев като агент на ДС, както и съкращаването му от БНТ са повлияли пагубно на здравето му. Самият журналист никога обаче не се оплаква, всички знаят, че беше горд човек.
Любопитното е, че журналистическата кариера на Александър Авджиев не започва на „Сан Стефано“ 29. Той завършва българска филология в Софийския университет през 1985 година. И тъй като няма намерение да става учител,

решава да се пробва като нещатен сътрудник в Националното радио.

„Живеех сам, родителите ми работеха в чужбина и все не ми стигаха парите – разкрива в „На кафе“ през 2002 година Сашо. – Тогава моят състудент Иван Такев ми каза, че е нещатен сътрудник в радиото и аз отидох, без да разбирам нищо от тази материя. Направих репортаж и прецениха, че гласът ми е радиофоничен. Така тръгна всичко! Много добре се чувствах. По-късно започнах да водя и тричасовото предаване „Хоризонт на вълните на младостта“. Разбира се, подадох си и документи за назначаване. Но не се оказа толкова лесно. Това назначаване се проточи. Чаках пет месеца, само че нищо не ставаше. Междувременно ми се обади Явор Цаков от Националната телевизия. Предложи ми да водя „Добро утро“. През 1987 година се събра екип, заснехме пилотно предаване, но въобще не си го харесахме. Като не се получи, станах редактор в „По света и у нас“, един-два месеца даже бях и водещ на новинарската емисия. През 1988 година пак направихме пилотно издание на „Добро утро“ и тогава всички много го харесаха. Беше нещо различно. Захвърлихме костюмите и се появявахме на екрана с пуловери, с колегите си говорехме на „ти“. Все неща, които до този момент не бяха правени в телевизията.“

Много телевизионни звезди трябва да са благодарни на Сашо, тъй като именно той е човекът, който им подава ръка и ги представя за първи път на екран в „Добро утро“. Там своя тв дебют правят Вяра Анкова, Милена Милотинова, Веселин Дремджиев и Цветелина Узунова. За предаването интервюта са давали и повече от 50 от най-големите световни звезди, сред които Тото Котуньо, Бони Тейлър, Джулиета Мазина, Микеле Плачидо, Джейсън Донован, Си Си Кеч, Джани Моранди, Франц Бекенбауер.

Единственият, който иска хонорар от предаването за интервю, е Фил Колинс

Той праща факс, в който фиксираната сумата е 35 000 английски лири, но нямало кой да му ги плати.

Какви ли не неща са се случвали на Сашо Авджиев, докато води „Добро утро“ от 1988 до 2002 година. Бил е на екран с 40 градуса температура, дори болен от варицела, радостни и тъжни събития са белязали съботите му на екран.

„Майка ми почина в събота, към 7.30 часа сутринта, а аз в 8.30 бях в ефир – разкрива в интервю Сашо Авджиев. – Това е лошото. Хубавото е, че и двете ми деца се родиха в събота. При раждането на дъщеря ми Бояна научих от екрана какво е станало. Видеозонът не можа да определи точно дали е момче или момиче. От АГ болница „Шейново“ се обадили в апаратната. Колегите ми пуснаха поздравителен надпис. Така разбрах, че ми се е родило момиче. Борис – второто ми дете, също се появи на бял свят по време на предаването.“

Заради големия стрес в телевизията журналистът е страда от високо кръвно, а за да поддържа нормалните граници на артериалното налягане постоянно пие лекарства. Така и не успява да се пребори с порока си да пуши, който може би и е една от причините за рака на белите му дробове.

Среща жена си благодарение на Хачо Бояджиев

Няма никакво съмнение, че в личния си живот Сашо Авджиев е истински щастливец, а предаването „Добро утро“ е замесено дори и в срещата със съпругата му Емилия. Двамата се засичат на конкурс, който по онова време прави в една от големите модни къщи режисьорът Хачо Бояджиев. Александър и колегата му Борис Ангелов решават да отидат на това събитие с камера и микрофон и да задават „интелектуални“ въпроси на манекенките, както те ги наричат, „доброжелателни шегички“. Разпитват красавиците за наши национални герои, за исторически събития и те се запъват да дадат верни отговори. Именно там Сашо вижда Емилия и много я харесва. Връзката им през 1988 година обаче започва със срещи само в събота вечер. Едва през 1992 г. двамата вдигат сватба.

„Чувствам се наистина благословена, защото съдбата ме срещна с човек с красив ум и невероятна харизма, която кара всички около него да светят – казва съпругата му Емилия. – Той имаше и уникално чувство за хумор, което не съм срещала у нито един друг човек. Последните месеци от живота му бяха трудни по много причини. Но той никога не си е позволявал да се оплаква, да мрънка и тези месеци изкара с достойнство. Това, което изведнъж ни връхлетя, тази страшна болест, която никой не предполагаше, че може да се появи, някак дойде от нищото и ни разруши за един месец.“

В памет на Александър Авджиев БНТ продуцира през 2013 година заснемането на документалния филм „На Сашо, с любов“ като сценарист е именно съпругата му Емилия, а режисьор – Олег Ковачев. На 14 януари 2013 г. пък журналистът е отличен посмъртно със специалната награда „Златно перо“. И макар приживе да се притеснява, че направеното от него ще бъде забравено, това съвсем не е така. За мнозина и до днес Александър Авджиев остава истинска телевизионна легенда.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини