Мак Маринов определено е едно от откритията на този телевизионен сезон. 32-годишният актьор от Малък градски театър зад канала „Зад канала“ прави забележителна роля в сериала „Алея на славата“ по Нова телевизия, където влиза в кожата на лошото момче Милен. Но ако зрителите сега откриват актьорския талант на Мак, то театралната гилдия отдавна го е признала. Той дори има номинация „Аскеер“ за изгряваща звезда.
Още преди да започнем разговора, Мак уточни, че не е кръстен на цветето мак. Нещо, за което постоянно го питат. Просто родителите му – Жорета Николова и Валентин Маринов-Пело, решили да му дадат това име, без то да е свързано по никакъв начин с флората.
-Мак, вашият герой Милен е лошото момче в сериала „Алея на славата“. Вие самият лошо момче ли сте?
В живота си не мога да кажа, че съм лошо момче. Бил съм буен, правил съм много глупости, но никога не съм се стремил към този имидж.
-Значи се различавате от Милен, който гледаме в сериала?
Не, не се различавам. Аз не мисля, че Милен е лошо момче. Той е добър, но е поставен в такива обстоятелства, които го принуждават да реагира по определен начин.
-Вие всъщност сте имали в реалния си живот прегрешения. Арестуван сте за каране на автомобил след употреба на алкохол. Какво се случи тогава?
Просто ме спряха за рутинна проверка. Прочетох на разни места, че съм карал с превишена скорост – няма нищо такова! Бях употребил алкохол и ме задържаха. И тук ми се иска да кажа защо за мен е важно, че това нещо ми се е случило. Първо – аз осъзнавам постъпката си като грешка, и то голяма. И още по-важното – смятам, че не е достатъчно човек само да осъзнава своите грешки, а и да получава наказанието си за тях. Това, което ще споделя, е, че аз като гражданин, извършил някаква глупост, си получих моето наказание в пълния му размер. На много хора обаче това не се случва. Подобни действия разколебават вярата ми в нашето общество. А за да има общество, не е толкова необходимо да не се греши, колкото е важно грешките да бъдат наказвани.
-Да се върнем към вашия герой Милен. Той е добър готвач. Вие готвите ли вкъщи?
Готвя – да, но без този професионализъм, който трябва да представя в сериала. Нямам никакви извънредни способности в тази област.
-А имате ли забавна история по време на снимките?
Много мога да разказвам, защото снимахме няколко месеца. Имахме една сцена с Деян Донков, мой идол като актьор, която не успяхме да заснемем . В нея той трябваше да ми се кара. Само че се получаваше истерично разсмиване. Обикновено тези неща се преодоляват в рамките на 5–10 минути, а нашият смях продължи цели 40. И в крайна сметка се отказахме от сцената. Това ще го помня цял живот, впрегнах всичките си възможности да се справя, но не се получи. Даже и сега ми става смешно, като си спомня.
-Да си бяхте ударили няколко шамара…
И шамари си удряхме, но не помогна.
-Не се ли порязвахте, докато готвите?
Не, но си удрях често главата, тъй като едната кухня беше с доста нисък свод. Имаше и по-страшен момент, когато кола се откъсна от лебедка и полетя надолу по пътя. За щастие, нашият колега Краси Рулев с каскада се хвърли през отворения й прозорец и успя да спре автомобила. Така предпази и доста хора, тъй като ние бяхме в непосредствена близост. Беше си страшно.
-В сериала изживявате драматична любовна история. В реалния живот имали ли сте такава?
Изживявал съм всякакви любовни истории – и драматични, и краткотрайни, и авантюристични. Всяка една моя любов, когато е била истинска, ме е променяла. В повечето случаи към добро, но понякога и към по-лошо. Няма да разказвам конкретна история, тъй като това са територии от живота ми, които искам да си останат лични.
-На 32 години имате първата главна роля в сериал. Няма как да не сте щастлив!
Възприемам това като естествено възнаграждение за труда, който съм положил в професията ми. Щастлив съм, че ми се случи този проект. Никога не съм мислил, че трябва да се бърза или човек да се натиска за роли. В НАТФИЗ Малин Кръстев, който беше асистент на нашия професор Ивайло Христов, ни казваше: „Трябва да можете умно да чакате!“.
-А кой урок от Ивайло Христов помните?
Преди да станете добри актьори, е важно да станете добри хора!
-Учили сте две години философия, преди да се преместите в НАТФИЗ. Защо сменихте специалността?
Нервната ми система и природата ми са такива, че интелектуалните занимания по-скоро ме затормозяват и ми пречат, макар и да ги обичам. Ако трябва да вкарвам енергията си само в интелектуални усилия, тя не може да се изразходи. Когато започнах да се занимавам с актьорската професия, всички мои „клапани“ се балансираха. Тази професия успява да ме изтощава до такава степен, че да се чувствам спокоен и в хармония със себе си.
-А кой ви е любимият философ?
Аристотел, защото той е дал началото на модерното мислене. Но има и много съвременни философи, които харесвам. Макар че сега категорично съм се отдалечил от тази област и нито чета такива неща, нито ме интересуват.
-Вие сте доказателство, че кръвта вода не става. Майка ви е актрисата Жорета Николова, а баща ви Валентин Маринов-Пело, светла му памет, се е занимавал с кино. Как реагираха те, когато им казахте, че тръгвате по техните стъпки?
В моето семейство никога не съм имал класически моменти на обсъждане на бъдещето ми. Просто решавах разни неща и родителите ми се съгласяваха с тях. Не са ме спирали да опитвам каквото намеря за добре. Не си спомням точно как им подейства, като им споделих, че ще кандидатствам, но няколко години по-късно и двамата ми казаха, че съм направил много добър избор. Те видяха в мен промяната, а и си попаднах на мястото след едно болезнено лутане.
-С майка ви само веднъж сте си партнирали на сцената. Не искате ли това да е по-често?
Да, разбира се. Аз много ценя майка ми като актриса и едно такова евентуално партньорство само би могло да ме обогати.
-Губите баща си през 2020 година, когато той умира от рак. От постовете във вашия Фейсбук профил се вижда колко много той ви липсва. Вие правите всичко възможно да не е забравен и пазите неговата памет…
Да, така е. В моя живот най-важното човешко същество е баща ми. И поради тази причина раздялата с него е много травматична за мен. Опитвам се да пазя неговата памет всячески. Това не е лесно, тъй като той представляваше една вселена – и морална, и философска… Беше много мъдър човек.
-Какво си отиде от живота ви с неговата смърт?
Много е трудно да го обясня в този разговор, но със сигурност си отиде нещо, което няма откъде другаде да намеря. Със смъртта на моя баща загубих една огромна територия вътре в себе си.
-Свирите на китара, ходите на риба. Това ли са нещата, които правехте заедно?
Моите музикални вкусове са изградени изцяло от него. И слушането на тази музика, която е специфична, и свиренето ме връщат към баща ми. Това е нещо специално за мен. Ходили сме и за риба. Но моите спомени не преминават през това какво сме правили заедно, а по-скоро през усещането за неговото присъствие.
-Прочетох, че имате сестра близначка.
Нямам сестра близначка. Благодаря за този въпрос, защото не знам как това се появи в медийното пространство. Но сега имам възможност да го опровергая. Нямам сестра, а брат от предишен брак на баща ми, който е по-голям от мен.
-Влязохте в класация на секссимволите. Смятате ли се за секссимвол?
Не, разбира се. Едва ли има относително нормален човек, който да смята себе си за секссимвол. Гледам на тези определения донякъде с ирония.
-Определено може да се каже, че 2023 е вашата година и е нов етап в актьорската ви кариера. Пожелайте си нещо на глас.
Пожелавам си да спрат войните, на които сме свидетели, и ако от тук нататък възникват конфликти в света, хората не само да говорят, а да правят нещо за тяхното разрешаване и да си помагат. Напоследък лицемерието по отношение на всички тези неща ме убива.