Калин ТЕРЗИЙСКИ
Да започнем днешната беседа с няколко основни въпроса, от които, когато внимателно размислим върху тях, току-виж изплувал като труп от прозрачно зимно блато някой извод.
Да започнем така:
Въпрос: Имат ли овцете чувства?
Тук отварям скоба, че въпросите ги задава някаква невидима, въображаема тълпа, някакъв безличен, упорит и твърдоглав опонент, да го наречем „Обществото“ или „Тълпата“, отговорите ги давам аз или с други думи – отделният мислещ човек. Но понякога е обратното – Човекът задава въпросите, Обществото отговаря. Този реторически похват в Античността се е наричал диатриба – спор с въображаем опонент – и е вършел добра работа.
Отговор: Да, имат. Не можем да отречем, че имат. Виждали сме ги ужасно тъжни, когато агънцето им бъде отнето, виждали сме ги изпаднали в отчаян ужас, когато ги водят за клане, виждали сме ги как смирено обръщат очи с вече прерязано гърло – предали се, покорни пред Смъртта. Може би не знаете, но овцете, за разлика от козите, да речем, умират много кротко, някак примирено – козите плачат и пищят точно като хора, като млади жени, когато ги поведат да ги колят и ги повалят на земята, и опрат ножа в шиите им; и повярвайте ми – ужасяващо е!
Виждали сме агнетата и шилетата весели като същински деца, гальовни като… агънца – че с какво можеш да сравниш едно агънце, което подскача весело покрай тебе, бута те с главичка и накрай те близва по лицето, освен с… агънце?
Виждали сме млади и яки овни, пълни с горделив спортен дух, засилващи се и страховито громолящи, сблъсквайки рогата си.
Какво по-различно от хората?
Въпрос: Това, че имаме чувства, подобни на тези на овцете и на другите животни… хм, прави ли ни годни за ядене?
…
Сега ще кажа нещо ужасно: след като десет години не вкусвах месо – по чисто етични съображения – аз започнах да ям месо като същински велосираптор, карнивор, трупоргризец. Закусвам с парче шунка или дори с пържола. Предпочитам пилешкото. Знаете ли защо правя това? Ето тук е ужасното в целия абзац: от суета!
Начел се с разни писания за палеодиети, диети по Дюкан, Зони на Бари Сиърс – които, всичките, препоръчват силно да се ограничат въглехидратите, да се ядат предимно протеини и мазнини, а въглехидратите да идват от груби, необработени храни като тиквички и карфиол, аз – човек, генетично склонен към пълнеене и освен това пристрастяващ се към всичко, доставящо наслада, чревоугодник парекселанс – реших, че трябва да започна да ям месо, предимно месо, за да възвърна старата си стройна фигура, която бях позагубил, минавайки петдесет. Ето, от суета аз започнах да отнемам децата на майки, които имат чувства съвсем подобни на нашите, за да ги убивам и ям. И на всичкото отгоре – още по-подло – аз нямах куража да ги убивам и изкормвам сам, купувах си вече топлите, изпечени парчета месо от някой ресторант или хипермаркет. За свое оправдание (което въобще не е никакво оправдание) ще кажа, че първо съм се ограничавал в поне една четвърт от живота си от месо, и второ – че съм клал всичко и съм виждал смъртта на закланото в очите – от жаби и кокошки до хора (все пак – бил съм лекар). Но нека продължа: има една категория хора, които не ядат месо, защото било „по-здравословно“. Е, ето те вече ме плашат с неосъзнатостта си. Тоест те – видите ли – не отказват яденето на месо, на убито страдащо същество, защото то е съвсем като нас, а нашият, човешкият морал ни забранява да ядем себеподобните си, а се отказват от яденето на месо… за да пазят здравето си! Здравенцето си!
В такива моменти си казвам, че атомната бомба е хубаво нещо и ако някой реши да изтреби хората с известен брой парчета от този артикул – аз ще му стисна ръката.
Идва Гергьовден и майки плачат за отнетите си дечица – агнета, които доскоро са ги побутвали с главиците си гальовно и са ги близвали с езиче по муцунките. Хората точат ножове и казват: Бог щом е решил – така ще бъде! Ако Бог беше решил да пасем трева – щеше да ни направи овце. Същите тези ножоточещи люде не поглеждат зъбите си, докато ги мият, а вероятно не мият и зъбите си (наблюдавайки ги по молове и автобуси) и все едно не виждат, че ние нито имаме кучешки зъби като на куче или вълк, нито остри, трошащи и най-здрави кости кътници като на хиена – ние нямаме даже големите кучешки зъби на предимно растителноядните павиани и мандрили или на напълно растителноядните горили. Тоест твърдението, че „човек е роден, създаден такъв – да яде месо, да е месояден и кръвожаден“ е доста съмнително, даже направо смехотворно. Човек се е Научил да яде месо.
Но да продължим: Ние, християните, знаем, че Бог е коетернален – той е спътник на Вечността, той е извечен. Тоест той е присъствал и във времената, когато много от хората са били канибали. Това „били канибали“ не е коректно твърдение, по-вярно е – когато са нямали какво да ядат, са ядели себеподобни. Практикували са канибализъм от време на време, както ние от време на време ядем калмари в Гърция. Да, Господът наш не се е появил изведнъж, когато евреите са започнали да говорят за него, да речем, преди четири хиляди години или да пишат за него – преди две хиляди и седемстотин. Ще кажа нещо потрисащо, но то трябва да се изкаже като въпрос:
Господ ли е създал канибалите?
Както е създал нас – ядящите съвсем подобните на нас мислещи, чувстващи и страдащи наши братя животните?
Господ ли е определил да бъде така – в продължение на хилядолетия, та чак до блокадата на Ленинград – хора да ядат хора?
Защото нашето оправдание да ядем милите малки плачещи агънца (Боже Господи – в името на Бог!), които иначе много обичаме да пускаме на снимчици във Фейсбук, а даже и да погалим, но вече само виртуално, с някой емотикон за погалване… та нашето оправдание е именно това: Господ е определил така. Господ е казал: яжте месо. Котлети, флейки, суджуци, кебапчета и шкембе в масло. Чудя се дали някой кулинар не се е сетил да прави специалитети от злокачествени тумори?
Агностиците и атеистите (винаги съм казвал, че атеистите приличат на деца, които викат, истерични и разревани, в очите на майка си: Ти не си ми майка, аз нямам майка!) казват: Природата е определила така!
Не знам къде те са виждали Природата, как си я представят – може би като най-наивните християни – но не както те – като дядо с бяла брада, някакъв по-сериозен Дядо Коледа, ами като достолепна жена, майка – като тази, която стои пред Чумния институт, който сега се казва Институт по заразни и паразитни болести (ха, а Господ ли е създал Yersinia pestis, причинителя на чумата?). Аз лично не съм виждал Природата и силно препоръчвам тя да не бъде антропоморфизирана и персонифицирана. Тя не е „някаква добра и мъдра, стара жена, която прави това и онова и то винаги е правилно“… всъщност за идиотите атеисти Природата е някакъв сурогатен Бог. Нещото, което ни е създало, при това – както майстор майстори гърне. Съзнателно и с някаква цел.
Цел, братя и сестрици, Няма!!!
Целта, Моралът, Законът, Истината, Смисълът… ги създаваме ние! Само ние. Бог вероятно стои там някъде (тоест – навсякъде) и просто ни гледа.
Гледа и нашата кръвожадност, и нашата милостивост. Гледа нашите касапски и канибалски зверства – срещу хора и срещу животни – гледа и нашия отказ от хищност и примитивна жестокост.
Апропо – Толстой, когото харесвам много, защото е харесвал жените, а е мразел насилието, тоест е бил нещо като протохипи, казва: Докато има кланици, в които се колят животни, ще има и бойни полета, на които се колят хора.
Нека помислим върху това, докато вдигаме чаши на празника.