25.8 C
София
събота, 15 юни 2024 г.

Малки насилници – тормозът в българските училища е ежедневие

Тормозът в училище се превърна в ежедневие, една трета от учениците са подложени на физически или вербални атаки

Мария Михалкова
Оля Желева

Булингът е събирателен термин за много видове училищно насилие. Той идва от английското наименование – bully, което се превежда като „тормозя“. В съвременния живот термините се използват, за да обобщят неща, които ние вече познаваме. Булингът може да се изрази не само във физическо насилие, но и във вербално такова, което включва нарочна социална изолация, прикачване на обидни прякори към определено дете, враждебно отношение на етническа, полова и расова принадлежност.
Малтретираните деца често изпитват неблагоприятни ефекти, които могат да доведат до физически, емоционални, социални, академични и психически проблеми. От значение е да знаем как да подходим, когато детето ни е жертва на тормоз. Важно е обаче да знаем и къде можем да потърсим помощ, когато нашето дете наранява и накърнява достойнството на съучениците си.

Тормозът в училище се превръща в ежедневен проблем Всеки трети ученик в България е бил обект на тормоз, а всеки пети е бил удрян от други ученици поне няколко пъти в месеца. Към днешна дата проблемът с разпространяването на емоционалното насилие е два пъти по-разпространен в училище, отколкото у дома. Над една трета от децата и младите хора, съобщават, че са били подложени на унижение и обиди в училище. Това не са данни от криминална хроника. УНИЦЕФ застава зад стряскащите данни от България.

В периода януари-септември 2023 г. Центърът за безопасен интернет е получил и обработил над 32 000 сигнала за незаконно и вредно съдържание. Над 90 на сто от случаите са свързани със сексуална експлоатация и злоупотреба над деца.
Проблемът с физическия, психически и онлайн тормоз сред учениците става все по-тревожен, особено в условията на глoбалната пандемия. Още през 2018 г. PISA публикува данни от свое международно изследване, от което стават ясни мащабите на насилие сред младите в българското общество. Училищната среда влияе на мотивацията за учене, образователни резултати и взаимоотношенията между децата, както и между децата и възрастните. Средата в училище е повлияна негативно следствие на пандемията, изолацията на децата и влошеното психично здраве.

Анализ, проведен от МОН и Института за изследвания в образованието, посочва тревожно висок дял на учениците с ниска мотивация и ангажираност с учебния процес, висока склонност на учениците да пропускат учебните часове или да отсъстват от училище. По данни на УНИЦЕФ високите нива на професионален стрес и емоционалното изтощение при учителите също оказва голямо влияние върху средата и начина, по който се чувстват и децата в училище.

След проведено по поръчка на УНИЦЕФ Национално представително проучване от международната представителна организация Coram Internation за 2019–2020 г. насилието се наблюдава най-често сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%). Данните не се променят до днес.

Децата не се раждат агресивни

Ангел рисува от много малък и в момента учи в Художествената академия. Когато е на 13, започва да слуша метъл и се преоблича в черно. Стилът предполага пускане на дълга коса и слагане на черен молив под очите. Веднага започват подигравките в училище от момчета от съседния клас. Вербалната агресия включва подвиквания, обиди, епитети, сред които и „джендър“.

Мая Василева, директор на ЧОУ Мария Монтесори, Горна Баня

Директорът на училището, в което учи Ангел – Мая Василева (ЧОУ д-р Мария Монтесори, Горна баня), взима решение да събере всички деца в една стая. „Попитах децата, които обиждат: „Вие познавате ли това момче като личност, знаете ли какво може да прави?“. Те не знаеха. Тогава ги попитах: „Защо го обиждате, заради външния му вид, той ще стане велик художник, вижте рисунките му“, споделя Мая Василева. Ангел показва рисунките си и всичко се успокоява между децата след този разговор. Директорът е с 24-годишен опит в педагогиката и е категорична, че при такива ситуации към агресора се подхожда само с добро. „Моята практика е да питам: „Защо го правиш, ти не си лош?“.

Според педагога няма лоши и агресивни деца. Поведението се влияе от средата – най-вече семейната. Детето или е обект на насилие, или търси внимание – при всички положения е необходимо да му се помогне. „Много е важна работата с родителите при проява на агресия“, уточнява Мая Василева. Тя споделя, че в днешно време има много разбити семейства, но това в крайна сметка това няма значение. „Ако родителите са готови да работят, винаги могат да намерят подкрепа. Само тогава има ефект“, категорична е Мая Василева. Тя препоръчва да се търси доброто в децата и в никакъв случай към агресията да не се подхожда с агресия.

Как да разпознаем, ако детето ни е жертва

Сузана Степанова е психолог и психотерапевт. Провежда множество семинари и конференции по темата ранно детско развитие. Директор и невромоторен консултант по австралийската програма за развитие на бебета, деца и родители към психологически център „Съкровения“. Тя е и директор на детска градина Maple bear, където децата се възпитават с помощта на канадски метод на обучение, нареждащ се на първо място в света сред англоезичните държави като ефективност на обучение.

Има естествени ситуации, например най-малките деца се изразяват, като удрят или блъскат някого. „Това е една моторна реакция на това, което те не могат да изразят вербално“, обяснява Сузана Степанова. Такива ситуации се създават, ако сме прекалено навлезли в личното пространство на детето, но то не може да го изкаже и го изразява моторно. Специалистът споделя, че профилът на тормозеното дете е свързан най-вече с „обръщането на детето към себе си“. В общоприети случаи детето може да е от етническите малцинства или такова, на което му е трудно да общува, а другите забелязват това. „Ако излезем от този контекст, в рамките на конфликт всяко едно дете би могло да почувства болка, страдание и да бъде жертва на насилие – вербално или физическо“, споделя експертът. Тя уточнява, че агресията не е обвързана с възраст – това е реакция, която децата е нужно да преработят. Много често проявите са свързани с това, че детето е ядосано на родителите. Лошото поведение се корени в преживяванията на децата.

Опасното е, когато детето приеме агресивното поведение, като проявление на неговата личност. „В този случай ние – възрастните, виждаме само и единствено в детето, че то е агресорът. Ако това се припознае от детето, то започва да губи личните си силни страни. Така детето привлича вниманието чрез агресията и се заблуждава, че това е силната му страна“, допълва специалистът. С поведението си едно дете ни казва нещо: „върху мен се упражняваше насилие“, „аз преживявам своя травма“, „моите предели и граници са надскочени“ или „аз нямам други механизми, с които да се свързвам с другите“. Агресивното поведение е зов за помощ. Много е важно този зов да се припознае и от училищната страна, също и от семейството. Много често с такива деца се работи заедно със семейството.

Много често се случва в определена игра децата да се блъскат, за да поискат да бъдат забелязани. Случвало се е да казват: „Аз исках да участвам в една тяхна игра, обаче той не ми позволи и ме отхвърли“, споделя опита си Сузана Степанова. Това дете не може да преработи съответното чувство и се получава конфликтна ситуация. „Ако ние успеем да изговорим напрежението с децата – напрежението пада. Така те осъзнават, че да бъдем близки е много по-хубаво, отколкото да бъдем в конфликт“, допълва психологът.

Важно е да се дават конструктивни обратни връзки към родителите. От значение е да се спомогне семейната среда и да се осъзнае, че е крайно необходимо на тези деца да се помогне и професионално. Психотерапията за деца е средство, което може да съдейства и да помогне, изключително много. „Важно е самата среда да бъде осъзната от родителите, за да се потърсят първопричините за проблема, има ли модел на подражание и какво поражда в детето реакцията агресия. Бих казала, че всички трябва да бъдем сензитивни към преживяването на едно дете, съответно и родители и учители. Децата често споделят. Добре е да обръщаме внимание на нещата, които споделят с нас“, съветва специалистът.

 

В такива ситуации често се гледа крайният резултат, в който определяме едното дете като насилник, а другото – като жертва. Полезно е да се какво провокира това поведение. Сузана Степанова добавя, че са незрели емоционално и социално. Те имат нужда от помощ, съдействие и подкрепа.

Добрият пример не е само в частните училища

„Комуникацията между учителите и учениците е едно от най-важните звена, спомагащи да бъде ползотворен учебният процес“, това споделят учители от училище „Свети свети Кирил и Методий“, град Дупница. Райко Ангелов, директор на училището, знае какви са най-работещите методи при преподаването на уроците, така че децата да не губят интерес от учебния процес. Според него само екипно могат да се разреши конфликтна ситуация между децата. Училището провежда множество обучения на учители, така че самите те да могат да се справят и с критични ситуации, ако се налага.

„Измислили сме доста ролеви игри между децата. Игрите спомагат да научат как се назовават емоциите, които изпитват“, споделя Мария Станкева, която е старши учител. Учителката разказва, че с помощта на психолога на училището непрекъснато се правят събития за комуникация, на които децата могат да споделят всичко, което ги притеснява. Разбира се, всяко дете има право индивидуално да се обърне към психолога на училището, за да сподели своите тревоги.

Чрез създаване на куклен театър учителите обясняват и поясняват на децата, как могат да се справят със своите негативни емоции. Екипът работи върху толерантността между съучениците, определяйки кои думи и изрази могат да накарат другия да се почувства щастлив. „Ние непрекъснато говорим за нашите ученици. Правим въпросник във всеки клас, който се попълва от класния ръководител. Така разбираме дали в даден клас има по-импулсивни деца, с които можем да работим. Също така уточнявам, дали сред децата има такива, които са изолирани или затворени в себе си, за да им обърнем необходимото внимание“, обясняват от училището. Една от любимите игри и на ученици, и на учители се казва: „Кой може да ни помогне?“. Чрез нея учителите учат децата, че училищната среда е едно семейство, в което всеки член трябва да прави малки жестове, за да се чувства самият той удовлетворен, а близките му – щастливи.

УНИЦЕФ и Министерството на образованието с обща кампания

В отговор на стряскащите данни и продължаващата тенденция УНИЦЕФ, заедно с Министерството на образованието създават програмата „Стъпки заедно“. Целта е превенция на тормоза и насилието в училище. Тя включва цялостна училищна методология, която предполага нова сигурна училищна среда. Програмата се базира на обучения по модел за цялостна училищна политика за взаимодействие с родители, а учениците са включени в работилници за социално и емоционално учене. За да знаят още по-добре как да се справят учителите в създавали се конфликтни ситуации, са разработени обучения за директори, учители и психолози. Програмата включва работа с класовете и групите за подкрепа на връстници „Миротворци“. Тези групи се създават във всички пилотни училища и са насочени към укрепване на уменията на учениците да се изслушват, да общуват и да разрешават конфликтни ситуации помежду си. „Да мислим как нещо, което правим или казваме, се отразява на другия човек. Това умение остава с нас, то е дар и няма да изчезне, когато програмата спре и когато ние завършим училище“ – споделя ученичката в десети клас София, участник в проекта.

В програмата засега са включени пет училища в България. Предстои тя да намери своя път към нови 200 училища през тази и следващата година.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини