„Всеки мой ден започва с 1 таблетка пробиотик за стомаха и 1 таблетка пробиотик за женското здраве. И се чувствам страхотно!“, подобни реплики се чуват в почти всеки рекламен блок по телевизията и от инфлуенсърски профили. Напоследък значителен процент от излъчваните реклами възхваляват вълшебните свойства на различни добавки за чревно здраве и по-силна имунна система. Някои брандове умело се насочиха към социалните мрежи и сключиха партньорства с популярни инфлуенсъри. В резултат – на моменти социалните мрежи приличат на аптекарски брошури.
Разбира се, всяка реклама има за цел да представи конкретния продукт или услуга в най-добрата му светлина. А в сезона на грипа, когато употребата на антибиотици рязко скача, за пробиотиците се говори повече, отколкото за новото правителство. Но за много зрителите и потребители остава неясно какво точно представляват тези добавки и наистина ли може целогодишно да ги приемат, без да се консултират с медицинско лице.
Пробиотиците са живи микроорганизми, като бактерии и дрожди, които, когато се прилагат в адекватни количества, предоставят ползи за здравето на гостоприемника, тоест на човека. Пробиотиците могат да варират и да имат различни ефекти. Най-често срещани са лактобацилус и бифидобактериум. Терминът произлиза от гръцки – pro („за“) и bios („живот“). Или буквално преведено – „за живота“. На практика това са „добри“ бактерии, населяващи стомашно-чревния тракт. Те спомагат за регулирането на чревния баланс, което е ключово не само за усвояването на храната, но и за поддържането на множество други процеси в организма, включително и на имунната система.
На пробиотиците можем да погледнем и като на защитна бариера, която предпазва червата от преминаването на вредни микроорганизми. Тя обаче може лесно да бъде разрушена. Как? При неправилно хранене, прием на различни медикаменти или поради някакво болестно състояние. Влияние оказва дори прекомерният стрес и липсата на достатъчно сън. Всеизвестен факт е, че когато пием антибиотици, трябва да вземем и пробиотик, като препоръките на специалистите са да продължим да приемаме „добрите“ бактерии три седмици, след края на лечението.
А знаете ли, че вероятно си набавяте пробиотици, без да осъзнавате? Освен чрез хранителните добавки, това се случва чрез някои храни. Всъщност голямо значение за разнообразието на микробиома на един човек оказва именно храната, която той консумира още като дете. Затова и чревната флора на всеки от нас е напълно уникална. Въпросните натурални източници се наричат още пробиотични храни и включат някои основни продукти – кисело мляко, хляб с квас, сурово сирене, кисели краставички, кисело зеле, кимчи, комбуча, кефир.
Смята се, че именно българското киселото мляко привлича в началото на XX в. вниманието на известния руски учен проф. Иля Мечников – биолог, физиолог и патолог, лауреат на Нобелова награда за медицина. Той поставя основите на съвременното разбиране за пробиотиците. Работи в института „Луи Пастьор“ в Париж и става популярен с проучванията си за старостта. Според него тя е болест като всяка друга. Проф. Мечников считал, че при гниенето на белтъчните вещества в дебелите черва се получават токсични амини, които се усвояват от организма и предизвикват старчески изменения, водещи до прекомерно ранна смърт. Иля Мечников събрал сведения за 36 страни и установил, че най-много столетници има в България – по четирима на 1000 души. От направеното проучване станало видно, че повечето от тях са овчари, които редовно се хранели с българско кисело мляко. Мечников предположил, че редовната консумация на млечно-кисели бактерии във ферментиралите храни като киселото мляко, се свързва с подобрено здраве и дълголетие.
Лечебната сила на киселото мляко е открита през 1905 г. от българския лекар д-р Стамен Григоров. След дългите часове над микроскопа, той установил причинителя на подквасването – Lactobacillus bulgaricus.
Ако все пак сте решили да приемате пробиотици чрез хранителна добавка, е добре да се запитате с каква цел точно искате да го пиете, имате ли конкретен здравословен проблем. И най-важното – да се консултирате с медицинско лице.
А що е то пребиотици и синбиотици?
Те също играят важна роля за общото здраве, но само след лекарска препоръка
В необятното море от реклами за пробиотици плуват още пребиотици и синбиотици. Независимо дали сме в час с темата, или ще навлизаме в идеята за здравето на храносмилателната ни система, трябва да знаем, че това трио играе ключова роля в здравословната диета.
Пробиотиците са живи микроорганизми с благоприятно влияние върху чревния микробиом, храносмилането и имунната система. През 1995 година обаче се заговаря за „пребиотици“ и то благодарение на научна публикация от Гибсън и Роберфройд.
Двамата представят нова концепция, според която пребиотиците са несмилаеми фибри, които благоприятно влияят върху здравето. Не всички фибри обаче имат свойството на пребиотици. Идеалният пребиотик трябва да бъде устойчив на действието на стомашните киселини, жлъчните соли и други хидролизиращи ензими в червата. Освен това нe бива да се абсорбира в тънките черва. Сред източниците на пребиотици са майчината кърма, соята, суровият овес, ечемикът, нерафинираната пшеница. Намират се и в растения, съдържащи инулин, като корен от цикория, йерусалимски артишок, аспержи, както и в лук, чесън, ябълки. Здравословните ефекти на пребиотиците са свързани с намаляване на възпаленията и инфекциите, подобряване на чревното здраве, сърдечно-съдовата функция, имунната модулация и понижаване риска от развитие на рак на дебелото черво.
Когато Гибсън представя концепцията за пребиотиците, той съобщава, че при комбинацията им с пробиотици се получава синбиотик. Сред ползите за здравето при употреба на синбиотици са повишаване нивата на лактобацили и бифидобактерии и балансиране на чревния микробиом, подобряване на чернодробната функция при пациенти с цироза, подобряване на имуномодулиращата способност, предотвратяване на вътреболнични инфекции.
Днес специалистите са категорични, че включването на пробиотици, пребиотици или синбиотици в диетата носят голяма полза за общото здраве. Важно е обаче да се консултирате с лекар или диетолог, преди да започнете прием на различните добавки, особено ако имате специфични здравословни проблеми или приемате други лекарства.
На сцената излиза нов хит – постбиотиците
В научните среди вече няма съмнения, че ерата на пробиотиците и пребиотиците е възможно скоро да залезе. На сцената на здравето излиза нов играч – постбиотиците. Днес специалистите ги сочат като едни от най-съвременните, ефективни и безопасни начини за профилактика и възстановяване на чревната микробиота.
Постбиотиците се синтезират естествено, след като тялото е усвоило пребиотиците и пробиотиците. Те съдържат витамин В, витамин К и антимикробни пептиди, които могат както да спрат растежа на вредни бактерии, така и да помогнат за увеличаване на здравословните.
Постбиотиците са всъщност отпадъчните продукти от пробиотиците. Изследванията за ползите от тях продължават, но ранните резултати показват, че те могат да бъдат полезни по много начини. Всъщност се смята, че някои хора могат да имат повече полза от постбиотичните добавки, отколкото от пробиотичните. Важно е да се знае, че постбиотици могат да помогнат при отслабване. Някои изследвания показват, че те потискат усещането за глад. Също така могат да повишат изразходването на енергия, което от своя страна може да помогне при усилията за отслабване.
Смята се, че постбиотиците намаляват ефекта на алергиите, понижават високия холестерол и високото кръвно налягане. Някои първоначални проучвания показват, че постбиотиците могат да помогнат за потискане на растежа на раковите клетки и по-конкретно при на стомаха и дебелото черво.
Постбиотиците все още не са толкова добре познати и широкодостъпни, но има начини, по които може да се увеличи броят им в организма. Това може да стане с консумацията на кефир, кимчи, ферментирали туршии, мътеница, извара, овес, ленено семе, чесън, комбуча, кисело зеле, темпе, хляб с квас и кисело мляко.
Д-р Зорница Керезова, гастроентеролог в УМБАЛ „Софиямед“:
Не бих препоръчала добавки на здрав човек
Д-р Зорница Керезова завършва Медицинския университет в Пловдив през 2013 г. Придобива специалност „Гастроентерология“ през 2018 г. Тя е част от екипа на Отделението по инвазивна гастроентерология в УМБАЛ „Софиямед“.
– Доктор Керезова, у нас от доста време има бум в предлагането на различни пробиотични добавки. С какво точно са полезни те и ще се намали ли качеството на живот, ако не ги приемаме?
– Пробиотиците са храни или хранителни добавки, съдържащи живи микроорганизми, които в определени количества поддържат чревната микрофлора и микробаланс. Съществуват достатъчно доказателства, позволяващи препоръчването на пробиотиците като ефикасно средство за поддържане на нормална чревна функция по време на антибиотично лечение. Все пак липсват конкретни препоръки за прием на пробиотик при нездравословно хранене или като начин на превенция срещу някои заболявания. Като гастроентеролог аз насочвам моите пациенти към прием на определен пробиотик при наличие на съответните оплаквания или рецидивиращи състояния, налагащи лечение. При липса на такива рядко препоръчвам пробиотик като част от здравословния начин на живот.
– Означава ли това, че не е препоръчително да използваме пробиотици просто защото е модерно?
– Медицински специалист не би препоръчал подобна консумация без причина. Със сигурност пробиотикът няма да ни навреди, но е спорно дали ще има позитивно влияние. На пазара се предлага огромно разнообразие от пробиотици с различни ефекти – най-модерните и може би най-търсени са тези за отслабване.
– Когато сме на антибиотик, трябва да пием ли пробиотик?
– При антибиотична терапия наистина има смисъл да се приема и пробиотик. Между приема на антибиотик и пробиотик трябва да има минимум два и най-добре три-четири часа отстояние като няма значение кое се приема първо. Стартирането на пробиотичния прием трябва да стане максимално рано и да продължи седмица-две след спиране на антибиотичното лечение.
– Всеизвестно е, че има пробиотични храни, като киселото мляко. Ако не ги консумираме, добре ли е да приемаме пробиотик?
– Ферментиралите храни като кимчи, туршия, кефир, камбуча са източник на полезни бактерии, които могат да допринесат за добро чревно здраве. Независимо от това те не предоставят терапевтична доза пробиотици, които да подобрят нарушената чревна микрофлора и да подобрят чревния микробаланс при заболяване. Тогава е необходима суплементация с предписани пробиотици като хранителна добавка.
– Има ли състояния, при които са противопоказни?
– За по-голямата част от хората пробиотиците са безопасни, рядко има странични реакции или непоносимост. По-внимателно се подхожда при деца, при хора с нарушен имунитет и циротици.
– Вие какво препоръчвате за добър чревен баланс?
– На първо място – качествена и разнообразна храна. Много се спекулира с киселото мляко, но то продължава да се препоръчва, както и ферментирали продукти. Не бих препоръчала редовен прием на пробиотик на хора без субективни оплаквания или състояния, налагащи редовен прием на този вид хранителни добавки.
Петя БАХАРОВА
Ивет САВОВА