В българската политика издателят Манол Пейков влезе шумно, енергично и без грам съобразяване с правилата. Излезе оттам значително по-тихо, но със славата на човек, който говори директно и без грам дипломатичност. Като народен представител от ПП-ДБ той беше сред най-разпознаваемите фигури в парламента. Едни го харесваха заради откровеността и готовността му да застава зад непопулярни каузи. Други го упрекваха, че преминава границата между свободното слово и политическата провокация. В публичното пространство името му неведнъж се оказваше в центъра на остри спорове заради емоционални изказвания, активността му в социалните мрежи и безпардонния му тон към политическите опоненти.
Чух се по телефона с Манол Пейков няколко дни след като стана ясно, че не влиза в новия парламент. Отпадането му от 52-рото народно събрание се превърна в една от най-коментираните драми в коалицията ПП-ДБ, а и не само там. Макар да беше поставен на избираемо място, преференциалният вот пренареди листата и той се озова извън парламента, след като лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев му скрои шапка и реши да влезе в Народното събрание от Пловдив. Пейков прие развоя с видимо разочарование, но без открит сблъсък с Василев. Случаят се превърна в ярка демонстрация на политическа аритметика. Историята съдържа известна ирония, защото човекът, който неведнъж се оказваше в центъра на скандали и ожесточени спорове, не беше отстранен от избирателите или от политическите си противници, а от вътрешната логика на собствената си коалиция.
Манол Пейков прие с готовност поканата ми да обядваме. Тъй като той се върна да живее и работи в родния Пловдив, изчаках няколко дни, докато се появи в София. Предложи да похапнем в любимия му „СкараБар“. От трите заведения на тази верига Манол предпочита това на ул. „Бенковски“.
„Собственикът Станислав Раковски ми е приятел от години, имам си приказка с него и много харесвам концепцията на ресторантите му“, уточнява бившият депутат.
Манол Пейков харесва простичкото и кратко меню на заведението, както е прието в най-добрите ресторанти по света.
„По някаква причина традицията в България е менюто да е дълго шест лакътя, да има от пиле мляко и всичко да е полуфабрикат. При Станислав се знае откъде е месото, зеленчуците са от пазара „Ситняково“, има между 7 и 10 предложения, които са суперпресни“, обяснява Пейков.
Докато разглеждаме менюто, бившият депутат ми разказва, че Станислав е бившият собственик на популярния в близкото минало ресторант „Отвъд алеята, зад шкафа“. Така и двамата си припомнихме с лека носталгия това изключително артистично и романтично място, което сме посещавали с удоволствие.
В „СкараБар“ собственикът на издателство „Жанет 45“ обикновено си поръчва пилешко филе или свинска пържола с пържени картофи и лютеница. И за този обяд не изневери на своята традиция. Доверих се на избора му, а Манол подробно ми обясни съдържанието на лютеницата. Тайната на зарибяващия й вкус се оказа канелата.
„Свикнали сме да слагаме канела само на сладкиши, но в лютеницата тя дава една друга, страхотна нотка“, обясни той.
Когато стигнахме до избора на напитки, Пейков категорично поръча айрян със задължителния черен пипер. По начина, по който говори за храната, разбирам, че има отношение към кулинарията. Предположението ми се оказа вярно. Манол обича да готви, прави го рядко, а специалитетите му са в областта на азиатската кухня – тайландска, китайска, виетнамска и японска.
„Имам чувството, че в предишен живот съм живял някъде там. Принципно не ям много неща – никакви зеленчуци, плодове, зелении. И когато си поръчвам храна от нашата или средиземноморската кухня, всеки път трябва да предупреждавам какво да не ми слагат. В храната от Далечния изток няма продукти, които да не харесвам“, обяснява Манол Пейков.
Любопитна подробност е, че специалитетите, които често приготвя вкъщи, са Пад Тай и Пад Капрао.
Пейков прави поръчката с артистична вещина, като сервитьорът е упътен конкретно какво да донесе. Аз пък съм изненадана от това какъв компаньон е той – забавен, артистичен, говори така описателно и с лекота, че буквално след минути имам усещането, че се познаваме от години.
Тъй като още се носи тътенът от последните избори, питам Манол Пейков какво прави, след като вече не е депутат.
„Върнах се в живота, там, където ни е мястото на всички“, отбелязва той.
След това сравнява парламента с „въздушна възглавница и тунел, в който влизаш, откъсваш се и губиш контакт с реалността“.
„В политиката понасяш такива тежки удари, че ако не сложиш върху тялото си дебела слонска кожа, няма как да оцелееш. От друга страна, за да си добър политик, трябва да си в постоянен контакт с хората, да си свръхчувствителен към техните питания и реакции. В дългосрочен план този парадокс няма как да бъде преодолян. Леко ми е криво, че не съм с приятелите и колегите в парламента, с които имам общи идеи и недовършени неща. Но в същото време изпитвам страхотна еуфория от свободата да разполагам с времето си и да правя това, което най-много обичам – книгоиздаването“, откровен е Манол.
След смъртта на майка си Божана Апостолова той поема изцяло пловдивското издателство „Жанет 45“.
Тук трябва да отбележим, че именно от нея наследява любовта към словото и чувството, че книгите могат да променят хора и съдби. Още като ученик започва да превежда поезия от английски език. По-късно преводът се превръща в негова страст и професия. Като двигател на „Жанет 45“ той участва в издаването на едни от най-стойностните книги на българския пазар. Сред новите заглавия, които предстоят да излязат, е „Каварненски разкази“ на Здравка Евтимова.
„Има една много любопитна книга със заглавие „В София с Георги Господинов“. Тя е на Джорджа Спадони, преводачка на писателя и млада надежда. Книгата е в сътрудничество с Господинов и предстои да излезе на български“, казва бившият депутат.
С клеймото на „Жанет 45“ е напът да излезе и една от най-добрите книги за музиката на XX век – кауза, по която Пейков работи от години. Заглавието й е „Останалото е шум“ на Алекс Рос, а за автора ѝ Манол говори с огромно почитание. Впечатляваща е вещината, с която бившият депутат говори за музика. Това е обяснимо, като се има предвид, че той е добър певец и собственик на звукозаписното студио „Пекарната“ в София.
„От 20 години съм хвърлил око на тази книга, сега събрах пари и дойде времето да я издам. Смятам, че ще запълни голяма празнина в нашите музикални училища и консерватории“, уточнява той.
Интересът му към книгите и музиката никак не е случаен.
Манол Пейков израства в семейството на журналиста Костадин Чонов и поетесата Божана Апостолова.
Той е роден в пловдивския квартал Кючук Париж и е потомък на бежанци от Беломорска Тракия. Всъщност баба му е бежанка, а дядо му е от карловско село. Срещат се в Кючук Париж, където е роден баща му, а по-късно и самият Манол.
„Бях буйно дете, викаха ми Танкиста, защото обичах да си правя танкчета от дървени трупчета. Другата причина за прякора беше, че не отстъпвах пред нищо. Каквото и препятствие да има пред мен, минавам през него, падам, ставам и продължавам“, обяснява бившият депутат.
Той е доста различен от връстниците си, като показателен за това е фактът, че се научава да чете на 3 години и половина. На 6 години прочита „Под игото“, и то пълното издание на Вазовия роман.
„Помня, че не ме затрудни. Всички тези сложни думи, от които сега пищят учениците, не бяха проблем за мен. Може би защото езикът на баба ми и дядо ми беше много близък до този в „Под игото“. Ако е имало нещо неясно, аз съм си го попълвал с въображение“, разказва със смях Манол, който завършва Пловдивската езикова гимназия, а след това и Американския университет в Благоевград.
„Майка ми винаги е твърдяла, че баща ми я е научил на литература.
Той е човекът, който истински и дълбинно я е разбирал. При нея нещата бяха по-емоционални и с желание за изява“, връща лентата той. След това споделя как майка му Божана Апостолова е израснала в изключителна бедност в семейство с три деца и без баща. Известната и вече покойна издателка постига всичко сама и с огромно въображение, непокорство и напористост. Поезията белязва не само нейния живот, а и този на съпруга и сина й.
„В моята ценностна йерархия поезията е на най-високото стъпало. Тя е единственото нещо, което има потенциала да те направи безсмъртен. Всичко останало – банкерство, икономика, политика – е просто средство. Истинското величие е чрез литературата и в частност чрез поезията“, казва издателят.
Манол Пейков е човек на каузите, но и на провокациите. Именно той стои зад нестандартното издание на „Под игото“ на т.нар. шльокавица – проект, който предизвика бурни обществени реакции, но и сериозен разговор за езика, културата и начина, по който младите общуват днес. За него културата не е музейна ценност, а жив организъм, който трябва постоянно да бъде поставян на изпитание.
„Затова сега казвам, че като се връщам от политиката в книгоиздаването, се връщам у дома – там, където ми е уютно и където съм най-полезен“, отбелязва той. Фактите са красноречиви. Освен издател Пейков е основател на Литературна агенция „София“, която промотира и продава авторските права на български писатели в чужбина, създател е на културно-информационния гид „Програмата Пловдив Инфо“. Превежда поезия и проза, носител е на награда „Пловдив“ за художествен превод, специалната награда на Съюза на преводачите в България и националната награда „Христо Г. Данов“.
Питам го дали намира поезия в политиката. Отговорът му е положителен. „Как да няма, аз я създавах всеки ден. Особено с минискандалите, които в повечето случаи бяха словесни провокации и закачки“, казва с усмивка той.
„Имам много несъвършенства, но пиенето не ми е порок. Събират ми се около 50 грама на година.“
Това е може би най-цитираното му изказване от парламентарната трибуна, след като депутати от „Възраждане“ го обвиниха, че е в нетрезво състояние. Фразата мигновено се разпространи в медиите и социалните мрежи и се превърна в емблема на самоироничния му стил.
В същия парламентарен спор той добави още една реплика, която отлично описва начина, по който възприема ролята си: „Виждам, че съм трън в задните ви части“. Фраза, която се превърна в кратка формула за отношенията му с политическите опоненти.
„Наистина провокирах опонентите си и това ставаше със словесни заигравания и със силата на метафората, която смятам за най-силното литературно средство, с което разполага човек – казва бившият депутат. – Изкушавам се да мисля, че някои от моите опоненти в парламента изпитваха особени симпатии към мен.“
Яркият публичен образ на Манол Пейков беше свързан и с дарителски кампании, затова отпадането му от Народното събрание беше възприето не просто като технически резултат от изборната система, а като символичен знак, че в политиката дори популярните фигури не са незаменими.
В публичното пространство Манол Пейков е разпознаваем със своята енергия, чувство за хумор и способността да говори еднакво увлекателно за книги, политика, градска среда и граждански инициативи. В Пловдив е известен и с активната си позиция по теми като градоустройство, зелени политики и качество на живот. Затова появата му като кандидат за кмет на града не беше особена изненада. Възнамерява да участва и на следващите общински избори.
„Моята кандидатура си струва да бъде обмислена“, казва той.
Една от най-шумните полемики около Манол Пейков избухна около каузата за спасяването на родната къща на Димитър Талев в Прилеп. През 2023 г. той организира дарителска кампания, която събра значителна сума с идеята домът на писателя да бъде откупен и съхранен като паметник на българската култура. Но когато месеци по-късно къщата продължи да се руши, а реален напредък по сделката не се виждаше, започнаха да се трупат въпроси. Политически опоненти поискаха публичен отчет за събраните средства и подадоха сигнал до прокуратурата с искане да бъде проверено как са управлявани даренията. Манол Пейков категорично отрече каквито и да било злоупотреби и обясни, че средствата не са изчезнали, а са запазени по сметка и могат да бъдат използвани едва след уреждане на сложните въпроси около собствеността на имота и преговорите с наследниците.
Този случай се превърна в своеобразна метафора за цялата му обществена биография. Манол Пейков често тръгва към каузите с огромна енергия и заразителен ентусиазъм, но същевременно неизменно поражда подозрения, критики и остри политически атаки.
Извън сградата на Народното събрание той продължава да бъде издател, преводач, общественик и човек, който не се страхува да говори високо, когато смята, че има какво да каже. А дали политиката е загубила ценен глас, или просто една неудобна фигура, остава въпрос на гледна точка.
МЕНЮ
„СкараБар“, ул. „Георги Бенковски“ 12, София
Свинска пържола с пържени картофи и лютеница – 11,77 евро
Пилешко филе с пържени картофи, салата и лютеница – 11,70 евро
Домашна плодова торта – 5,28 евро
Два айряна – 3,58 евро
ОБЩО – 32,40 евро
Петя БАХАРОВА