
Марги Хранова е изпълнител, получил много награди в своята кариера. Два пъти печели статуетката „Златният Орфей“, през 1975 г. е победител в конкурса „Мелодия на годината“, а само преди броени дни получи и поредното си отличие от Българското национално радио за цялостен принос. Певицата обаче няма никакво намерение да се пенсионира. Тя не спира да работи, продължава да записва песни, а сега прави и турне.
- Марги, получихте приза за цялостен принос в българската попмузика на годишните награди на класацията „БНР Топ 20“. Какво означава този приз за вас?
-
- Това е едно признание за всичките години, които съм изминала в кариерата ми и съм доказала себе си с изявите си. А и много мои песни са участвали в класацията „БНР Топ 20“ и са печелили първи места.
- Ваши колеги, когато им дават награда за цялостен принос, се шегуват, че явно някой иска да ги пенсионира. Вие обаче не спирате да работите и да записвате нови песни. По всички личи, че не мислите да за пенсия…
-
- Да, не мисля да се пенсионирам. (Смее се.) Продължавам да работя и да правя концерти. Композитори също не спират да ме канят да изпълнявам техни песни и да ги представяме на различни конкурси.
- Кариерата ви е свързана с БНР, тъй като преди 55 години именно там записвате първата си песен. Какви спомени пазите от този момент?
-
- Имаше огромно притеснение. Вече бях студентка в естрадния отдел на Българската държавна консерватория и правех първите си стъпки. Тогава композиторът и продуцент Николай Куюмджиев, който ме покани да стана част и от трио „Обектив“, ми предложи да запиша песента When a Man Loves a Woman. Тя е изпълнена за първи път от певеца Пърси Следж, а години по-късно стана известна и с версията на Майкъл Болтън. Тъй като тогава нямахме право да пеем на английски, хитът беше с български текст, озаглавен „Ако ти ме обичаш“. Не бях сигурна дали ще се справя, но се съгласих да запиша песента, като държах да я изпълня по свой начин. За мое щастие, се получи много добре и започна да се върти по Националното радио. Така хората чуха, че има певица с името Маргарита Хранова.
- Много работите с млади хора. На какво ви учат те?
-
- Човек винаги има какво да научи от младите. А и ти самият можеш да им бъдеш полезен. В една такава колаборация винаги се ражда нещо различно. Аз обичам да експериментирам. В същото време обаче съм строга и изискваща и държа нещата винаги да се получават много добре.
- Записали сте стотици песни, но има ли такава, която се е родила трудно?
-
- Много съм работила с композитора Найден Андреев, а той беше много прецизен и имаше огромни изисквания. Мога да призная, че песента „Устрем“ не беше от тези, които записах лесно. Доста усилия хвърлих, докато се получи.
- Ваши колеги казват, че сте от певиците, които са запазили чистотата на гласа си такава, каквато е била и в началото на кариерата ви. Имате ли ваша специална рецепта за това?
-
- Благодаря на колегите ми, че мислят така, но честно казано, не правя нищо специално за гласа си. Дори си пия газирани напитки, понякога и студени. Може би самата ми постановка на пеене е правилна и не напрягам чак толкова гласните връзки. Още в естрадния отдел на Консерваторията моята учителка Ирина Чмихова ми казваше, че имам естествено поставен глас.
- А кога гласът ви е предавал?
-
- Случи се преди големият ми концерт в НДК през 2015 година. Голяма част от организацията беше на моите плещи и вероятно от стреса гласът ми падна два месеца преди събитието. Едва изкарвах репетициите с бенда на Дани Милев. Ходих и по доктори. Търсех всевъзможни илачи. За самия концерт явно се мобилизирах и се справих. Не бях в най-блестящата си форма, но всичко мина прекрасно. Само аз си знам обаче на каква цена!
- На 8 май ви предстои изява в зала „Арена 8888“. Лили Иванова ви покани да се включите в благотворителния концерт, организиран от нейната фондация за подкрепа на здравния фонд към Съюза на артистите. Имали ли сте съвместни изяви с Лили Иванова?
-
- Когато вече бях самостоятелна певица, след участието ми в трио „Обектив“, сме правили с Лили Иванова съвместни концерти. В първата част пеех с мой бенд, а тя във втората част – с неин бенд. Винаги сме били в много добри отношения. Благодарна съм й за поканата за този концерт. Това ми показа, че тя ме цени, и съм много щастлива от този факт.
- Кои песни ще изпълните на концерта?
-
- Музикалният продуцент Ангел Дюлгеров, който е и аранжор на всички песни, включени в концерта, ми предложи да изпълня „Зимен спомен“. Съгласих се, защото е нещо различно, а и не изпълнявам това парче често. Освен това с Орлин Горанов ще изпълним дуета ни „Брегове“.
- Не спирате да правите концерти и тук ще си позволя да използвам заглавие на ваша песен и да ви попитам: „Докога, Маргарито?“.
-
- Докато се чувствам добре, докато имам сили и глас и докато публиката ме обича и ме иска на сцената. Благодаря на Господ, че все още съм във форма и дай боже още дълго да я имам. Така че ще продължавам, докато мога.
- Съвсем скоро ще е финалът на „Като две капки вода“. Преди години вие също бяхте участник в този формат. Имате ли си фаворити в сегашния сезон?
-
- Много добре се представят всички. Интересен ми е Борис Христов, когото аз лично не познавах преди „Като две капки вода“. Изненада ме приятно с превъплъщенията си. Дънди е много сладък. Пламена Петрова също ми прави добро впечатление. Но ми е трудно да посоча фаворит. Всеки един в някое от превъплъщенията си беше блестящ.
- За вас кой беше най-трудният образ в „Капките“?
-
- На мен лично всеки образ ми беше труден, защото моят глас е разпознаваем и се оказа сложна задача да имитирам други изпълнители. Стараех се, но си беше изпитание, особено когато трябваше да пея като Лучано Павароти, и то с маска.
- Едно от най-коментираните ви изпълнения бе, когато имитирахте вашата колежка и приятелка Катя Филипова…
-
- Много харесвам песента „Незабрава“, както и изпълнението на Катето, но освен това ние с нея се познавахме прекрасно, а и заедно бяхме в трио „Обектив“. Пътували сме в чужбина, имали сме съвместни концерти. Винаги сме били близки и сега, която нея я няма, много се вълнувах, изпълнявайки тази песен.
- Композиторът Тончо Русев, който е създал тази гениална песен „Незабрава“ ми е казвал, че една от малкото певици, с които не е работил, сте вие. Защо сте се разминали с него?
-
- Това е точно така, но не мога да ви отговоря защо сме се разминали. Просто се е случило. Няколко години преди Тончо да почине, ми се обади поетесата Миряна Башева, светла й памет и на нея. Каза ми, че с Тончо Русев имат съвместна песен и искат аз да изпея. Записах я. След това Тончо композира още едно парче за мен и тогава ми сподели: „Маргарита, благодаря ти и наистина много съжалявам, че през всичките тези години не сме се срещнали с теб и не съм ти писал песни“.
- Вие играехте и на театрална сцена. Какво стана с тези ваши изяви?
-
- Нашата театрална формация беше частна и последната ни пиеса „Кастинг“ беше нещо невероятно. За съжаление обаче, когато главният ни двигател и мениджър Здравко Попов в един момент се умори и спря да се занимава с трупата, нещата останаха на заден план.
- Липсва ли ви театърът?
-
- За мен това си беше едно приключение, защото аз не съм актриса. Моят ангажимент бе да пея в спектаклите и се чувствах много добре на сцената.
- През март отпразнувахте златна сватба с вашия съпруг Кирил Бойчев-Кико. Какво научихте за семейния живот през тези 50 години?
-
- Научих, че не е лесно. (Смее се.) С човека до теб трябва да се обичате, да сте приятели, да си имате доверие и разбира се, да се правят компромиси.
- Преди години съпругът ви преживява тежък инсулт. Това е мъчително преживяване за вас, но как успяхте да се справите в този момент?
-
- Много бях притеснена тогава, мислех си дори и за най-лошото… Не знаех дали той ще ходи отново, дали ще има нормален живот… Положих много усилия, водих го на рехабилитации, логопеди, само и само да може да се възстанови. И той се справи!
- За този половин век някога минавала ли ви е през главата идеята да се разделите?
-
- Не, никога! Ние пътувахме заедно, работехме заедно, а и се обичаме.
- Кой е най-ценният ви урок от Кико?
-
- Научи ме да съм по-твърда и категорична, да отстоявам себе си, да искам това, което заслужавам. Кико винаги е бил по-категоричният от двама ни, докато аз съм „мека Мария“. Склонна съм да прощавам, да отстъпвам. Затова е хубаво човек да има човек като Кико до себе си, защото наистина е голяма опора.
- Радвате се на двама синове и трима внуци. Не ви ли се е искало да си имате поне една внучка?
-
- Минавала ми е тази мисъл, но не знам как щях да се отнасям, ако имах внучка. Свикнала съм си с момчетата, с тях мога и да съм и по-строга. Все още не е късно – малкият ми син може да ме изненада.
- Къде бихте си поставили по-висока оценка – като майка или като баба?
-
- Някои казват, че внуците се обичат повече, но аз не мисля така. Смятам, че и децата, и внуците се обичат еднакво. Затова си давам и еднаква оценка като майка и като баба.
- Какво ви предстои?
- С Разградската филхармония и диригента Борис Тодоров направихме концерта „Страст и нежност“ и вече го представихме в Разград, Горна Оряховица и Силистра. Турнето ни продължава до края на юни в Асеновград, Плевен, Габрово, Добрич и Варна. Не спирам да правя и нови песни. Дори тези дни записах песен за Коледа, независимо че е още рано. (Смее се.)
Антон Стефанов
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
