Теодора КРЪСТЕВА
Актьори и режисьори през последните месеци са гневни. В театрите текат проверки, спрени са пари за сценична дейност. Бурята се развихри още миналата година, когато директорите на театрите в Разград и Смолян бяха арестувани и обвинени за източване на стотици хиляди левове държавни пари. Схемата е вървяла с назначаването на фиктивни служители, които са получавали големи заплати и са предавали парите на хората от схемата. Част от източените пари са възстановени. Фиктивните служители са уволнени. Но главните виновници за съществуването на подобни схеми не.
Как всъщност се финансират театрите, не само драматичните, но и куклените, оперите и балетите. На тях им се полагат делегирани бюджети, отпуснати от министерството, а директорите оперират със сумите. С част от тях изплащат заплатите, а с останалите реализират постановки, доказват приходи и тогава получават субсидия. За всеки продаден билет държавата изплаща между 2,50 и 7 лева отгоре. Приходите се отбелязват в нарочна електронна система на Министерството на културата. Отбелязват се и разходите, които министерството да покрие.
И тук на ход е ведомството, в което разходите трябва да бъдат проверени от две дирекции. Заплатите се одобряват само от една – дирекция по бюджета. За каквито и схеми да се говори, е ясно, че ведомството трябва да контролира дали разходите отговарят на извършените дейности. През миналата година бюджетът за сценични изкуства е повече от 200 млн. лв., а са отпуснати допълнително 64 млн.
Схемите, които са действали, са разнообразни. В Разград и Смолян са били назначени десетки фиктивни служители, които са получавали заплати между 14 хиляди и 25 хиляди на човек. Впоследствие парите са били разпределяни между участниците в измамата. През това време нито една от дирекциите в МК не се е усъмнила какви са тези допълнителни служители в трупите. Системата за контрол въобще не се е задействала, а най-вероятно хора от ведомството също са участвали в нея.
Назначаването на фиктивни служители не е единствената вратичка за източване на театри. Много трупи, като тази в Пазарджик например, отчитат представления, които въобще не са се състояли. Билетите за тях обаче са субсидирани от държавата.
Други театри пък сключват договори за разпространение с фирми. Те откупуват билетите за конкретно представление, като се договарят с директора за комисиона. Дори салонът да не се напълни, спектакълът се отчита като разпродаден и театърът отново взима държавната субсидия.
Други тарикати пък отчитат, че са изиграли по две постановки на ден, след като е била само една. Трети сключват договори за реклама срещу изключително високи суми, а парите пак отиват в джобовете на участниците в далаверата.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
