„Животът е буря, в която изкуството е единственият ни чадър“, казва Марио Варгас Льоса, който преди броени дни си отиде на 89 години, завещавайки на света преведените на 30 езика романи „Разговор в Катедралата“, „Панталеон и посетителките“, „Леля Хулия и писачът“, „Кой уби Паломино Молеро?“, „Възхвала на мащехата“, „Празникът на козела“, „Лудориите на лошото момиче“. Големите теми в тях и в другите му творби са свободата на личността и борбата за демокрация срещу авторитарните режими и диктатурите. Световноизвестният писател виртуозно съчетава криминални мистерии и исторически факти, политически алегории и социална критика, но през всичко прозира блестящото му чувство за хумор.
Кариерата му започва в Европа. Докато през 1959 година живее в Париж, за да мине по стъпките на своя идол Гюстав Флобер, излизат първите му разкази. Става известен още с първия си роман „Градът и кучетата“, базиран върху собствените му кошмарни спомени от военен интернат в Лима. Критиците са толкова благосклонни към него, че веднага го класират сред знаменитостите от Южна Америка – колумбиеца Габриел Гарсия Маркес, мексиканеца Карлос Фуентес, чилиеца Пабло Неруда, аржентинеца Хулио Кортасар. Дръзкият Льоса дублира триумфа си със „Зелената къща“ и измъква под носа на Маркес наградата „Ромуло Галегос“. Перуанецът, който ще получи и испанско гражданство и ще бъде единственият член на Френската академия, периодично оспорва отличията на колегите си. С Маркес дори силно ще охладнеят един към друг след публичен диспут.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Албена АТАНАСОВА