Мария Касимова-Моасе е журналистка и писателка, авторка на сборниците „Близки срещи със смесени чувства“ и „Монолози“, на романа „Балканска рапсодия“. Забавните лични истории, случили се покрай брака й с французин, стават повод да напише комедийните романи „Записки от Шато Лакрот“ и „Записки от Шато Лакрот: Резиденция Злокучане“.
- Как се представяте пред хората?
Зависи пред кого, къде и за какво. Винаги си казвам името ясно. Гледам в очите и се усмихвам.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да, защото имаме само една възможност да направим първо впечатление на един човек или група – после вече е второ, трето.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Вярвам, че я има. За мен е била просто влюбване от пръв поглед, любовта обаче е идвала впоследствие.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
С годините се научих да не го правя.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Лъжата, използвачеството, простотията, наглостта.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Имам достатъчно житейски опит, за да знам, че не мога да отговоря на този въпрос. Надявам се да не ми се наложи един ден да направя компромис с това, че не желая например да убивам. Но знае ли човек какво ще се случи…
- Какво може да ви разплаче?
Вече все повече неща. Напоследък се разревавам и на телевизионни реклами.
- На какво най-често се смеете?
Гледам да си създавам сама ситуации, в които да се смея. Смехът е като щастието – въпрос на нагласа към света е, не е цел.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Музеят на невинността“ на Орхан Памук. Така се беше случило, че не я бях чела досега.
- Любим художник?
Банкси. Нищо че е уличен артист.
- Любим писател?
Оскар Уайлд, Велимир Хлебников, Даниил Хармс.
- Любим поет?
Борис Христов.
- Любим певец?
Фил Колинс.
- Любим филм?
„Амадеус“ на Милош Форман.
- Любимо тв предаване?
„Море от любов“ с Наталия Симеонова. Беше не само любовно – беше журналистика.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Джаз и рок.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Купих бойлер за вилата на родителите ми.
- Политик, на когото вярвате?
Още не се е родил.
- Историческа личност, която презирате?
Хитлер.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Генерал Дьо Гол.
- Любим парфюм?
Оооо, всеки нов, който съм си поръчала за колекцията ми. Аз съм маниачка на нишови аромати.
- Любимо мъжко име?
Стефан.
- Любимо женско име?
Тези на дъщерите ми – Рада и Елица.
- Какво научихте от родителите си?
Че човек може и трябва да се справи с всичко. И че е щастие да обичаш и привилегия да те обичат.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Мислех, че ги възпитавам честно и чрез пример. Сега виждам, че съм им навредила, защото в този живот да си отговорен, да се раздаваш и да си откровен, не е полезно.
- Каква искахте да станете като малка?
Актриса.
- Кое е любимото ви животно?
Кучето.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
В този живот е нужно просто да си смел.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Не помня вицове. Помня само някои от детството си. Като този за двама старци в старчески дом, които решили да се забавляват, като минат голи през женското отделение. И така минали един път – никаква реакция. Минали втори път – пак жените си стояли спокойно и се занимавали с каквото си се занимават. Минали трети път. И чак тогава две баби – Сийка и Марийка – се размърдали. Едната попитала другата: „Ма Марийке, тез, дет минаха току-що, с ко бяха облечени, ма?“. И Марийка отговорила: „Ма Сийке, ни знам с ко бяха облечени, ама много лошо бяха изгладени“.
- Думата, която използвате най-често?
Две са – „сигурна съм“.
- Любимо ястие?
Хубава дроб сарма.
- Любим цвят?
Много бледорозов.
- Любимо питие?
Хубаво вино.
- Пушите ли?
Не. Израснах в цигарен дим, взела съм си своето.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Че няма Дядо Мраз. И че хората наистина умират.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Когато съм раждала децата си.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Семейството.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Чешити. Артисти по душа и призвание. Смешни, шарени. Добри хора.
- От какво най-много се срамувате?
От думи, които съм казала на някои хора, а не е трябвало. От лоши преценки. От това, че съм наранявала чувства.
- Кой е най-големият ви страх?
Нещо да не се случи с децата ми.
- Мечтата, която преследвате?
Вече не е голяма и е много лична.
- Откъде черпите информация?
От агенции и електронни медии, на които се доверявам.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Все по-трудно. Но гледам да стигна до източника на информация и да я проверявам поне три пъти.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Все по-малко напоследък. И това е чудесно.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не. Не ме е страх от него, страх ме е от хората, които му вменяват човешките си пороци.
- Искате ли да летите в Космоса?
Бих искала, да. Да видя колко сме малки и нищожни и да разбера колко е голямо онова, което всеки от нас носи.
- Вярвате ли в извънземни?
Вярвам, че е твърде глупаво, претенциозно и неоправдано в такова огромно пространство да сме само ние.
- Имате ли пророчески сънища?
Имам, макар и рядко.
- Кое е любимото ви цвете?
Невенче.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Три – лабрадор, ретривър и френски булдог.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Да се смеем. Другите животни не го могат.
- Кога предпочитате самотата?
Когато ми е нужна. И каквато ми е нужна.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Предателството.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не, но по едно време от самота и безлюбовие много ядях. Справих се с любов и хора около мен.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
За здравето на децата ми.
- Имате ли хоби?
Да, уча се да свиря на пиано.
- Бихте ли се определили като бохем?
В определени моменти. Но съм и темерут понякога, и отшелник, и подредена жена.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Мога да почивам навсякъде. Важно е да има равна вода, безбрежен хоризонт и слънце.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Наскоро една психотерапевтка ми каза, че съм човек с тежка съдба. Така че явно съдбата, която не съм искала, донякъде вече ме е споходила… Моля се просто да ме пощади нататък.
- Вярвате ли в късмета?
Да. Помагал ми е, бягал ми е…
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Да замина да уча и да се установя извън граница преди години. Но и не съжалявам, защото днес като европейка мога да пътувам и живея, където си поискам.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да, ценя си всяка една от тях и съм благодарна, че са ми дадени. Цели петдесет и четири.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Не ми е удобно да ви я разкажа…
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Искам си модерността на съвремието, шика на двайсетте години на миналия век, свободата на 60-те и 70-те по време на хипитата, цветността на 80-те… Но щом съм тук сега, значи моето време е точно това.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Телефонът и радиото. Защото свързват хората и им дават възможност да обменят мисли и знание от разстояние.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Не мисля. Но климатичните промени ще се справят с човека.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не. Вярвам в науката, в гения на човека, в логиката и знанието.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либерал демократ.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Смятам, че всеки човек има право да си определя какъв да бъде. Имах приятелче, което за около три месеца се мислеше за багер. Не стана багер в живота.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Разбира се. Нито едно различие не ме притеснява, стига да не потиска моето различие.
- Интересувате ли се от спорт?
Интересувам е правилната дума. Уви, не практикувам в момента.
- За или против пластичните операции?
За. Ако нещо помага на един човек да се чувства щастлив, харесван и осъществен, няма никога да съм против него.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Едно време да – че съм дребна, че като напълнея, и веднага ставам трътлеста… Но сега съм на години, в които знам, че телцето ми – такова, каквото е – ми е служило вярно и си го обичам каквото е.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Вкъщи купуваме матрак среднотвърд.
- Доволна ли сте от парите, които получавате?
Изкарвам ги с труд и знание, така че съм доволна от това, което печеля. Но дали парите ми стигат, не, не ми стигат. Когато събера малко, винаги се появява нещо, което да ги погълне. Доволна съм, че поне мога да посрещам и такива ситуации.
- Страхувате ли се от новото начало?
Точната дума е „тръпна“ пред ново начало.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Франция. И една друга България.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Ражданията на двете ми дъщери, сватбата със съпруга ми.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Периодично имам много тежки моменти в живота си. Не мога да определя кой е бил най-тежък, защото е имало ужасни ситуации, в които съм имала хора наоколо. Но съм имала и не толкова големи трудности, които се е налагало да посрещам сама. Сега съм в тежък период, но имам подкрепа и вяра в добрия край.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че винаги има надежда и че всичко най-накрая свършва добре. Ако още не е добре, просто не е дошъл краят.
- Как си представяте света след 100 години?
Разделен на две – хора с лъскави трика и метални летящи коли в градове с небостъргачи и зеленчукови градини във въздуха и китни села с прост живот и щастливи хора. По-скъпият живот ще е вторият.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Със Стефан, съпруга ми.
- Можете ли да простите изневяра?
Мога. Но няма да забравя болката. И няма да простя предателството.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Да, доста динамични като психология.
- Привърженик ли сте на брака?
Омъжена съм, но не съм държала да бъда в брак. Мисля, че това, което ангажира хората реално, са децата. И любовта.
- Романтична ли сте?
Умерено.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Много късните и много ранните часове.
- На кой народ симпатизирате?
На всеки, който уважава културата, красотата, правото, човека.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Защо?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Историческа – Луи XIV, по-съвременна – Чарли Чаплин.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че можеш да промениш някого насила. Че няма незаменими хора – всеки е незаменим. Че човечеството ще се научи от историята и грешките си.
- Кога свършва детството?
Когато от този свят си отиде някой от родителите ти.
- С какво никога не искате да се разделите?
С любимите ми хора. С разума си. С чувствата си.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Грижи се за себе си!
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Вярвам, че имаме предопределени по няколко пътища, но по кой да тръгнем, избираме сами.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Да. Особено напоследък. Всеки прави така, когато е лабилен, отчаян, самотен или се бори с нещо.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Да, имам такъв конец. Купен от църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Бургас. Осветен.
- Каква е представата ви за щастие?
Събота сутрин. Море. Лято, от прозореца се вижда тихо и уютно море, небето и синьо, мирише на мекички, там са мама и татко, децата ми, съпругът ми, чакаме приятели. Влача си лениво чехлите и съм облечена в бяла памучна роба. Прегръщам децата си, пия кафе със Стефан, майка ми бърка сладко от диви ягоди, а татко си дирижира симфония от Чайковски….
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
С парти с танци, хора в бяло и много смях. Не искам да ме погребват – искам прахът ми да е пръснат в морето и децата ми да знаят, че съм във всяка вода, винаги някъде до тях. Че валя от небето, че лодките ме порят, че се изпарявам и се появявам по челата им като капчици морска вода.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С това, че цял живот се опитвах с малко да направя много. И да не вредя. Бих искала да помнят и историите ми.
