Трите романа на Мария Лалева – „Живот в скалите“, „Пасиансът на архангелите“ и „Пътища от огън“ („Книгомания“), вече са четени от хиляди поклонници на стила, с който известната писателка от няколко години владее върха в класациите за продажби на художествена литература в България. Но не само бестселърите са нейна запазена марка – също толкова вълнуващи са и стихосбирките й „Не съм ви ближна“, „Личен архив“, „Благословете Юда“. В момента Мария Лалева работи над сценария за „Живот в скалите“ – най-продавана книга на десетилетието.
- Докъде стигнахте със сценария на „Живот в скалите“, госпожо Лалева? В историята за екрана ще има ли нещо различно от тази в романа, морето на мястото ли си е?
- Книгата „Живот в скалите“ е предизвикателство за филмиране, затова работим бавно и много внимателно по сценария. „Преводът“ на текста на която и да било книга на киноезик крие рискове, налага промени, съкращения, въвеждането на нови сцени и връзки. Водени сме преди всичко от стремежа да съхраним емоцията и приказната атмосфера на историята, да отправим най-важните послания и да изградим характерите на героите. Дали сме си достатъчно време, за да узрее идеята до последния детайл на фаза „сценарий“. А морето, за разлика от много от нас, хората, винаги си е на мястото. И в романа, и във филма морето е герой, не просто красив фон.
- В коя от героините на филма ще ситуирате най-много от аз-а ви?
- Вярвам, че в един филм водещи са ролята и визията на режисьора. Моята задача на съсценарист, автор на книгата и продуцент, е да извървя пътя от началото до финалните надписи на филма като част от екипа. Както в симфоничния оркестър – всеки има своя партитура в общото произведение. Аз-ът в случая се трансформира в чудесно „ние“. „Живот в скалите“ е моята книга, но е „нашият“ филм.
- Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg