„Ще ти говоря за любов“ е логото, което колеги и приятели на Мария Нейкова избраха за концерта, посветен на 80 години от рождението на жената, създала великата музика за филма „Козият рог“, евъргрийна „Светът е за двама“ и още над 100 песни. Надежда Захариева, Искра Радева, Йорданка Христова, Мими Иванова, Михаил Белчев, Роси Кирилова и другите, които винаги са уважавали нежеланието й да празнува рождената си дата, 21 декември, дори сега, четвърт век след смъртта й, се съобразяват с него. Както е известно, на 21 декември 1971 година Мария Нейкова оцелява при самолетната катастрофа, при която загиват 30 души.
Тя се ражда с музиката в сетивата си, въпреки че родителите й нямат нищо общо с изкуството. Но баща й изпълнява като истински професионалист народни песни от Родопите, откъдето са корените му. Бъдещата композиторка след години споделя, че неговата артистичност й се струва несъвместима с професията му на счетоводител. Но и тримата наследници на Янко Настрадинов се отдават на музите – братът на Мария ще стане контрабасист в Пловдивската филхармония, сестра й – виолончелистка, а по-късно и писателка. Самата тя като дете не желае да се занимава с арфата, която баща й предлага като възможност. Учи в Механотехникума в родния си Пловдив, когато, едва на 15, хваща китарата за авторски композиции, в които вплита фолклорни мотиви. Докато е в Естрадния отдел на Консерваторията, е далеч от всякакви „звездни“ мечти и амбиции. Дори не се изкушава да остане в тогавашната ГДР, където пее по много приличен договор.
Дебютът й в зала „България“ през 1968 г. е блестящ и веднага я канят за солистка на оркестър „София“
– възпитана, нежна, внимателна, никакви напъни за секс символ. Мария е отборен играч – с Михаил Белчев правят завладяващ дует за баладата на Петър Ступел „Закъснели срещи“, а с Паша Христова и Мими Иванова са страхотно трио за „Яворова пролет“ на Светозар Русинов. В новогодишния мюзикхол „Козя пътека“, сниман в края на есента на 1971 година, за да бъде излъчен на 31 декември, Мария Нейкова за последен път застава пред камерите с любимата си приятелка Паша Христова. На 21 декември на летището в София при излитане за Алжир катастрофира самолет „Ил-18“ на БГА „Балкан“ със 73 пътници на борда. Сред тях са и артистите, които пътуват за дните на българската култура в Алжир – Мария Нейкова, Паша Христова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, оркестър „София“, танцьори и инструменталисти от състава към столичното читалище „Аура“. При удара на крилото в пистата корпусът се пречупва на две и машината избухва в пламъци. Загиват 30 души, сред които Паша Христова. Мария Нейкова и Борис Гуджунов седят в задната част и когато опашката се откъсва, зейва дупка, през която успяват да скочат от четири метра височина. Оцелялата по чудо Мария Нейкова претърпява шест операции в „Пирогов“. Героично понася физическите страдания, макар че психиката й за дълго е съсипана.
Не обича да говори за ужаса, но се страхува да лети и започва да пали цигара от цигара.
В редките мигове, в които се връща към трагедията, разказва, че се е катерила по горящите железа, които раздирали краката й и скубели косата й, докато стигне до ръба.
Хвърля се в нищото с едничката мисъл – съпругът й да не остане вдовец. Падайки върху асфалта на „Враждебна“, губи съзнание, а един от нейните колеги, Красимир Кацаров, успява да я извлече по-далеч от огъня, а после друг артист, Стоян, чиято фамилия не помни, я вдига от ледената земя, за да я отнесе до автобуса, който прибира спасилите се от ада. Нейното истинско спасение от кошмара остават нотите. Дори не желае да чуе за плъзналите теории на конспирацията, сред които е и тази за умишлена повреда на самолета, чийто командир е опасно информиран свидетел на икономически злоупотреби на хора от най-високите етажи на властта.
Година по-късно тя сътворява една от най-великите мелодии в българската музика, която ще звучи, докато има живи хора от поколенията, израснали с ценностите на националната култура. „Методи Андонов ме покани да гледам новия му филм „Козият рог“, за да създам музиката към него. Въздействието на историята по Хайтов и на невероятните актьори беше неочаквано –
два дни не можах да стана от леглото, толкова силно ме болеше главата.
После само за седмица бях готова с няколко варианта. Когато чу „Двама“, Методи Андонов се разплака“, разказва преди години Мария Нейкова. Богомил Гудев е авторът на стиховете, които тя изпява. Следващото чудо й се случва през 1975 година, когато ражда сина си Цветин – преди да забременее, не вярва, че може да стане майка с всичките си травми и хирургични интервенции. Получила нов прилив на житейска енергия, Мария Нейкова не спира да твори. А вечерта на 9 март 1985 година още веднъж се разминава с гибелта, когато избухва бомба в кафе-сладкарница „Епруветката“ във фоайето на хотел „Сливен“ в Града на войводите. Възпламеняващото устройство е поставено в близкия гардероб, ранени са 23 човека. Половин час по-рано край гара Буново избухва взрив във вагона за майки с деца на бързия влак от Бургас за София. Жертвите са седем, обвинените са трима мюсюлмани. Осъдени са по бързата процедура. Медиите, естествено, мълчат, защото драмата е епизод от Възродителния процес.
Неслучайно една от темите, която най-често оцветява в жълто коментарите за битието на Мария Нейкова, е тази за смъртта. Три години след катастрофата Ванга й казва, че е много далеч денят, в който ще „получи писмо отгоре“. Самата певица пък отказва да повярва в суеверия. Но с черен хумор описва рождената си дата. „21 декември е най-краткият ден в годината, на него се раждат деца кутсузлии, но с много талант. Някога дори са ги убивали, за да не страдат.“ Отхвърля и хипотезите за обречения екип на „Козият рог“, уж прокълнат от турски ходжи, дори когато един след друг умират режисьорът Методи Андонов, операторът Димо Коларов, сценаристът Николай Хайтов, Антон Горчев и Милен Пенев. Катя Паскалева, с която Мария Нейкова е много близка, напуска света само 10 дни преди нея.
Ако нещо наистина я съсипва, то това е смъртта на съпруга й. Признава, че не помни подобна болка при всичките си дотогавашни мъки.
Разболява се и физически малко след като Недялко Нейков загива при нещастен случай
през есента на 2001 г.. Двамата са заедно 33 години, той е неин мениджър четвърт век. Отличен математик и инженер, Неки, както го наричат близките му, се отказва от кариерата си, за да се посвети на нейната. Мария Нейкова неведнъж казва, че без любовта и подкрепата му вероятно съдбата й е щяла да бъде по-различна, особено след катастрофата. Загубата я вади от равновесие, не може да спи, започва да заеква и нищо не я интересува.
Отива си на първи август 2002 г. само на 56 години. Синът й Цветин Нейков отрича плъзналите слухове, че майка му се е отровила, но отказва да бъде извършена аутопсия на тялото й.
Михаил Белчев: С Маца объркахме всички сметки на „Златният Орфей“
Жена с китара е опасна работа, казва прочутият поет и бард за непрежалимата си приятелка
В един от спектаклите на Театър студия „Студентина“ Петър Ступел, Светозар Русинов и Борис Карадимчев чуват гласа на младия, талантлив и красив Михаил Белчев. Малко след това Петър Ступел го кани да изпее „Закъснели срещи“ с Мария Нейкова. Първото изпълнение на баладата е на Мария Нейкова и Георги Минчев – за филма „Мъже в командировка“ на Гриша Островски и Тодор Стоянов.
– Как стана така, че изведнъж се озовахте до Мария Нейкова?
– Гошо Минчев беше отказал да продължи в дуета – нещо не му харесвало, не знам точно какво и защо. И преди да започне подготовката за „Златният Орфей“, Петър Ступел го сменя със Светломир Димитров – тромпетистът на оркестър „Стакато“. Но пак не им се беше получило.
– Кога се запознахте с нея?
– Две вечери преди да излезем на Орфея. След като бате Заре Русинов ни представи един на друг, тя ме помоли да я изчакам след програмата във вариетето в Слънчев бряг. Взе си китарата от хотела и отидохме на плажа – подхвана едни песни, направо ме побърка. Жена с китара е опасна работа. Харесахме се много.
Цяла нощ скитахме, на другия ден – репетиция. Гошо Минчев въобще и не помисли да се разсърди, че заемам мястото му – отдавна бяхме приятели и съседи. Тогава, през 1969 г., той ми донесе новия си бял костюм, който сестра му беше купила във Виена. Бях приготвил черен, но Леда Милева, шеф на телевизията тогава, ми обясни, че съм приличал на Рафе Клинче, изтерзания художник резбар на Димитър Талев от „Железният светилник“. Мария блестеше в булчината си рокля, беше се омъжила през януари. След последния акорд на „Закъснели срещи“ в новопостроения Летен театър на Слънчев бряг настана пълна тишина. Окаменях. Защо, къде сгрешихме? И изведнъж като гръмнаха онези ми ти овации. Може би защото с Мария бяхме единствените толкова бели, чисти и истински. Тончо Русев после ни призна: „Объркахте всички сметки на журито“. Взехме първа награда. За авторите на музиката, текста и аранжимента имаше и пари, за нас, певците, нищо. Но после по милост решиха да ни отпуснат. Не помня колко, но бяха много пари – за студент като мен и неизвестна солистка на оркестър „София“ като Мария. Всичко изпихме – както си му е редът. Неки, съпругът на Маца, беше плътно до нея. Много читави хора, останахме близки до края им. В поп музиката няма друга толкова талантлива жена като Маца.
– Замесен сте и в случая „Козият рог“…
– Когато Методи Андонов сподели, че вече готовата музика за „Козият рог“ не му допада – не разпознавал нищо свое в нея и дори не откривал в мелодията ключа към историята по Хайтов, му казах: „Имам едно момиче, което ще ти свърши работата“. Почти нищо не й платиха, а музиката на Мария за филма ще остане вечна.
Ужасно е, че тя си тръгна толкова рано, носеше потенциал за велики дела. И през трудните, и през лесните години се поддържахме. Тя завърши Академията в Пловдив, а аз заминах за Русия, но винаги знаехме какво се случва с другия. „Бягай, ще те стигна“ беше първата песен на Мария по мой текст, която се завъртя в ефира. Музиката беше американска.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg