5.8 C
София
четвъртък, 24 октомври 2024 г.

Медея или озаптяване бесовете на гнева

Аскетично пространство, в чийто център е поставен малък квадратен подиум. Медея (Радина Кърджилова) е облечена в семпла, измачкана бяла ленена рокля. Двамата със съпруга й Язон (Велислав Павлов), който е в съвременен костюм, танцуват бавен и като че ли фатален танц. Нейното лице е без грим, очите й гледат в нищото, мъката е изписана на лицето й. Неговият поглед е безизразен. Двамата се движат в ритъма на танца, докато публиката влиза в своеобразната зала, която всъщност е преградената голяма сцена на Народния театър.

Зрителите се чувстват малко неловко, пристъпват неуверено, чудят се къде да се позиционират. Някои в един момент дори присядат отстрани на подиума. Актрисите Радена Вълканова, Жорета Николова, Стефания Колева, Елена Иванова, Надя Керанова и Ана Пападопулу, облечени в съвременни дрехи, се движат сред тях и безмълвно ги окуражават да се приближат към подиума.

Усещането е странно – хем си зрител, хем си част от сюжета. Трагедията на Медея, която убива децата си обзета от гняв, защото мъжът й Язон й е изневерил, се разиграва в продължение на час. Интерпретацията на великата трагедия на Еврипид е на известния английски режисьор Деклан Донелан, който работи винаги, както и в случая, с Ник Ормерод. През 1981 година двамата основават британската театрална компания Cheek by Jowl, а знаковите им постановки са били представяни в повече от 50 държави.

Режисьорският прочит на „Медея“ от Донелан е необичаен не само заради пространството, в което се разиграва трагедията. Постановчикът превръща героинята – символ на чудовище убиец от Античността, в обезумял персонаж, който губи разсъдъка си заради гнева. Той е породен от унижението, че е била предадена, което за нея е равносилно на изличаване.

Феминистката нишка преминава през цялото представление. Жената традиционно се възприема като сексуален обект, като майка и в един момент може да бъде изхвърлена, унизена, изгонена от града. „Може би нейната история е и едно съвременно предупреждение към нас, обитателите на един свят, все по-обсебен от ефикасността на алгоритмите и изкуствения интелект, че трябва на всяка цена да съхраним здравия си разум и обикновеното си благоприличие. Защото логиката е добър слуга, но лош господар“, казва Донелан.

А къде днес не се губи здравият разум? Светът е разтресен от агресия, войни, тероризъм, хората все по-трудно общуват дори когато не са обидени. Като че ли сме стигнали период, в който трудно живеем заедно. Любовта все по-лесно се обезценява, а в хедонизма и презадоволеността губиш лесно смисъла.

Представлението е интересна смесица между емоции и театър на отчуждението по Брехт. Т.нар. хор на коритянките (актрисите, които през цялото време се разхождат сред зрителите и коментират събитията отстрани) е едновременно отчужден от ситуацията, преживявайки я в същото време.

От този подход идва и силата на въздействието. Емоциите са някак подчинени на разума, а публиката по-скоро е подтикната да разсъждава, отколкото да съчувства.
Този ход на Деклан Донелан донякъде подвежда част от актьорите, които се отдават на старата си слабост да викат на моменти повече от нужното. За съжаление, тогава се губят нюанси на вътрешната буря в душите им. Най-вероятно те ще проличат в следващите постановки, когато притеснението от първите спектакли отстъпи на заден план.

„Медея“ на Донелан в Народния театър е събитие в театралния афиш, което намалява имиджовата щета от скандала с източването на театрите. Първата ни сцена продължава политиката си да кани световни имена и неслучайно предложенията за гастроли на престижни световни сцени се увеличават.

Предстои следващото значимо събитие – „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу под режисурата на холивудския ас Джон Малкович. Премиерата е особено очаквана не само заради славата на постановчика, а тъй като предварително мнозина, които дори не са чели пиесата, надигнаха гласове, че тя обижда българите. Подобно схващане е комплексарско, още повече че никой не е наясно с интерпретацията на Малкович. А както казва самият той, въобще не идва тук да ни обижда.

Мотото на Cheek by Jowl – класиката е модерна

Създателите на театралната компания са удостоени с Почетния орден на Британската империя

Театралната компания Cheek by Jowl, основана от Деклан Донелан и Ник Ормерод, има огромно влияние върху развитието на съвременния театрален език. Спектаклите им са носители на куп награди, сред които „Лорънс Оливие“, „Златен лъв“ за цялостно творчество на Венецианското биенале, международна награда „Станиславски“, присъдена през 2018 г. на Деклан Донелан за изключителен принос за развитието на световния театър. Заедно с Ник Ормерод като артистични директори са удостоени с Почетния орден на Британската империя.

Запазената им марка е да вдъхват актуално значение на класически текстове, какъвто е случаят с „Медея“. Името на компанията Cheek by Jowl е цитат от архаичен английски идиом, използван в пиесата „Сън в лятна нощ“ на Шекспир. Неслучайно геният от Стратфорд на Ейвън е сред най-поставяните от тях автори, но сред другите им фаворити са Корней, Расин, Чехов, Пушкин, Островски, Калдерон, Софокъл, Лесинг.

На темата за актьорската игра са посветени двете издадени от Деклан Донелан книги, превърнали се в библия за студентите по актьорско майсторство и театрознание по цял свят.

Кристина ПАТРАШКОВА

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img