Д-р инж. Меглена Плугчиева е политик и дипломат. Родена е в Балчик, завършила е Немската гимназия във Варна и след това Лесотехническия университет. Специализирала е в Германия. Народен представител в три парламента от листата на БСП, заместник-министър на земеделието в кабинета на Сакскобургготски, вицепремиер в правителството на Станишев. Посланик на България в Германия, Швейцария, Лихтенщайн и Черна гора. Получава орден „Федерален кръст за заслуги“ първа степен и „Федерален кръст със звезда“ на Федерална република Германия и Орден за заслуги на Черна гора.
-Госпожо Плугчиева, изглежда, че засега надеждата на Тръмп за среща на върха с руския лидер Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски не се осъществява. А веднага след срещата в Аляска мирът изглеждаше толкова близо. Какво се случва?
Вярно е, че сме свидетели на голяма динамика в тези процеси, събития и новини. Не с дни, с часове настъпват обрати и изненади. Това може да се обясни с поведението на участниците в процеса. От една страна, неконвенционалният подход на американския президент, който не е класически политик и дипломат и прилага бизнес подход в голямата политика с очаквания за бързо развитие и решение (сделка) в определените от него срокове. От друга обаче, украинският президент Зеленски последно изглеждаше, че е съгласен с всичко, казано му от президента Тръмп във Вашингтон, което явно е било договорено между двамата президенти на САЩ и Русия. Но напускайки Вашингтон, отново заявява, че няма да прави отстъпки, и поставя условия, на които Русия отговаря, че са неприемливи за нея. В този процес се намесва и четвърти актьор, т.нар. „Коалиция на желаещите от Европа“, която въпреки поздравленията си към американския президент за усилията му за слагане край на войната на практика осигурява подкрепа за продължаване на конфликта.
Доколкото може да се говори за напредък, той е много крехък – един коментар на президента Тръмп в Туитър в края на миналата седмица, веднага беше изтълкуван от Зеленски като зелена светлина да ползва далекобойни ракети срещу Русия. Бързо след това в Берлин се разгоря дебат дали германските далекобойни ракети „Таурус” да бъдат доставени на Киев. Звучат искания за стациониране в Украйна на войски от държавите, членки на „Коалицията на желаещите“, условие, което категорично се отхвърля от Русия. Да припомня още, че точно в навечерието на срещата в Аляска от Брюксел дойде новината за подготовка на 19-и пакет санкции срещу Русия. Нали не сме забравили, че и първото предложение за край на военния конфликт от май 2022 г. в Истанбул беше торпилирано от намесата на Великобритания тогава, днес участник в „Коалицията на желаещите“.
Въпреки големите усилия на американския президент, за огромно съжаление, бойните действия и от двете страни продължават и към момента не може да се каже, че сме по-близо до края на войната. В същото време е добре да се знае, че проучване на общественото мнение в Украйна (изнесени данни по германската новинарска телевизия die Welt) показва още преди срещата в Аляска, че 72 % от запитаните украинци искат незабавно да свърши войната, като са готови границата да бъде сегашната фронтова линия. И все пак смятам, че основните договорености между президентите Тръмп и Путин, постигнати в Аляска, макар и да не бяха огласени подробности, ще останат в сила и ще бъдат реализирани. Голямата политика и голямата дипломация не се правят гръмогласно и пред камерите. Искам да вярвам, че са постигнати договорености както за прекратяване на войната в Украйна, така и за европейската и глобална сигурност и новия ред в света, който да гарантира мира.
-Как изглежда ролята на европейските лидери?
Меко казано, те бяха във второстепенна роля и пред очите на целия свят бяха строени като ученици пред учител във Вашингтон. Забелязахме, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше най-накрая в редицата, а не в непосредствена близост до американския президент. Нямаше го председателя на ЕС Антонио Кошта, който на практика е символ на единството на съюза. Остана усещането за липсата на значимост на Европейския съюз. Признавам си, че последвалите реакции, които прочетох, ме засегнаха като европейски гражданин. В германските медии се появи коментар, че по време на управлението на Урсула фон дер Лайен Евросъюзът от величина се е превърнал в обикновена бройка на световната сцена. Не бива да забравяме, че политиците са толкова силни, колкото е силна икономиката на страните, които управляват. За съжаление, в момента Европа е в незадоволителна икономическа ситуация, а еврозоната е с растеж под единица.
-Какво става в Германия, водещата икономика на Европа?
Точно основните страни, които са в „Коалицията на желаещите“ (изключение прави Полша) са в незавидна икономическа ситуация. Последните резултата за периода април – юни показват отново свиване на германската икономика с още 0,3%. За трета година Германия е в рецесия. Въпреки големите очаквания около идването на власт на канцлера Фридрих Мерц през май т.г., все още няма дори симптоми за промяна, тъй като липсват действия за радикални реформи. Мерц се позиционира като канцлер на външната политика и водещи анализатори с тревога отбелязват, че той е загърбил големите вътрешнополитически проблеми. Не е случайно тогава, че проучване на общественото мнение в Германия от 24.08.2025 г. показва, че партията на канцлера Мерц, Християндемократическият съюз, се е изравнила с опозиционната „Алтернатива за Германия“ и имат по 25% подкрепа, а одобрението за канцлера е само 29%. Големите въпроси са свързани с високите цени на енергоизточниците, слабите инвестиции, с високите данъци, тежката бюрокрация, продължаващи да растат социални разходи, демографските проблеми и липсата на квалифицирана работна ръка, незадоволителна по резултати образователна система. Страната чувствително изостава в сферата на високите технологии. Емблематични за Германия концерни напуснаха страната през последните 2–3 години, съкращават огромен брой работни места, а голяма част от малките и средни фирми фалираха. Това бе наследство още от бившето правителство на Олаф Шолц. Сега се добавят и американските мита, които сериозно засягат германската икономика. Тази държава беше експорт майсторът на Европа и сега най-потърпевши са автомобилната индустрия, машиностроенето, химическата и фармацевтична промишленост, изобщо всички сектори, търгуващи със САЩ. Да не забравяме тежките последици от признатата от всички за провал миграционна политика – високи нива на престъпност и свързаните с нея огромни социални разходи. Добавят се и ангажиментите за по-висока вноска в НАТО – 5%, помощ за Украйна…
-Каква е прогнозата при това положение?
Споделям опасенията, че не може да се очаква бързо възстановяване и излизане от кризата. Един известен икономист от Фрайбург, проф. Ларс Фелд, казва, че в Германия обстановката е като на „Титаник“: „оркестърът продължава да свири, настроението изглежда добре, а корабът потъва“. Вярно е, че беше одобрен колосален кредит от 1 трилион евро, от които 500 милиарда евро за отбрана и сигурност и още толкова за инвестиции в инфраструктурата, но само парите не са достатъчни, за да се задвижи отново моторът на икономиката. Трябват сериозни, радикални и бързи реформи, единодушни са водещи икономисти и финансисти.
–Не са в по-завидно положение и другите големи в Европа.
Да, Франция също е в лоша кондиция и по официални данни на ЕК задлъжнялостта й е стигнала 114% от брутния вътрешен продукт. Тежката бюрокрация и там допълнително натоварва и задушава икономиката. Свикнали сме да считаме тези две страни за двигатели на Европа, но днес са в тежка криза. Нека да припомня и доклада на бившия премиер на Италия Марио Драги, представен в Брюксел през есента на миналата година. Той постави на дневен ред всички проблеми на европейската икономика, които трябваше да бъдат анализирани и да се реагира с началото на новия мандат на ЕК. Най-силната му препоръка бе, че за да се навакса изоставането, трябва да се инвестират годишно 800 млрд. евро. Само преди дни той отново остро критикува „бездействието на Европа, заседнала в собствените си ритуали” (цитат от АNSA от изказването му в Римини). Вместо това г-жа Фон дер Лайен избра линията на военизиране на европейската икономика, като наложи решение за 800 млрд. евро, от които 150 млрд. евро директни кредити, а останалите 650 млрд. евро държавите, членки на ЕС, да инвестират в собствената си военна промишленост. По болезнената тема с митата Европа не можа да се пребори за своя интерес. Председателят на ЕК отиде в Шотландия на голф игрището, за да изслуша решението на американския президент за въвеждане на 15% мита за европейските стоки и дори пое допълнителни ангажименти – 600 милиарда щ.д. европейски инвестиции в САЩ. От името на кого? На частния бизнес или?! Ангажира се и с внос на нефт и газ от САЩ за 750 млрд. щ.д., въпреки че ЕС е внасял тези продукти за максимум 100 милиарда годишно. Значи през целия петгодишен мандат на президента Тръмп няма как Европа да внесе количества за повече от 500 милиарда. Всичко това го казвам, за да се върна на основния въпрос защо европейските лидери имат второстепенна роля. Изводът е – защото, за голямо съжаление, толкова е мощта на Европа в момента. Европа е на исторически изпит, поставена между все по-растящата си зависимост (икономическа, енергийна, политическа, военна) от САЩ и от другата страна е настъпващият с технологична и инвестиционна мощ Китай. И в тази ситуация Европа трябва да мисли стратегически и за архитектурата си на сигурност, която не се изчерпва само с край на войната в Украйна.
-Няколко пъти споменавате „Коалиция на желаещите“, но това не е целият Европейски съюз. Има ли значение какво мислят другите?
В тази своеобразна коалиция са Германия, Франция, Великобритания, Финландия, участва и Полша, но това не са 27 страни, членки на ЕС. Различията по темата за войната в Украйна са много. За страните далеч от конфликта, като Испания и Португалия, по-важни са проблемите с нелегалната миграция, безводие, жилищен недостиг, а сега и незапомнените опустошителни пожари. Знаем също отношението на Унгария и на Словакия по тези въпроси. Както се вижда, италианският премиер г-жа Джорджа Мелони води далеч по-разумна и балансирана политика. Впрочем тя единствената сред срещата в Аляска оцени, че има искра надежда да се сложи край на тази война. Не чуваме обаче същото от г-жа Фон дер Лайен или от върховния представител на ЕС за външна политика Кая Калас. Мисля, че специално г-жа Фон дер Лайен много по-рано можеше да поеме инициативата, за да се сложи край на войната, която сега пое американският президент. Още повече че над 50% от младите европейски граждани не желаят да воюват, показа наскоро проучване на „Галъп Интернешънъл“. Прави впечатление още, че Великобритания, която напусна ЕС, сега активно участва в дискусиите по въпросите за сигурността на Европа. „Коалицията на желаещите“ все повече измества легитимно избраните органи на ЕС по темата сигурност и отбрана.
-На този фон къде се намира България?
Ние сме член на ЕС и би трябвало активно да участваме във всички дискусии и вземане на решения по различните политики. Активно не означава безропотно изпълнение на решенията на Брюксел, а активно участие във формирането им. Примери има много. Зелената сделка, която бе водеща политика на Брюксел в предишния мандат на ЕК, нанесе поражения на европейската икономика и стана ясно, че не бива да изпълняваме сляпо всичко, а да го подлагаме на определена ревизия. Много добър пример е как правителството и в частност вицепремиерът Томислав Дончев успя да се пребори и да убеди ЕК по Плана за възстановяване и устойчивост и въпреки огромното закъснение, наследено от управлението на ПП, да бъдат спасени голяма част от средствата за проекти в енергетиката и дигитализацията. Друг и още по-важен пример е дискусията, която започна през юли т.г. по новия бюджет, многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. Предложеният от ЕК проект срещна много критики, защото засяга увеличение на вноските на страните членки и сменя изцяло досегашната методология. Като акцент за новия бюджетен период се предвижда да бъдат политиките по конкурентоспособност, отбрана и сигурност и миграция. Важно е да се анализира предложеният проект и правителството и отделните министерства да участват още отсега в тези дискусии, за да бъде защитен интересът на нашето селско стопанство, да продължи подпомагането на необлагодетелстваните региони, развитието на високи технологии и др. Нужен е по-прагматичен поглед, а не идеологизация или милитаризация на икономиката. Накратко – нашето правителство да гледа към Европа и света, но да мисли и действа на първо място за България.
Маргарита Димитрова