Пристигам малко по-рано, за да намеря тихо място за разговора. Не се учудвам, когато я виждам минути преди уговорения час. За нея се знае, че е по немски точна и дисциплинирана. Избираме да седнем в Bar de Rouge, на ул. „Шипка“ 6, в сградата на Съюза на българските художници, защото след разговора ни тя ще бърза за събитие в Националната библиотека. Плугчиева не се колебае дълго в избора. Поглежда менюто и бързо поръчва любезно топъл шоколад и лешници.
Автор: Маргарита ДИМИТРОВА
Има жени, край които годините преминават без особено да ги засегнат. Меглена Плугчиева и днес е точно така, както я помня като заместник-министър на земеделието през 2001 г. Само саката й, които са нейна запазена марка, са излезли от строгата кройка и от зеленикавия цвят, любим на горските служители. Този път дрехата е в малиненочервено с дискретни ламени нишки.
Сядаме и докато се усетя да пусна диктофона, разговорът вече върви. Разпитва ме за работата, за семейството, за децата, та чак за внука, който е половин германец. А както се знае, Германия е държавата със запазено място в сърцето й. Преди години в Берлин един немец ми каза, че тя е най-известната българка в страната на Гьоте.
Меглена Плугчиева, политик, депутат в 37-ото, 38-ото и 41-вото Народно събрание, заместник-министър на земеделието в кабинета „Сакскобургготски“, вицепремиер в правителството на Станишев, посланик на България в Германия, Швейцария, Княжество Лихтенщайн, Черна гора. Активист на БСП, била е и член на Висшия съвет. Напуска ръководството, а като посланик се деполитизира. „Не съм активен член на БСП, но никога не съм сменяла партията си“, отсича Плугчиева и допълва, че вярва в обединението на лявото в България.
Какво прави днес след тази дълга и успешна кариера?
„Мислех си, не бива да допусна да скучая, защото не съм от хората, които ще се затворят вкъщи. Но колелото така се завъртя, че не ми остава време за мен самата“, казва дипломатът от кариерата. А „бивши“ в този занаят просто няма. Медиите се надпреварват да я канят, за да коментира злободневни теми от земеделието, горите, екологията, външната политика, защото говори компетентно, в прав текст, без шикалкаване. Заради солидните й задгранични връзки пък поканите за участие в международни форуми не спират, а от три месеца е и посланик на Българския съюз по балнеология и здравен туризъм за Германия, Австрия и Швейцария. Забелязва изненадата ми и бърза да обясни: „Това ми се видя изключително важна задача и възможност да продължа да представям и рекламирам прекрасната ни страна и гледам на тази тема като на кауза. Ние имаме голям потенциал за здравен и балнеоложки туризъм, но за съжаление, сме малко познати в чужбина, дори в Европа“.
Преди ковид пандемията България е включена в списъка на немските здравни каси и така се дава възможност те да плащат на германски граждани, когато получават балнеоложки услуги в наши хотели, сертифицирани за здравен туризъм. Сега фокусът е към Австрия, а на 21 ноември беше първото, но впечатляващо представяне в центъра на Виена с участието на българския министър по туризъм и ръководството на Съюза по балнеология и здравен туризъм. България не прави достатъчно реклама зад граница, а като се прибави и политическата нестабилност през последните три-четири години, резултатът за туризма е просто незадоволителен. Затова не бива да се учудваме, че сме загубили позициите си в сравнение с други по-малки страни от нас каквито са Хърватия и Черна гора. През 2023 година Албания пък се оказа истински хит на европейския туристически пазар.
А истината е, че в уелнес туризма ние сме на топ ниво, в нашите курорти се предлага висококачествен продукт. В съчетание с много добрата ни кухня, с уникалните ни природни дадености и продукти – мед, кисело мляко, билки, морска сол, лечебна кал, са разработени разнообразни и ефективни терапии. Всичко това обаче трябва да се показва и да се популяризира.
Усилията на бившия посланик бързо дават резултат – първите хотели от Златни пясъци вече са включени в каталозите на две от най-големите застрахователни компании в Австрия „Виена Иншурънс Груп“ и „Уника“.
С Меглена Плугчиева говорихме да направим това интервю още през лятото. Тогава обаче тя отложи срещата, защото трябваше да води внуците си на почивка. Обяснява, че заради интензивната си кариера има дълг към децата си и сега се опитва да компенсира с внуците – две момчета и две момичета. А всички те живеят в чужбина и е усилие да успее да отдели повече време за тях. Синът й Орлин работи за „Сименс“, а съпругата му Блага е здравен мениджър на една от големите болници в Нюрнберг. Дъщеря й Евгения пък е специалист по човешки ресурси в австрийските авиолинии, съпругът й Георги работи в Стопанската камара на страната. Така за Меглена Плугчиева маршрутът София-Виена-Нюрнберг се оказва по-натоварен от София-Балчик, където е родена. Поне няма езиков проблем – цялата фамилия говори немски.
Откъде идва любовта към немскоезичния свят?
През далечната 1969 година тя е пред първия си избор, ще учи в езиковата гимназия във Варна, но въпросът е какъв език да избере. „Виждаш как стоят нещата, до Великобритания няма да можеш да идеш, за какво ти е английски? С немски поне ще видиш ГДР“, съветва я тогава майка й, която е учителка по френски и руски. В крайна сметка Меги, както я наричат, избира немския език, но дори не предполага как това решение ще определи съдбоносно кариерата й и изобщо целия й живот. След гимназията завършва Лесотехническия университет, а през 1989 г. защитава дисертация по „Екология на горите“ и получава научната степен доктор.
Съпругът й доц. Пламен Александров е неин колега и преподавател
в същия университет.
Преди пет години Меглена Плугчиева е удостоена с почетното звание доктор хонорис кауза на Лесотехническия университет. Сред гостите са Симеон Сакскобурготски, Георги Първанов, Илияна Йотова, Йорданка Фандъкова, Мехмед Дикме, Меглена Кунева – хора с различна политическа окраска. Говори се, че когато става зам.-министър на земеделието в правителството на Сакскобургготски, един немски министър е на посещение у нас и признава, че е изумен: социалистка влиза в правителство на царя от квотата на ДПС. Но който познава добре Меглена Плугчиева, знае, че тя лесно намира път и там, където път все още няма.
Симптоматично е изпращането й като посланик в Германия през 2004 г. с основната задача да убеди властите да ратифицират договора за присъединяването на България към ЕС. „Никак не беше лесно, защото имаше големи резерви от
Християндемократическия съюз, партията на Ангела Меркел и от Християнсоциалния съюз в Бавария“, спомня си дипломатът. Но с колективните усилия на правителството на Сергей Станишев и на нейния екип в посолството, тази денонощна битка, се увенчава с успех само два месеца преди 1 януари 2007 година, когато България става член на ЕС.
На 26 октомври 2006 година е гласуването в Бундестага. „Никога няма да забравя тази дата, за мен тя е наравно с рождения ми ден“, разказва Меглена Плугчиева. Тя присъства на заседанието, седи в една от трибуните за гости. Когато обявяват положителния резултат, скача и започва да вика от радост. Но в този момент
пристига квесторът, хваща я за ръката и настоява веднага да напусне залата.
Подобни реакции са недопустими в немския парламент. „И тогава му казвам: но вие не знаете какво се случва, за какви исторически решения става дума“.
С Ангела Меркел се запознават, когато е председател на партията и на парламентарната група, преди да е станала канцлер на страната. Имат няколко срещи, когато се обсъжда ратификацията на договора ни с ЕС. Казва, че е уникален политик с много голям принос, но в същото време не спестява, че е допуснала и сериозни грешки спрямо Германия, които отекват в цяла Европа.
Според Плугчиева само партийно-политическо е решението за излизането на Германия от атомната енергетика. Като резултат на 22 април тази година страната затвори и последната си АЕЦ, което вече създава сериозни проблеми за икономиката им. Днес атомната енергетика е реабилитирана. Френският президент Макрон преди дни обяви, че ще утрои мощностите на АЕЦ до 2050 година. Полша пък до 2038 година ще построи нови 79 малки ядрени централи. В Германия обаче АЕЦ няма и ще трябва да внасят електричество. Как тази мощна икономика ще бъде ефективна, конкурентноспособна и перспективна без достатъчно енергия?!
„Голям минус за държавника Меркел е и миграционната политика.
От една страна, тя прояви много християнски жест, като допусна в страната огромна маса бежанци. Но като канцлер подцени ситуацията, защото влязоха безразборно огромни маси хора“, разсъждава бившият ни посланик в Берлин. Очакването, че това ще реши проблема с недостига на кадри на пазара на труда, се проваля тотално. Осем години по-късно Германия е в най-тежкия дефицит на работна ръка. И този дефицит не може да бъде компенсиран с тези хора, защото голямата част от тях са с много нисък ценз, ако изобщо имат някакво образование. Но грешките продължават – на бежанците се осигуряват изключително високи помощи, което натоварва социалните системи и създава напрежение в обществото. Пък и при това положение те не са мотивирани да учат и да работят. А тъй като влязоха неконтролирано много различни елементи, престъпността в страната сериозно се повиши. Тази година резултатите са много тревожни и това настройва цялото общество срещу мигрантите, разказва Меглена Плугчиева. С ръка на сърцето тя казва, че след Вили Бранд любимият й политик е Герхард Шрьодер от Германската социалдемократическа партия. Смята го за истински визионер и е убедена, че ако той е управлявал по-дълго, Европа днес щеше да е по-добра и по-сигурна.
Българският посланик отива в Германия с „Федерален кръст за заслуги“, получила го е като заместник-министър на земеделието, макар че подобни отличия се дават на по-високо поставени в държавната йерархия лица. Тръгва си от Берлин с още един орден – големият кръст за заслуги със звезда, което е най-високото отличие на Германия. Меглена Плугчиева е единственият българин с два толкова високи ордена от тази държава. Връщат я няколко месеца преди да приключи мандата й, за да стане вицепремиер по еврофондовете в правителството на Сергей Станишев. Тогава България е в доста неблагоприятна ситуация, блокирани са над 500 милиона евро от САПАРД и предприсъединителните фондове заради подозрения в корупция. Започва серия от преговори с Европейската комисия, в постоянна връзка е с Брюксел, за да убеди партньорите ни, че променяме механизмите за контрол и те работят. Усилията й се увенчават с успех и получава информация, че парите ще бъдат размразени. Годината е 2009-а, провеждат се парламентарните избори, които са спечелени от ГЕРБ. Бойко Борисов обявява, че заради тази победа Брюксел връща парите на България, а и ЕК запазва мълчание пред победителите. Плугчиева се радва, разбира се, защото това е резултат от целия й труд, от усилията на нейния екип и на цялото правителство на Станишев, но й остава горчивото чувство от половинчатата истина.
13 години по-късно,
през пролетта на 2022, й се обажда проф. Николай Габровски.
При поредните предсрочни избори мандатът за съставяне на правителство е в ръцете на ГЕРБ, а тя е поканена за поста вицепремиер с ресор екология и околна среда. Лично не познава професора, но знае, че има много добро име на професионалист, интелектуалец и общественик. Приема номинацията, защото държавата е в тежка ситуация. Смята, че колкото и да е рисково подобно предложение, е длъжна да се отзове.
Двамата с лидера на ГЕРБ се познават още от кабинета на Сакскобургготски. Борисов е главен секретар на МВР, а тя – заместник министър на земеделието. Работят добре заедно срещу бракониерите в горите и срещу дървената мафия. По времето на първото правителство на ГЕРБ е изпратена за посланик в Швейцария, но подчертава, че е съгласувала заминаването си със Сергей Станишев, който по това време е лидер на БСП. Тази страна е голямо предизвикателство, защото швейцарците са с много високо самочувствие, за тях цяла Източна Европа е под един общ знаменател. В престижните им медии се появяват само лошите новини от България, което буквално смазва нашия посланик. Една от швейцарските депутатки заминава за България преди парламентарните избори. Лично Плугчиева й съдейства в организацията на всички възможни срещи – с опозиция, с управляващи, с НПО-та и медии. След завръщането си в Швейцария депутатката публикува крайно негативен коментар за България. Плугчиева е силно възмутена, звъни директно на главния редактор, но той е непреклонен – във вестника нямат практика да публикуват подобни опровержения.
Тя обаче не се отказва, говори му всичко, което мисли, обяснява, че в тяхната страна изобщо не ни познават, че не си правят и труда да ни разберат. И т.н., и т.н. с типичната си за водолея емоция и на блестящия си немски език. На другия ден всичко, което е наприказвала, е публикувано във вестника. През януари на следващата година й се обажда нашият почетен консул в Швейцария, нейното интервю с главния редактор на „Тагес Айцайтунг“ е определено от читателите на вестника за най-интересното през годината.
„От много мъдри държавни глави в Западна Европа съм научила, че когато си малък, както сме ние,
трябва да направиш всичко възможно, за да станеш видим, атрактивен.
Германците даже имат един израз: Willst du gelten, mach dich selten – ако искаш да важиш, трябва да покажеш, че си уникален – разказва дипломатът. – А България, с цялото си богатство на природа, култура, история и талантливи хора, е голяма страна на малка територия! И когато журналистите са ми казвали: „Вие, г-жо посланик, се борите, за да станем Швейцария на Балканите“, винаги съм отговаряла: „Не, не искам да станем Швейцария, а да бъдем България, която блести със собствена светлина и предизвиква респект и симпатия“.
Последният посланически пост е в Черна гора. Когато през 2019 г. пристига в страната, й казват, че в жилите на нашия цар не тече българска кръв, но има черногорска. Майката на Симеон Сакскобургготски е внучка на черногорския крал Никола, който пък е бил в приятелски отношения с Фердинанд. Днес Плугчиева признава, че черногорците са й на сърцето, защото са много сърдечни, емоционални, със съхранени патриархални традиции. Страната е едно малко бижу, нищо че са само 650 000 жители, имат чудесен туризъм. Но за съжаление и там страдат от политическите си неразбории през последните три години. В началото на 2023 г. я изпращат с Медал за заслуги на Черна гора, връчен от бившия вече президент Мило Джуканович. Това отличие се дава само в изключително редки случаи и за особени заслуги в развитието на двустранните отношения.
Изложението за земеделие и храни „Зелена седмица“ се провежда всяка година през януари в Берлин. Заместник-министърът Бюрхан Абазов влиза в самолета с една странна кошница, в която има всякакъв вид люти чушки – в буркани, изсушени, пресни. Пишман става от този армаган, защото трябва да обяснява какво носи и за кого. Подаръкът е специално за нашата посланичка в Германия Меглена Плугчиева, която освен огнен характер има особено пристрастие и към огнения вкус.
През 2010 година тъкмо е станала баба на своята първа внучка Меги – втори номер, която е родена в един и същи ден, на 17 август, с Михаела, дъщерята на Гергана и Соломон Паси. Мон Дьо я кани в своето предаване и накрая й носи саксии с чили. Тя възкликва: О, вие знаете, че обичам люто, откъсва една чушка и пред очите му я изяжда. Но чушлето буквално е „отровно“ и от очите й бликват сълзи. Става дума, че другият, който харесва подобен вкус е Соломон Паси. За него дори се разказва, че пие фреш от люти чушки. „Трябва да се престане с тези инсинуации и да направим състезание с него“, хвърля ръкавицата Плугчиева. След няколко дни, рано сутринта в 5 часа звъни телефонът й. Обажда се Соломон Паси, за да приеме предизвикателството. Надпреварата предстои.
С Паси като външен министър е работила много добре, нищо, че
той има навик да звъни по работа, като стане 12 часът през нощта.
Другият, когото безкрайно уважава, е бившият земеделски министър Мехмед Дикме. За него казва, че се е борил като лъв за България. Спомня си, че когато е приемал турския посланик в Министерството на земеделието, винаги е говорил само на български. Дикме е по българин от много българи, казва Меглена Плугчиева. И допълва, че е галеник на съдбата, защото е имала шанса и щастието да работи за България с бившия премиер Симеон Сакскобурготски и с президента Георги Първанов, към тях са най-силните й думи на уважение и благодарност.
МЕНЮ
Кафе Bar de Rouge, ул. „Шипка“ 6
Топъл шоколад, 2 бр. – 8,38 лв.
Минерална вода, 2 бр. – 5,18 лв.
Лешници – 5,99 лв.
Общо 19,55 лв.
